Р Е Ш Е Н И Е   № 357   гр.София, 15 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН  ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                         ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 373/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия С. Г. В. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда спрямо него на Софийския военен съд. Първоинстанционната присъда е от 9 март 2009 год. по нохд № 136/2008 год. и е за престъплението по чл.343б, ал.1 НК-по обвинението, че на 1 юни 2007 год. подсъдимият е управлявал лекия си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила (1,91 промила). Наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода условно за тригодишен изпитателен срок и 1 година лишаване от правото да управлява МПС. Второинстанционното (въззивно) решение - № 49 от 11 май 2009 год. по внохд № 43/2009 год., е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба има позоваване на всички основания по чл.348 НПК, но доводите са преди всичко за недоказаност на обвинението; поискани са алтернативно: оправдаване още от ВКС, ново разглеждане на делото в предходна инстанция или намаляне на наложеното наказание.     Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я намира за неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Само декларирано си остава първото от тях – нарушението на материалния закон. Мотивирани, но напълно неоснователни са, по-нататък, твърденията за недоказаност на обвинението, които могат да бъдат отнесени към „същественото нарушение на процесуалните правила”. Неоснователни, по-конкретно, са всички възражения на жалбоподателя за оценката на доказателствата, както и претенциите му за неизясненост на съществени обстоятелства (особено тази за „точната концентрация на алкохола в тялото”, след като В. е отказал категорично да бъде изследвана по съответния ред кръвта му). Липсва, накрая, и явната несправедливост на наложеното наказание, а и такава поначало трудно би могла да се открои в твърде тясната рамка на санкцията по чл.343б, ал.1 НК (още повече когато е определен минимумът на изпитателния срок на условното осъждане). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 11 май 2009 год. по внохд № 43/2009 год. на Военно-апелативния съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: