Р Е Ш Е Н И Е   № 224   София,  19 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                             ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора   П.МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 213/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. Т. Й. срещу въззивна присъда № 11 от 09.03.2009г. по внохд № 31/2009г. по описа на Шуменския окръжен съд. В жалбата се поддържат доводи за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и 2 НПК. Иска се отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно-на основание чл.354,ал.1 т.3 и ал.2 т.2 НПК да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление,а именно по чл.130,ал.1 НК. Гражданският ищец и частен обвинител С. В. Б. и повереника му не се явиха,редовно призовани. Становище по жалбата не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда,Шуменският окръжен съд е отменил изцяло постановената срещу подсъдимия по нохд № 288/2007г. на Районен съд- О. оправдателна присъда, и вместо нея е постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимия Й. Т. Й. за ВИНОВЕН в това,че на 20.06.07г. в гр. Т. нанесъл лека телесна повреда на С. В. Б. от същия град,изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено по хулигански подбуди,поради което и на основание чл.131,ал.1 т.12 във вр.с чл.130,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д на С. В. Б. сумата 1000/хиляда/лева,обезщетение за неимуществени вреди във връзка с горното деяние,ведно със законните последици. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: За да отмени оправдателната присъда и постанови нова осъдителна срещу подсъдимия,възвивният съд е направил самостоятелен анализ на доказателствата,след което е стигнал до извода,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. състава на престъплението по чл.131, ал.1т.12 НК. Преценката на съда е направена в нарушение на разпоредбите на чл.13, 14,чл.107,ал.5 НПК. От доказателствата по делото е видно,че като очевидци на инцидента произлязъл на инкриминираната дата са две групи свидетели,всяка от които депозира показания взаимно изключващи се по отношение на основния факт,а именно-налице ли е удар с глава нанесен от подсъдимия на пострадалия,или увреждането което е описано в приложеното медицинско удостоверение и обсъдено от медицинската експертиза е причинено при неволен удар във вратата на автомобила на подсъдимия. Показанията на свидетелите са противоречиви и относно мястото на среща на подсъдим и пострадал,респ.действията на всеки от тях. Така от показанията на св. Д,пострадалият е стоял до колата си,подсъдимият дошъл до него и му ударил”една глава”. Това означава,че пострадалият не се е придвижвал от неговия автомобил до този на подсъдимия,което обстоятелство като факт не се потвърждава от св. П,както и от пострадалия Ст. Б. Последният е заявил ”Приближих се до него,той също тръгна към мен”/л.28 от делото/. Същевременно свидетелките С. К. и Росица М. са посочили,че след като спрял автомобила си, пострадалият се насочил към спрелия зад него автомобил на подсъдимия, ударил с ръка страничното огледало ,тогава подсъдимият отворил вратата,пострадалият бил изтласнат назад и се хванал за лицето. Св. М. е заявила,че пострадалият се навел над вратата на подсъдимия,вратата се отворила и пострадалият се хванал за лицето. Посочените две свидетелки също така обясняват,че през цялото време пострадалият бил ядосан ,крещял и викал „Ще ти дам едни пари”. Друг свидетел претендиращ да е очевидец на инцидента е св. Х. П. е чистачка в районна прокуратура,служебно подчинена на майката на подсъдимия,която е административен секретар. Тя е заявила,че е присъствала в канцеларията,когато се обадил по мобилния телефон пострадалия и чула св. Т да казва ”Кой те гони ?Къде си? ,а след малко от прозореца видяла да спира кола,от нея слязъл С. и докато той слезе,отзад спряла друга кола. От нея слязъл мъж,засилил се към С. ,хванал го за дрехата и го ударил с глава по носа. При тези разнопосочни показания,въззивният съд приема за достоверни единствено показанията на пострадалия,неговата майка Г,св. Хараланова и тези на свидетелките Л. и К. Изцяло е изключил от доказателствения материал показанията на Р. М. и С. К. ,както и обясненията на подсъдимия депозирани на съдебното следствие. Съдът е приел за достоверни тези негови обяснения,които е дал на досъдебното производство,като не е отчел факта,че последните не са били огласени по съответния процесуален ред и следователно не могат да бъдат включени в доказателствения материал. От друга с. безкритично е възприел показанията на св. Х,служебно зависима от св. Г,а показанията на последната неправилно са отчетени като такива на очевидец на инцидентастановено е,че тя е излязла от сградата след като инцидента вече е бил приключил. Неправилно в мотивите,въззивният съд е приел,че деянието е извършено по хулигански подбуди. Приел е,че обясненията на подсъдимия и другите гласни данни за съществуващи между пострадал и подсъдим парични взаимоотношения,нямат правно значение. При положение,че обвинението съдържа квалифициращия признак по т.12 на чл.131,ал.1 НК,е повече от задължително изясняването на мотива за деянието. По делото са събрани гласни доказателства,че инцидентът е произлязъл именно от неуредени парични отношения между двете страни. Освен от обясненията на подсъдимия, още от показанията на св. В/л.62 от делото/ са налице данни,че подсъдимият е дал в заем парична сума на пострадалия,която последният не му е върнал. Свидетелят е описал външността на човека получил сумата/ високо,слабо момче /,като е заявил,че в момента не присъства в залата. За съществуването на такива отношения свидетелства и св. Ж/л.63 от делото/. Този факт –на изречени думи свързани с пари, се признава и от самият пострадал,с разликата,че думите не се отнасят за него,а за двете свидетелки пътували в колата му. Разпитани св. К св. Лазарова са отрекли да са получавали от подсъдимия парични суми,респ.да му дължат такива. Следователно репликите между подсъдим и пострадал,отнасящи се за пари,цитирани в протоколите от съдебното заседание на първ.съд,се отнасят до отношения касаещи единствено двамата,а не други лица. В този смисъл,доколкото има неуредени отношения,установени от св. В св. Ж.,инцидента не е провокиран по хулигански подбуди,целящи нарушаване на обществения ред и скандализиране на обществото,а е такъв от личен характер. За този факт говори и обстоятелството,че виждайки автомобила на пострадалия,подсъдимият настойчиво е правил опит да го накара да спре,именно за да си изяснят тези взаимоотношения. Пострадалият не е пожелал да стори това,съзнателно след разговор със св. Г е насочил автомобила си към сградата на Районна прокуратура. Няма житейска логика подсъдимият да”преследва” непознато лице,за каквото се представя пострадалия,както е да влиза в конфликт с него. На л.28 и 29 пострадалият е заявил ,че не познава подсъдимия. В същото време св. В е посочил,че в негово присъствие пострадалият е получил от подсъдимия известна парична сума. Въззивният съд атакувайки в мотивите си присъдата на районния съд е отбелязал,че при противоречиви показания,този съд е дал вяра само на тези оневиняващи подсъдимия,без да обсъди доказателствата на досъдебното производство в частност обясненията на подсъдимия. Съдът отново визира,както и ползва за да мотивира съдебния си акт,доказателствата събрани на досъдебното производство,без да има процесуално основание за това. Допускайки съмнения относно достоверността на дадените за пръв път на съдебното следствие показания на свидетелите К,съдът по същество е игнорирал принципа за състезателност на съдебното производство и равенство на процесуалните права на страните. Съгласно чл.7 НПК съдебното производство заема централно място в наказателното производство,а досъдебното производство има подготвителен характер. Следователно,за да се ползват доказателствата събрани на досъдебното производство,които имат значение за правилното решаване на делото,те следва да са приобщени към останалия доказателствен материал по установения процесуален ред. Този ред касателно обясненията на подсъдимия е уреден в разпоредбата на чл.279,ал.1 т.3 НПК,а именно чрез прочитане на обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство,когато между тях и тези от съдебното следствие,има съществено противоречие. По делото няма данни за извършена процедура по огласяване на обясненията на подсъдимия,което означава,че съдът неправилно се е позовал на обясненията дадени на досъдебното производство. По изложените съображения настоящият касационен състав намира,че присъдата е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила,които са довели и до нарушение на материалния закон. Независимо от пространните мотиви,съдът не е подложил на внимателна преценка и пълно изследване на всички относими към предмета на обвинение доказателства. Нарушенията са съществени, по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2 НПК,тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и до неправилното прилагане на закона. В този смисъл решението следва да се отмени и делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав,при което отново да се обсъдят доказателствата по делото,да се съпоставят поотделно и в тяхната съвкупност и се постанови съдебен акт почиващ на обективните данни по делото и в съответствие със закона. Следва да се вземат предвид и доводите изложени в защитата на подсъдимия. Във връзка с отреченото от пострадалия познанство с подсъдимия,следва да се разпита повторно в присъствието на пострадалия св. В,респ.да се устрои очна ставка между двамата. По преценка следва да се съберат и други доказателства от значение за механизма на увреждането/от данни по делото подсъдимият е по-нисък от пострадалия,дали обективно е възможен ударът с глава да попадне в лицето му/, авторството на деянието и наличието или не на квалифициращия признак по чл.131,ал.1 т.12 НК,който обуславя по-тежка наказателна отговорност за подсъдимото лице. Следва отново да се направи опит за призоваване на св. С. С оглед на горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 11 от 09.03.2009г. по внохд № 31/2009г. постановена от Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на съшия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: