3 Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр. София, 05 декември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Искра ЧОБАНОВА…..….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1127 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на Д. Г. З., подадена чрез защитника му адв. Г. срещу решение по внохд № 177/14г. по описа на апелативен съд гр. Пловдив. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че при определяне на наказанието на подсъдимия не било съобразено наличието на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство – оказаното от него съдействие на органите на разследването чрез участие в следствен експеримент за посочване местата на извършване на отделните деяния. Настоява се за изменение на въззивния съдебен акт и намаляване на наказанието на З.. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. С. със същите аргументи и искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Счита, че направеното от подсъдимия признание е послужило за редуцирането на наказанието по чл.58а от НК и в случая не представлява основание за допълнително смекчаване на отговорността, доколкото разкриването на престъплението е резултат от активната полицейска работа. Дава становище, че многобройните предишни осъждания на дееца, започването на престъпната дейност няколко месеца след изтърпяването на предходно наказание и значителната стойност на отнетите вещи сочат на завишена степен на обществена опасност на извършителя. В последната си дума подсъдимият З. моли за намаляване на наложеното наказание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 27 от 20.03.2014г., постановена по нохд № 147/11г., на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият Д. Г. З. бил признат за виновен в това, че през периода 07.08.2013г. – 06.10.2013г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи от владението на М. К. Б.; Б. Д. Р.; Л. Д. Т.; П. С. И.; Руска И. Б.; Р. П. П. и С. Д. Т., на обща стойност 4046.40лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години в затвор при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на З. било образувано внохд № 177/14г. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 352 от 11.06.2014 г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението, което е обусловило налагане на наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК. В мотивите към присъдата окръжният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за стореното и оказаното от подсъдимия съдействие при разследването. Наред с това е констатирал и наличието на отегчаващи обстоятелства – минали осъждания, невлияещи на квалификацията на деянието; проявената престъпна упоритост; множеството деяния, влизащи в състава на продължаваното престъпление – седем на брой от които са пострадали жени на пенсионна възраст. Не на последно място е взето предвид обстоятелството, че З. започнал престъпната си дейност в сравнително кратък период след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по предходно осъждане, от което е бил направен закономерен извод, че престоят в мястото за лишаване от свобода не е послужил за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. Така, първоинстанционния съд е определил наказанието на З. при превес на отегчаващите обстоятелства над средния, предвиден за престъплението размер, което след редукцията с една трета, е било индивидуализирано на осем години „лишаване от свобода”. Така наложеното наказание, според касационния съд е съобразено с обстоятелствата от значение за реализиране на наказателната отговорност и не са налице основания за ревизирането му. Д. в жалбата, че оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите следва да се цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, не може да бъде споделен. Признаването от страна на подсъдимия на фактите по обвинението има като правна последица намаляване на наказанието. Същото това признание съгласно т.7 на ТР № 1/2008г. на ОСНК би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, ако е спомогнало за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител. В конкретния случай оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите е било ценено именно като смекчаващо обстоятелство. То обаче няма характера на изключително такова доколкото разкриването на престъплението е резултат от извършената от органите на досъдебното производство процесуална дейност по събирането на други доказателства в подкрепа на обвинението – показанията на пострадалите свидетелки и проведените разпознавания, при което подсъдимият е разпознат като автор на деянията. По тези съображения касационният съд намери подадената от подсъдимия З. жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 352 от 11.06.2014 г., постановено по внохд № 177/14г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.