5 РЕШЕНИЕ № 183 гр. София, 29.10.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и девтнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 61088/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Община Асеновград срещу решение № 42/03.02.2016г., постановено по т.д. 785/2015г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното въззивното решение е прието от фактическа страна, че Община Асеновград и „Номолос“ООД са сключили на 02.12.2008г. договор за обществена поръчка с предмет „Техническа помощ за подготовка на проеукт „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на [населено място], довеждащ колектори и строителство на ПОСВ“. Изпълнителя е изпълнил частично дейностите по проекта, съответно на 87,79%. Със споразумение от 09.09.2009г. страните по договора са се съгласили, че прекратяват договора по взаимно съгласие и изпълнителя възстановява платения аванс от 63400лв.. а с двустранно подписан приемо- предавателен протокол на 10.09.2009г. Общината е върнала на изпълнителя изработената до този момент проектна документация. От правна страна въззивният съд е приел, че с решение по частичен иск е присъдено вземане на ищеца за сумата от 75000лв., заедно с обезщетение за забава по т.д. 356/2012г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Според въззивния съд с това решение решение по частичния иск са преклудирани всички правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения на Общината и доколкото тя не се позовала на нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по частичния иск, то искът за остатъка е основателен. Във връзка с това е прието също, че възраженията на Общината за развален договор, безполезност на частичното изпълнение и изпълнението от трети лица са преклудирани. В касационната жалба на Общината се въвеждат доводи, че Апелативният съд неправилно е приел, че решението по частичния иск е преклудирало всички правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения. Според Общината, договорът с „Номолос“ООД е развален с обратна сила по силата на сключеното споразумение на страните, както и връщането на даденото и изработеното по договора. Освен това частичното изпълнение е безполезно, а дейностите по договора са изпълнени от трети лица, което е неизпълнение, доколкото договорът е бил сключен с оглед личността на изпълнителя. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1.Решението по частичния иск формира ли сила на присъдено нещо относно предявеното от ищеца основание за вземането му, която следва да бъде зачетена в последващ исков процес относно останалата част от вземането? 2. Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичен иск, преклудира ли възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство? На поставените въпроси е даден отговор с тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГТК, а именно, че с положителното решение по частичния иск се формира СПН относно основанието на вземането и квалификацията му, както и че с него се преклудират правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника, но не и правопогасяващите и правоотлагащите такива. При тези отговори на поставените въпроси ВКС намира, че решението на въззивния съд е неправилно. В противоречие с цитираното тълкувателно решение въззивният съд е приел, че е преклудирано възражението на Общината, че не се дължи частично възнаграждение, тъй като страните са се съгласили да прекратят договора и да си върнат взаимно даденото и изработеното по него. Това възражение е правопогасяващо, доколкото се твърди осъществяване на факт след сключване на договора и по време на изпълнението му, който погасява задължението. А съгласно тълкувателното решение правопогасяващите възражения не се преклудират. Доколкото не е необходимо връщане на делото за извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по същество на спора. След преценка на твърденията, доказателствата и доводите на страните, както и тълкуването на приложимия закон, ВКС намира, че предявеният иск е неоснователен, а правопогасяващото възражение на Общината, че страните по взаимно съгласие са прекратили договора и са дерогирали разпоредбата на чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД, като по този начин са погасили задължението за плащане на частично възнаграждение, за основателно. Фактите по делото са установени категорично и страните нямат спор относно тях. Община Асеновград и „Номолос“ООД са сключили на 02.12.2008г. договор за обществена поръчка с предмет „Техническа помощ за подготовка на проеукт „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на [населено място], довеждащ колектори и строителство на ПОСВ“. Изпълнителя е изпълнил частично дейностите по проекта, съответно на 87,79%. Със споразумение от 09.09.2009г. страните по договора са се съгласили, че прекратяват договора по взаимно съгласие и изпълнителят възстановява платения аванс от 63400лв., а с двустранно подписан приемо- предавателен протокол на 10.09.2009г. Общината е върнала на изпълнителя изработената до този момент проектна документация. С решение по частичен иск (настоящото дело е за остатъка от вземането) е присъдено вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 75000лв., заедно с обезщетение за забава по т.д. 356/2012г. на Плевенски окръжен съд на основание чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД. При тази фактическа обстановка, ВКС намира от правна страна следното: Макар прекратяването на договор по взаимно съгласие да е по характер двустранна сделка, а не непреодолима сила (обективна невъзможност), с първоначалното решение по частичния иск е прието, че ищецът има вземане за частично изпълнение на основание чл. 267, ал.1, изр.2 от ЗЗД като по този начин договорът за прекратяване е квалифициран като обективна невъзможност. Доколкото обаче по иска за остатъка на вземането, съдът е обвързан от установеното основание на вземането и квалификацията му, съдът приема поради формирана СПН, че ищецът има вземане срещу ответната Община по чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД. Спорните въпроси по настоящото дело са дали вземането за остатъка е погасено или изискуемо, какъв е размерът на изработеното и съответстващото на него възнаграждение за частично изпълнение. Нормата на чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД е диспозитивна, тъй като не е в обществен интерес и урежда част от договорните отношения между два равнопоставени правни субекти, възникнали по силата на сключен договор за изработка. Поради това страните по правоотношението могат да дерогират диспозитивната норма по взаимно съгласие, като се споразумеят за нещо различно от правилото, уредено в закона. Точно такъв е настоящият случай, тъй като страните по взаимно съгласие са прекратили договора за изработка и са се съгласили да върнат изработеното и даденото по него. Изразената воля е категорична, че възнаграждение за частичното изпълнение не се дължи. Основното правило, уредено в чл. 66 ЗЗД е, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Изключенията от това правило са уредени в диспозитивни норми и една такава е нормата на чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Изключенията се прилагат стриктно доколкото не е уговорено друго. Именно това обстоятелство „уговорено друго“ са осъществили страните по договора. Принципът за свобода на волята е водещ в договорните отношения, поради което съдът не може въпреки направените от страните волеизявления да приеме, че отношенията между тях следва да се уредят по различен начин, а именно, че частичното възнаграждение се дължи. Липсва императивна норма, която постановява такова правило за поведение. Поради изразената съгласувана воля на страните, че частично възнаграждение не се дължи, то вземането на ищеца за остатъка е погасено по взаимно съгласие. Предвид горното, решението на Пловдивски апелативен съд следва да се отмени като вместо него се постанови отхвърляне на предявения иск. С оглед изхода на спора, в полза на Община Асеновград следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция (съгласно представен списък) в размер на 10486,17лв.. Воден от горното, ВКС РЕШИИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 42/03.02.2016г., постановено по т.д. 785/2015г. на ПАС в частта, в която е потвърдено решение №540/09.10.2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъдена Община Асеновград да плати на „Номолос“ ООД сумата от 212500,12лв., заедно със законната лихва от 28.07.2011г. до окончателното плащане и 11112,34лв. разноски, както и в частта, в която Община Асеновград е осъдена да плати разноски в размер на 9900лв. за втора инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на „Номолос“ ООД, гр. Пловдив, ул.“4-ти януари“ 34 срещу Община Асеновград, пл. „Ак Николай Хайтов“ №9 за плащане на сумата от 212500,12лв., заедно със законната лихва от 28.07.2011г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Номолос“ ООД, гр. Пловдив да плати на Община Асеновград разноски в размер на 10486,17лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: