1 Р Е Ш Е Н И Е № 238 С., 27.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. И. И. П. При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1445/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 293 от 10.03.2011г., постановено по настоящото дело № 1445/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-то „Г” г.о., от 19.07.2010г. по в.гр.д. № 1531/2008., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 с-в, от 26.02.2008г. по гр.д. № 13598/2007г. в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Д. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството искове с правно основание чл. 224 ЗОВСРБ за сумата 4791,27 лв. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 122,27 лв., както и евентуално предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за същите суми. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройство не е изразил становище. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на материалноправния въпрос при извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на Строителни войски и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната. В отговор на поставения въпрос ВКС намира следното: Към настоящия момент вече е постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика решение № 750 от 07.01.2011г. по гр.д. № 1925/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е даден отговор на въпроса относно пасивната легитимация по иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./ съгласно разпоредбата на § 163, ал. 3 вр. ал. 1 ПЗР ЗОВСРБ /отм./ и чл. 12, ал. 1, . 1 вр. ал. 2 от Закона за преобразуване на Строителни войски, Войски на министерството на транспорта и Войски на Комитета по пощи и далекосъобщения, в държавни предприятия, и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността и структурата на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”. Прието е, че съгласно § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /ДВ, бр. 34/2001 г./ относно статута на Строителни войски се прилагат ЗОВСРБ /отм./ и Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/ до преобразуването им със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/14.07.2000 г., изм. и доп./, по силата на който Строителни войски са закрити и по силата на § 2 от ПЗР от същия закон правоприемник на закритите Строителни войски са Държавни предприятия „Строителство и възстановяване”. Съгласно § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./ министърът на регионалното развитие и благоустройството има правата на министъра на отбраната по отношение на военнослужещите от състава на Строителни войски, както и съгласно § 1 от ПЗР на Закона за преобразуване на Строителни войски, Войски на министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения. Предвид изложеното надлежен ответник по иска за присъждане на обезщетение за недопускане до работа на основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./ е Министерство на регионалното развитие и благоустройството. При така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Въззивният съд е отхвърлил предявените от С. Д. К. искове като е приел, че ответникът по иска Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е материалноправно легитимиран. Приел е, че между ищеца и МРРБ не съществува правоотношение, поради което искът по чл. 224 ЗОВСРБ, както и евентуално предявеният иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи поради незаконно бездействие на служителите в МРРБ да го възстановят на работа, са неоснователни. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаването на спора по същество от настоящата инстанция. Предявен е иск от С. Д. К. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройство за присъждане на сумата 5000 лв., съставляваща неполучено възнаграждение поради недопускане до работа за периода от м. януари до м. май 2007г. и изтекли лихви по 100 лв. върху всяка от месечните суми, евентуално иска присъждане на същите суми на основание непозволено увреждане. След частичен отказ от исковете и прекратяване на производството в тази част, предмет на делото са претенции за сумите 979,12 лв. за м. януари, 969,29 лв. за лв. за м. февруари, 958,42 лв. за м. март, 947,77 лв. за м. април и 936,67 лв. за м. май, а претенцията за изтекла лихва е общо за 122,27 лв. По делото е установено, че между страните е бил сключен договор № 703/30.09.1996 г. за кадрова военна служба по силата на който ищецът С. К. е бил командир на взвод с длъжност “капитан” в под. 64710 [населено място], част от Строителни войски. Договорът за кадрова военна служба е бил прекратен със заповед № 0536/22.12.1998г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обявена за нищожна с решение № 555/16.01.2006 г. по адм.д. № 5663/2005г. на Върховния административен съд V отд., оставено в сила с решение № 6288 от 12.06.2006 г. по адм.д. № 3342/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, ІІ колегия. С рапорти до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до ДП “Строителство и възстановяване” – клон П. като правоприемник на под. 64710 – [населено място], ищецът е поискал да бъде възстановен на работа. Р. до министъра на регионалното развитие и благоустройството е получен на 22.06.2006г., видно от представеното по делото известието за доставяне. От показанията на св. Г. К. е установено, че през втората половина на месец юни 2006 г. ищецът отивал в поделението с искане да се върне на работа, но не е бил допуснат да работи. От заключението на изслушана във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, трети вариант за длъжността капитан ІІІ степен, е установено, че възнаграждението, което С. К. е трябвало да получи за процесния период възлиза общо на 4669,00 лв., а лихвата е в размер на 122,27 лв. При така установените обстоятелства ВКС намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа, намира правно основание в чл. 135, т.2 ЗОВСРБ /отм., ДВ, бр.35/12.05.2009 г./, а не както е приел въззивният съд по чл. 224 от същия закон, и е основателен в посочения по-горе размер съобразно заключението на вещото лице. В двуседмичния срок по чл.134, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ от влизане в сила на съдебното решение ищецът е поискал да бъде възстановен на работа, явил се е в Държавното предприятие „Строителство и възстановяване”, намиращо се в структурата на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, което е правоприемник на закритото поделение, но не е бил допуснат на работа. Обстоятелството, че при ответника вече не се изпълняват договори за кадрова военна служба има значение за последващо прекратяване на правоотношението при спазване на законовите изисквания, но не освобождава ответника от задължението за възстановяване на длъжността. В случая ново прекратяване на правоотношението не е извършено, поради което за исковия период ищецът е претърпял имуществена вреда – пропусната полза, в размер на възнаграждението за звание капитан ІІІ степен, в посочения от вещото лице размер. Таблицата на вещото лице по вариант трети /л. 49/ включва в месечното възнаграждение и месечната лихва, а в заключителната част двете суми са разграничени – 4669.00 лв. е месечното възнаграждение, а лихвата е 122,27 лв. Заявената от ищеца след изменението на иска претенция е за сумата 4791,27 лв. и отделно лихва 122, 27 лв., поради което в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 4669,00 лв. до пълния размер на главницата въззивното решение следва да се остави в сила. Евентуално предявеният иск на основание чл. 49 ЗЗД не следва да се разглежда. Водим от горното ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-то „Г” г.о., от 19.07.2010г. по в.гр.д. № 1531/2008г. и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 с-в, от 26.02.2008г. по гр.д. № 13598/2007г. В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за сумата 4 669,00 лв. главница и 122,27 лв. лихва, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], [улица], да заплати на С. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 4 669,00 лв., съставляваща обезщетение за недопускане до работа за времето от 1.01.2007 г. до 31.05.2007г. и лихва в общ размер от 122,27 лв. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: