Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства


1

Р Е Ш Е Н И Е

210
гр. София, 03.08.018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. дело № 469 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 75288/21.12.2017г. по описа на РС - Варна, подадена от „КНМ ГРУП“ ЕООД, [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 1653 от 20.05.2015г. по в.гр.д. № 1243/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 849 от 20.02.2015г. по гр.д. № 11313/2014г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по делото поради отказ от иска.
В молбата се излага, че „КНМ ГРУП“ ЕООД, [населено място] е предявило против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, [населено място] граждански иск, за което е било образувано гр.д .№ 11313/2014г. на Варненски районен съд. Искът е бил уважен и след обжалване от ответника е било образувано в.гр.д. № 1243/2015г. на Варненски окръжен съд. В хода на въззивно производството е направен отказ от иска от името на „КНМ ГРУП“ ЕООД, [населено място], изходящ от вписан в ТР нов управител – К. Д.. С влязло в сила на 28.09.2017г. решение по т.д.№ 762/2015 г. на Окръжен съд – Варна на основание чл.29 от ЗТР било установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Молителят поддържа, че през периода от 15.05.2015г. до 12.10.2017г. дружеството се е представлявало незаконосъобразно от чуждо за дружеството лице – К. Д., която е подала молбата за отказ от иска веднага след като е вписана като управител на дружеството. Предвид горното се иска определението на Варненския районен съд по чл.233 от ГПК да бъде отменено на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска, евентуално – на основание чл.303 ал.1 т.3 от ГПК /поради това, че определението се основава на вписване в ТР, което е отменено като нищожно, респ. несъществуващи обстоятелства/ или чл.303 ал.1 т.2 пр.4 от ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/.
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. М. Банков, преупълномощени от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори”, представлявано от адв. Г. В. В., поддържа становище, че молбата за отмяна е допустима, но по същество е неоснователна поради отсъствие на изложените в нея основания, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Излага доводи за липса на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, тъй като обстоятелството, установяващо недействителността на вписването в Търговския регистър, е новонастъпило, а материализиращото го доказателство– новосъздадено. Позовава се на ППВС № 2/1977г. и ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, като поддържа тезата, че за съда като трето добросъвестно лице отказът от иска е породил правно действие и постановеното несъществуване на вписани обстоятелства по реда на чл. 365, т. 3 ГПК във връзка с чл. 29 ЗТР има действие занапред. Релевира също доводи за приложението на чл. 141, ал. 6 ТЗ. По отношение на твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът поддържа, че определението за прекратяване на производството не е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, а е постановено във връзка с постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Изложил е и съображения за неоснователност на твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК. Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното на 29.05.2018г. открито съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител адв. О. С. е оттеглил искането си за отмяна на влязлото в сила определение на Окръжен съд Варна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК, поради което производството по делото е прекратено в тази част с влязло в сила определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила определение е допустима, тъй като е подадена е от легитимирана страна срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК, и е депозирана в законоустановения преклузивен тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Молбата за отмяна е основателна.
решение № 849 от 20.02.2015г. по гр.д. № 11313/2014г. на Варненски районен съд ответникът „Енерго– Про Продажби“ АД е осъден да заплати на ищеца „КНМ Груп“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД определена парична сума със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.
По повод подадена от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД въззивна жалба срещу посоченото първоинстанционно решение е образувано в. гр. дело № 1243/2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение. Преди провеждане на насроченото за 23.06.2015г. открито съдебно заседание по делото е постъпила молба с вх. № 15356/19.05.2015г., подписана от К. Д. в качеството й на управител на „КНМ Груп“ ООД, с която е направено изявление за отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК поради постигнато между страните извънсъдебно уреждане на спора и е поискано обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото. С определение № 1653 от 20.05.2015г. по посоченото въззивно гражданско дело Варненски окръжен съд е обезсилил обжалваното пред него първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото. За да постанови определението, съдебният състав на въззивната инстанция е приел, че е десезиран от произнасяне по спора поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК, направен от вписания в Търговския регистър към момента на постановяване на определението управител на „КНМ Груп“ ООД. Посоченото определение е влязло в сила поради необжалването му от страните.
С представеното към молбата за отмяна, влязло в сила на 28.09.2017г., решение № 764/25.10.2016г. по т. дело № 762/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение е признато за установено по иска на П. Н. К. срещу „КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от К. Д., на основание чл. 29, ал. 1 ЗТР, че вписаните обстоятелства в Търговски регистър със заявление 020150511170328 под № 20150515113446 на Агенция по вписванията по партидата на „КНМ Груп“ ЕООД относно увеличаване на капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на К. Д., приемане на нов дружествен договор, вписване на К. Д. като управител и заличаване на П. Н. К. като управител въз основа на протокол от Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015г. представляват несъществуващи обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски окръжен съд е основателна на твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски окръжен съд е основателна на твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решениетои действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила определения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, при наличието на определени предпоставки.
Влязлото в сила определение за прекратяване на исковото производство поради отказ от иска по чл. 233 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо и преклудира материалното право на ищеца. Със силата на пресъдено нещо на това определение се прегражда възможността за последващо предявяване на същия иск, за същото вземане и на същото основание и спорният предмет на делото се превръща в безспорен – в призната от ищеца основателност на възражението на ответника за неоснователност на иска, поради което изоставя търсената правна защита.В този смисъл това определение има аналогични последици на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязлото в сила съдебно решение /вкл. определение за прекратяване на производството/ в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Съобразно Тълкувателно решение № 138/01.12.1967г. по гр. д. № 106/1967г., ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото, както и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдени от страната при разглеждане на делото обстоятелства. В задължителните разяснения на горното Тълкувателно решение е посочено, че новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Разяснено е също, че новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи. Съгласно т. 3 на ППВС № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г. допустима е отмяната по реда на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението, защото едва чрез признаването му по надлежния ред той е станал установен.
В конкретния случай твърдяното ново обстоятелство – ненадлежно учредена представителна власт на „КНМ Груп“ ЕООД към датата на заявяване на отказ от иска по чл. 233 ГПК, не е новонастъпило, тъй като е съществувало по време на висящността на въззивното производство, вкл. към момента на постановяване на определението. Страната не е могла да установи посоченото обстоятелство в производството пред Варненски окръжен съд поради това, че не е разполагала с правен способ, предвид изрично регламентирания исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство по чл. 29 ЗТР, чл. 365, т. 3 и чл. 604 ГПК. Поради това е без значение дали заличеният управител П. К. е уведомил съда за порока преди заявения отказ от иска по чл. 233 ГПК.
С влязлото в сила на 28.09.2017г. решение № 764/25.10.2016г. по т. дело № 762/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение е признато за установено на основание чл. 29 ЗТР, че вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. С посочения съдебен акт се доказва липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Д. по отношение на „КНМ Груп“ ЕООД към момента на изявлението за отказ от иска по чл. 233 ГПК.
В т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС е прието, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър по партидата на търговското дружество, няма действие по отношение на дружеството. Неснователен е доводът на ответника по молбата, че дружеството е изключено от субектите, по отношение на които вписването на несъществуващо обстоятелство не поражда действие, предвид посоченото в т.3 на ТР 1/2002г. на ОСГК, че такова вписване не поражда действие по отношение на съдружниците. В т.3 на тълкувателното решение се разглежда единствено хипотезата, когато ищец по иска за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е съдружник в дружеството, но не и хипотезата, когато е предявен иск от самото дружество по отношение на вписване на мним управител. Не е налице основание да се приеме, че в тази хипотеза разрешението по отношение на дружеството следва да е различно спрямо разрешението, дадено по отношение на съдружниците. С оглед на това следва да се приеме, че заявеният с молба вх. № 15945/19.05.2015г., подписана от К. Д. в качеството й на управител на „КНМ Груп“ ООД, отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК, не изхожда от дружеството, предвид липсата на надлежно възникнала процесуална представителна власт, което изключва противопоставимостта му на представляваното дружество.
Липсата на надлежно учредена представителна власт е обективен факт, който е установен по надлежния ред след влизане в сила на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска с влязло в сила решение по чл. 29 ЗТР. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ненадлежно учредената представителна власт на К. Д. представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславящо отмяна на влязлото в сила определение. Посоченото обстоятелство има значение за делото по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като е обусловило изхода на делото - прекратяване на производството поради отказ от иска. Установеното по надлежния ред с ново писмено доказателство /влязлото в сила решение по чл. 29 ЗТР/ новооткрито обстоятелство – липса на надлежно учредена представителна власт на К. Д. по отношение на „КНМ Груп“ ЕООД към момента на изявлението за отказ от иска, има значение за правилността на определението на Варненски окръжен съд, поради което обуславя неговата отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Приемането от Варненски окръжен съд, че изявлението за отказ от иска изхожда от законния представител на „КНМ Груп“ ООД съобразно чл. 30, ал. 1 ГПК, предвид вписването на К. Д. в Търговския регистър като управител, е относимо към процесуалните действия на въззивната инстанция, които не подлежат на проверка в настоящото производство, тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила определение не е предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отказът от иск по чл. 233 ГПК представлява процесуално действие - едностранно волеизявление на ищеца към съда, което не се нуждае от приемане или неприемане от ответника. Установяването с влязло в сила решение по чл. 29 ЗТР на несъществуващо обстоятелство по отношение на вписването на управител на търговско дружество има значение за иска по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при липса на валидно учредена представителна власт на К. Д. осъщественото от нея процесуално действие – изявлението за отказ от иск, не обвързва с правни последици ищеца „КНМ Груп“ ЕООД /молител в настоящото производство/. С оглед на това в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е без значение дали съдът е бил трето добросъвество лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител и в този смисъл възражението за неоснователност на молбата по аргумент от чл.141, ал.6 ТЗ е неоснователно.
Не е налице противоречие на така формираните правни изводи с изводите в решение №45 по гр.д. № 5124/2014г. на ВКС, III г.о., на което се позовава ответникът по молбата. Това решение е постановено в редовно исково производство и в него не са разглеждани последиците от влязло в сила решение по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в контекста на преценка за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което води и до различие във формираните правни изводи.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна и съдебният акт трябва да бъде отменен на посоченото основание.
Поради уважаване на молбата за отмяна на предпочитаното от молителя основание, съдебният състав не следва да се произнася по поддържаното евентуално основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото и съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав не следва да се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд с решението по съществото на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение




Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] влязлото в сила определение № 1653 от 20.05.2015г. по в.гр.д. № 1243/2015г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия като въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


2

Особено мнение на съдия Костадинка Недкова:

С предявяване на исковата молба между съда и ищеца възниква процесуално правоотношение. Отказът от иска е процесуално действие, с което ищецът сезира съда и води до прекратяване именно на това правоотношение. Следователно, при позоваване на извършен отказ от иска при липса на представителна власт е от значение дали е налице ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК от значение за процесуалното правоотношение между съда и ищеца.
Органната представителната власт на търговско дружество е обстоятелство подлежащо на вписване в търговския регистър. Съдът е трето добросъвестно лице по отношение на вписванията в търговския регистър (да се приеме противното би означавало съдът да е във вътрешни правоотношения с дружеството), поради което, на основание чл.10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, той се позовава на вписването, независимо дали вписаното обстоятелство съществува. Същият не може да вземе предвид несъществуването на вписано обстоятелство, ако то не бъде установено по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Същевременно, съгласно чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, ако искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на обстоятелство бъде уважен, се извършва заличаване на вписаното обстоятелство, което заличаване, според т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС винаги има действие занапред. Следователно, спрямо съда, като трето добросъвестно лице, вписаният управител на ООД е такъв за периода от вписването до заличаването му. Да се приеме противното би означавало да се предаде обратно действие на заличаването на обстоятелството в регистъра, което е недопустимо. С оглед очертаната специфика на действието на вписванията в търговския регистър спрямо третите лица, вкл. съда, за периода от вписването на К. Д. до заличаването й като управител в регистъра същата се явява органен представител на дружеството - ищец в процесуалното му правоотношение със съда, поради което уважаването на иска по чл.29 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) не е от значение за направеното процесуално действие - отказ от иска, осъществено от Д. през времето, когато тя е вписана като управител на дружеството. Вписаното несъществуващо обстоятелство има действие спрямо съда като трето добросъвестно лице от вписването до заличаването му, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГТК. Във връзка с така очертания режим на вписванията в търговския регистър и факта, че независимо постановеното решение по чл.29 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) към момента на отказа от иска Д. продължава да се счита управител на ищцовото дружество, не намира приложение разрешението, дадено в т.3 на ППВС №2/ 29.09.1977г. по гр.д. № 1/1977г. С оглед изложеното, не е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на определението за прекратяване на производството по делото, поради отказ от иска, тъй като установителното действие на решението по чл.29 ЗТР не е от значение за прекратяването на процесуалното правоотношение между съда и ищеца, поради десезиране на съда.


Съдия: