Р Е Ш Е Н И Е № 50012 [населено място], 24.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2383 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. „ЗК Лев Инс“ АД атакува решение на Апелативен съд Велико Търново № 166/2021 г. по в. т. д. № 134/2021 г. в отменителната му част на основание чл. 281, т. 3 ГПК, считайки, че присъдените с него суми в полза на ищците Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. са недължими, алтернативно изключително завишени поради недоказаност на понесените от тях морални вреди вследствие загубата на техния племенник ш внук Е. О. Д.. Съществуването на добри и социално активни отношения в бита без изявени конфликти не обосновава изключителност на отношенията със сродника, още повече, че ищците не са живели с починалия в едно домакинство. Касаторът заявява оплакване, че събраните доказателства не водят до извод, че между ищците и пострадалия е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка, предполагаща оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Показанията на свидетелите са общи и разкриват обичаен за българското семейство бит. Счита, че особено следва да се акцентира върху неправилния извод на съда, че лелята /родственица от трето коляно/ попада в разширения кръг лица, посочен в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Заявява оплакване, че не е установено по делото бабата и дядото да страдат от заболявания, които ги поставят в зависимост от грижите на техния внук, съответно след смъртта му те да са били лишени от тях. Застрахователното дружество твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. При изложените доводи моли да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлени предявените искове. Ответниците по касационната жалба Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. я оспорват като неоснователна и заявяват твърдения, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията на застрахователното дружество не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал – свидетелски показания, съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрична експертизи. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответниците поддържа отговора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : Исковото производство е образувано по предявени от Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД претенции за заплащане на обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния родственик Е. О. Д., настъпила вследствие ПТП на 08.10.2016 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер на 20 000 лв. за всеки от ищците и частично е отменил първоинстанционното отхвърлително решение. В мотивите на въззивното решение съдът е възприел изцяло изводите на Окръжен съд Габрово относно наличието на деликт, респективно застрахователно събитие по повод смъртта на Е. О. Д., причинена при ПТП на 08.10.2016 г. Съдът е отграничил като спорен въпроса относно наличието на активна материалноправна легитимация в полза на ищците. Преценявал е наличието й с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, и на база доказателствата по делото – свидетелски показания и съдебнопсихиатрична експертиза. Приел е за доказана изключителната емоционална връзка между ищците и починалото лице, обусловена от израстването му в едно домакинство със своите леля, баба и дядо, с последните двама от които е живеел и до момента на смъртта си. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е съобразил възрастта на починалия /25 г./, неговото образование /висше/, обстоятелството, че е единствен внук, съответно племенник на ищците, както и полученото от тях посттравматично стресово разстройство. Цитирал е в мотивите заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза, според която липсват данни за настъпили усложнения в психичното състояние на ищците вследствие на преживяната психотравма. Решението на Апелативен съд Велико Търново е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 260021/23.02.2021 г. по гр. д. № 30/2020 г. на Окръжен съд Габрово. С определение № 50544/31.10.2022 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса: При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд? ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието с цел да се тълкуват разпоредби от националното ни право в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и изискването на българската държава като член на ЕС да транспонира тези директиви в националното си законодателство или поне да осигури проявлението на техния полезен ефект чрез „съответно тълкуване“ на вътрешното си право /според трайната практика на СЕС/. Целта на двете директиви е да гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива в пълна степен причинените от ПТП вреди не само на пострадалия, но и на кръга лица, които са претърпели вреда в резултат от смъртта на пострадалия при ПТП. С т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци, както и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. В този смисъл е и разяснението, дадено с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., което се споделя изцяло и от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Необосновано въззивният съд е приел, че между ищците и починалия им внук и племенник е съществувала особено силна връзка и че поради това те са понесли морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Изводът е направен при надценяване на установените чрез гласните доказателства факти и поради тяхното неправилно интерпретиране. Показанията на свидетелите сочат, че между ищците и починалия е имало създадени трайни, пълнокръвни и емоционални връзки. Е. е бил единственото дете не само в семейството на родителите си, но и в домакинството на своите баба, дядо и леля. Родствениците му са го дарявали с обич и грижи, а той им е отговарял с уважение и съпричастност към техните проблеми. Родителите са били заети, но не и отсъстващи от живота на детето си. Починалият е имал тяхната подкрепата и опора във всеки един момент от своя живот. Всички заедно /родителите, бабата, дядото, лелята и момчето/ са живеели като задружна и хармонична общност, намираща своя център в лицето на Е.. Установените от разпита на свидетелите обстоятелства не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и починалия в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между внук, баба и дядо. Т. Е. Д. също много силно е обичала своя племенник, особено и поради обстоятелството, че не е имала свои деца. Въпреки това, техните отношения не могат да се окачествят като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща помежду им, тъй като Е. е имал свое семейство, което лелята не е заместила. Той не е бил отглеждан преимуществено в нейното домакинство, въпреки че често я е посещавал, когато е ходил да види баба си и дядо си. Не могат да бъдат споделени мотивите на въззивния съд, че Е. е отгледан в домакинството на своите баба, дядо и леля. Действително, той ги е посещавал регулярно, което е било обусловено от факта, че с родителите си е живял в същата жилищна сграда, но никой от разпитаните по делото свидетели не е заявил, че момчето преимуществено е било отглеждано от родствениците си, които наравно с родителите, или вместо тях са полагали грижи за него. Фактическата близост неминуемо е обусловила и емоционалната, но тя не е прехвърлила рамките на често срещаните отношения, които съществуват в една сплотена българска фамилия, в която отделните родови връзки са силни и здрави. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към датата на ПТП нито един от ищците не е бил зависим от грижите на момчето, а то, вече в пълнолетие /25 г./, е търсело своята собствена реализация. Безспорно трагичната кончина на Е. е причинила сериозни страдания на неговите роднини, но те по интензитет не са надхвърлили обичайните за подобна ситуация. В изслушаните пред първа инстанция експертни заключения е посочено, че са налице смущения, характерни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, но вещите лица не са констатирали усложнения в здравословното състояние на ищците вследствие на психотравмата, причинена от последиците на ПТП-то. Тези заключения, макар цитирани от въззивния съд, са останали без задълбочен анализ. Настоящият състав счита, че в случая причина за усилване на негативните реакции е младата възраст на пострадалия и внезапността на травмиращото събитие, а не изключително силната привързаност, надхвърляща по съдържание съответния тип родство. Въззивният съд не е оценил в пълнота установените по делото факти, поради което и е стигнал до необоснован извод за наличие на материалноправна легитимация в полза на ищците – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове да бъдат отхвърлени. Поради изложеното решението на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде отменено. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 166/08.07.2021 г. по в. т. д. № 134/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново, изменено с определение № 363/16.09.2021 г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение № 260021/23.02.2021 г. по гр. д. № 30/2020 г. на Окръжен съд Габрово и в полза на Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния родственик Е. О. Д., настъпила на 08.10.2016 г. в резултат на ПТП, в размер на 20 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 02.06.2020 г., както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Е. Д., ЕГН [ЕГН], Л. Г. Л., ЕГН [ЕГН], и Е. Д. Л., ЕГН [ЕГН], срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 20 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.