Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София , 16 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 133/2020 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.С. –повереник на частните обвинители П. В. М., М. П. В. и И. П. В., последните двама действащи със съгласието на своя баща и законен представител П. В. М., срещу въззивно решение №494 от 16.12.2019 г., постановено по внохд №1231/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с твърдение за незаконосъобразно приложение от страна на въззивната инстанция на института на условното осъждане по отношение наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия П. В. Г.. Посочва се, че апелативният съд не е оценил адекватно отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което неправилно е достигнал до извод за наличие на превес на смекчаващите такива. Заявява се, че съдът е подценил обстоятелствата, че подсъдимият е управлявал превозното средство с почти 40 км/час над разрешената скорост, след употреба на наркотични вещества и допуснато грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, при лоша пътна обстановка и при причиняване на телесни повреди на други две лица, извън починалата М. Х., които макар и несъставомерни, не следва да бъдат подминавани. Твърди се, че приетите от апелативната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства са обичайните и не могат да се приемат нито за многобройни, нито за изключителни по своя характер. Оспорва се извода на САС за наличие на оказана помощ на пострадалите от страна на подсъдимия. В заключение се акцентира на това, че съдът не е отдал нужното значение на спецификата и тежестта на престъплението в контекста на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК.Моли се да бъде отменено въззивното решение в частта, в която се отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и делото върнато за ново разглеждане със съответните задължителни указания по смисъла на чл.355 от НПК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, повереникът на жалбоподателите адв.С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане. Акцентира на това, че въззивният съд независимо от проведената диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК недопустимо е излязъл от фактите, очертани в обвинителния акт, като е приел „оказване на помощ“ от страна подсъдимия. Не възприема обаждането на тел.112 от трето лице и преместването на пострадалата в автомобила на подсъдимия като оказване на помощ. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че въззивната инстанция при вземане на решението за приложение на института на условното осъждане е подценила генералната цел на наказанието и е проявила едно необосновано снизхождение. Застъпва становище ,че формата на вината следва да бъде определена като самонадеяност, а не непредпазливост, така както е приел решаващия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба. Посочва, че вън от вниманието на съда са останали обстоятелствата, касаещи грубото погазване на правилата за движение по пътищата, предвид управлението на МПС със скорост, значително превишаваща разрешената такава за района на произшествието и безразсъдното поведение на водача, обусловено от употребата на наркотични вещества, което не сочи на ниска степен на лична обществена опасност. Акцентира на това, че въззивният съд не е извършил необходимата съпоставка на тежестта на деянието с нуждите на генералната превенция. Повереникът на частните обвинители Д. Х. М., Р. Д. Х., Н. Г. Х. и Ц. И. Х.- адв. Ж. намира жалбата на адв.С. за основателна. Защитникът на подсъдимия адв.К. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че подсъдимият към момента на извършване на престъплението е бил на 19 години, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, че не е осъждан и е с положителни характеристични данни. Заявява, че само справедливото наказание може да обезпечи поправянето и превъзпитанието на дееца и да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото, като този резултат е непостижим без съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и личността на извършителя. Подчертава ,че законодателят е дал превес на специалната превенция над генералната при налагане на условно осъждане.Моли решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Подсъдимият П. Г. изказва съжаление за случилото се и моли съда за справедливо наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №13 от 28.05.2019 г., постановена по нохд №109/2019 г., Врачански окръжен съд е признал подсъдимия П. В. Г. за виновен в това, че на 12.02.2018 г., около 15 часа, в [населено място], [община], област Враца, на [улица]до кръстовището с [улица], при управление на МПС –л.а. /марка/, модел // с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. Х., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества- тетрахидроканабинол, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 хип.2 б.“б“ пр.1 във вр.с ал.1 б. „в“ във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.343г от НПК подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По протест на прокуратурата и въззивни жалби на частните обвинители П. М. лично и като законен представител на М. В. и И. В., чрез повереника им адв.С., на частните обвинители Д. М., Р. Х., С. М. и Ц. Х., чрез пълномощника им адв. Ж. и на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1231/2019 г., приключило с решение №494 от 06.12.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наложените на подсъдимия П. Г. наказания, като размера на наказанието лишаване от свобода е бил увеличен на три години и изтърпяването му е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, а размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС е бил увеличен на пет години.В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба на частните обвинители е ОСНОВАТЕЛНА. В жалбата на частното обвинение се поставя акцент върху законосъобразността на приложението на чл.66 ал.1 от НК от въззивната инстанция. Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид, както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението. В актуалната съвременност транспортните престъпления се характеризират с изключителна динамика и разпространеност, което в принципен план предпоставя налагане на такова наказание, което да осигури психическо въздействие не само върху дееца, но и върху другите членове на обществото. Това въздействие следва да бъде разгледано в две насоки: 1.възпитателно и 2. предупредително -насочено към създаване на условия, мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни последици. Разбира се, във всеки отделен случай подлежи на преценка конкретната обществена опасност на деянието и дееца и дали с оглед на нея, целите по чл.36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение. Съдебната практика познава случаи, в които независимо от положителната характеристика на личността, тя не е в състояние да превалира над тежестта на извършеното, така че да изисква по-благоприятно наказателно-правно третиране на извършителя. Действително по настоящето дело подсъдимият е млад човек, с положителни характеристични данни по местоживеене и месторабота, социално адаптирана и трудово ангажирана личност, която продължава обучението си- същият е студент в НСА, като деянието по настоящето дело се явява инцидентно в неговия живот. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата, свързани с това, че подсъдимият Г. е извършил едно от най-тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно управление на превозно средство с превишена скорост. Разгледано само по себе си това нарушение е с висока степен на тежест, а кумулирането му с обстоятелството, че ударът между автомобила, управляван от Г. и пешеходките е станал на тротоара, прави деянието особено опасно, абсолютно неприемливо и в крайна сметка води до завишаване и на личната обществена опасност на дееца. Осъществявайки това нарушение, подсъдимият не само е отнел живота на един млад човек, чието поведение на пътя е било абсолютно правомерно, но е причинил и леки телесни повреди на други две лица /макар и несъставомерни/, едното от които също се е намирало на тротоара, както е причинил и вреди от имуществен характер- в резултат на удара на лекия автомобил в стълб от електропреносната мрежа. Не може да бъде подминато без внимание и обстоятелството, че подсъдимият е игнорирал наличието на други отрицателни фактори от действителността, като лоша пътна настилка с дупки, запълнени с вода. Неопитността му като водач на МПС /същият е бил правоспособен малко повече от десет месеца преди деянието/ е изисквало управление на превозното средство с повишено внимание и акуратност. Като утежняващ фактор от съществено значение се явява и величината, с която подсъдимият е превишил скоростта на движение, която е почти 40 км/ ч. над допустимата от закона за този пътен участък. На следващо място, ВКС приема ,че принципно е вярно възприетото, че управление на МПС след употреба на наркотични вещества от дееца е част от обективната страна на престъплението, което е било отчетено от законодателя при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този състав на престъпление. Наказателният кодекс не изключва възможността да се приложи института на условното осъждане и при осъществени квалифицирани състави на пътно транспорти престъпления, стига да се налице условията за това, какъвто обаче не е настоящия случай. Конкретното проявление на поведението на П. Г. към момента на произшествието, довело до съставомерния резултат, следва да се преценява не изолирано, а в корелация с всички останали данни по делото. А те сочат, че подсъдимия, освен, че е пренебрегнал малкия си стаж като водач на МПС, е проявил безразсъдство и неблагоразумие, предприемайки рисково управление на МПС след употреба на тетрахидроканабинол, което обстоятелство неминуемо се отразява на степента на личната обществена опасност, в посока нейното завишаване. Оказването на помощ поначало има отношение към степента на обществена опасност на деянието, но в конкретния случай ВКС намира, че във фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и самопризнати от подсъдимия липсват такива, които да сочат на това обстоятелство. Посоченото в процесуалния документ, че „обвиняемия П. Г. казал на св.А. Т. да се обади на тел.112“, не може да запълни със съдържание хипотезата, при която се приема, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Съвкупността от посочените по-горе обстоятелства налага извод, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на Г. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение, макар и за недълъг срок. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би спомогнало за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на нарушения при управление на МПС, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Впрочем в мотивите на въззивното решение не се съдържат съществени съображения за обосноваване извода на съда, че за постигане целите на наказанието не е наложително неговото ефективно изтърпяване от подсъдимия, а аргументи досежно обезпечаване на генералната цел на наказанието изобщо липсват. При новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази и съответността на протеста и въззивните жалби на частното обвинение досежно наказанието лишаване от правоуправление. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.1 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение №494 от 06.12.2019 г., постановено по внохд №1231/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/