Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * авторство на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 31 март 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 128 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Г. Д., в качеството му на защитник на подсъдимия А. Д., против въззивно решение № 5/12.01.2023 г., постановено по внохд № 20225000600294/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
В жалбата формално са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Напълно бланкетно се твърди, че не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни за делото факти и обстоятелства. Събраните доказателства не са подложени на цялостен и задълбочен анализ, както предвиждат императивните законови разпоредби. Игнорирани или неоснователно подценени са установените по делото „важни“ факти, които имат съществено значение за разкриване на обективната истина. Според защитника отсъства ясна и категорична обосновка защо се приема за безспорно доказано, че именно подсъдимият е шофирал процесния автомобил, а не свидетелят Щ. А.. При условията на алтернативност се претендира въззивното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно да се отмени, като се признае подсъдимият за невиновен и се оправдае по повдигнатото обвинение или делото да се върне за ново разглеждане със задължителни указания, свързани с разкриването на обективната истина.

В съдебно заседание подсъдимият А. Д. и упълномощеният защитник адв.Д., редовно призовани, не се явяват.
Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Частните обвинители и граждански ищци А. М., С. К. Б. и С. Д. Б. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им адв.Г. С. счита, че ако не се прекрати касационното производство, тъй като според него съдържанието на жалбата не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 260014/20.04.2022 г., постановена от Окръжен съд - Пловдив по нохд № 2092/2020 г. подсъдимият А. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. "Шести Септември" и бул. "Северен" /моста на Адата/, при управление на МПС - л.а. „***“, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б. с ЕГН [ЕГН], като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,91g/l и 2,27 g/l в урината, и след употреба на наркотични вещества - кокаин, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, 2 и 7, б.„Б“, пр.1 вр. с ал.1, б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1, пр.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане, считано от 03.08.2019 г. до 08.10.2019 г. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 4 525,88 лв. в полза на ОД на МВР - Пловдив и 289 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
По жалба на защитника е образувано внохд № 20225000600294/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното въззивно решение на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната инстанция не установи съществени пороци в доказателствената дейност на предходните съдебни състави при изясняването на релевантната за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия фактология. При решаването на единствения спорен въпрос по делото, относно авторството на инкриминираното деяние, в пълен обем са изследвани всички обстоятелствата, като фактическия извод, че именно подсъдимият е управлявал процесният лек автомобил „***“ по време на произшествието, намира стабилна доказателствена опора. В постановения въззивен съдебен акт е обърнато специално внимание на достоверността на показанията на св.Б. Ш. и св.Ц. В., които са преки очевидци на случилото се и са категорични, че непосредствено след удара между двата автомобила, именно Д. като момчето, облечено с риза на цветя, е слязло от шофьорското място, а св.Щ. А. - облечен с бяла тениска, е излязъл от пасажерската врата. Макар жените да са незаинтересовани от изхода на делото, споделеното от всяка една от двете не е възприето безкритично, а е съпоставено не само по между им, но и с останалите доказателствени източници. Истинността на заявеното от тях е изведена и след като е отчетено съответствието му с останалите гласни доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия, базирани на първоначалното вписване в констативния протокол като водач на автомобила на неформалния му собственик - Щ. А., който към този момент е твърдял, че той го е управлявал. С основание съдилищата са кредитирали като достоверни последващите показания на свидетеля, съобразно които именно А. Д. е шофирал процесния автомобил, тъй като А. не разбирал добре български език и заявил това, ръководен от факта, че колата била негова, но по документи се водила на баба му - св. Ф. А.. Така възпроизведената доказателствена информация е намерила подкрепа и в показанията на полицейския служител - св. С., който с оглед работата му в VI РУ на МВР - Пловдив разбирал езика, на който говорели Д. и А., като ясно чул как подсъдимият уговаря свидетеля да поеме вината. На тази основа по делото категорично е установено, че към инкриминирания момент именно подсъдимият А. Д. е управлявал л.а. „***“, който като е пренебрегнал светлинната, хоризонталната и вертикална маркировка е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне движещият се по път с предимство таксиметров автомобил „****.“, управляван от починалия Д. Б..
В пределите на вярно установените и доказани фактически положения правилно е приложен материалният закон, като законосъобразно е прието, че подсъдимият А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, 2 и 7, б.„Б“, пр.1 вр. с ал.1, б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. Изложените в тази насока съображения от страна на предходните инстанции почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с трайно установената съдебна практика и изцяло се споделят от настоящия състав.
Останалите възражения в жалбата за допуснати от страна въззивния съд процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствената съвкупност и отсъствието на доказаност относно съпричастността на подсъдимия към извършеното престъпление няма как да получат очаквания от защита мотивиран отговор от настоящия съд. Те са напълно декларативно формулирани, т.е. не съставляват годно основание за касационна проверка, тъй като не са надлежно конкретизирани, съобразно изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и разкриват единствено несъгласието на защитника с крайните фактически и правни изводи, възприети в атакувания съдебен акт. В тази смисъл, с оглед бланкетния характер на жалбата, няма какво повече да се добави, тъй като за разлика от въззивната инстанция, касационният съд не извършва всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а се произнася единствено по направените възражения, които трябва да са ясни и конкретни по своето съдържание.
В касационната жалба не е изразено дори и несъгласие относно вида, размера и начина на изпълнение на индивидуализираното при условията на чл.54 от НК наказание от пет години лишаване от свобода, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 5/12.01.2023 г., постановено по внохд № 20225000600294/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: