3 Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 15.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря: Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 618/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. П. и К. Г. Й. и двамата от [населено място] против решение №184 от 04.02.2011г. по гр.д. 429/10г. на Софийски апелативен съд. Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Ответникът по касация- ЗД [фирма] – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 302 от 12.04.2012г. на ВКС, І т.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението си, въззивния съд е мотивирал неоснователност на въззивната жалба на настоящите касатори по отношение на намаляване обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на сина им, с ½, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат и е препратил изцяло към мотивите на първостепенния съд, който от своя страна е обосновал наличие на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД с това, че пострадалия е карал мотоциклет при превишаване на пределно разрешената скорост – с 80 км/ч при ограничение – 50 км/ч., като по този начин е нарушил правилата за движение. Прието е още, че ако е карал с допустимата скорост, същия е щял да предотврати удара, съобразно заключението на експерта. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия е определено на 50% . С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е поставен като релевантен въпрос- този относно това: налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, в хипотеза, при която той е управлявал МПС с превишена скорост, но друг е основния фактор който е довел до произшествието. С решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д.93/10г., постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика е разрешен поставения правен въпрос. С обсъждания съдебен акт е прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен – изразен в определено действие.Прието е още, че принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди.Това решение определяйки дефинитивно и със задължителна практика конкретните юридически факти, чието осъществяване води до реализиране на отговорността за вреди при съпричиняване на резултата, води до извод, че практиката обективирана в решение №511/08г. на ВКС, І н.о., с което е посочено „че когато се установи принос на увредения към щетата, съдът в никакъв случай не е абсолютно задължен да го съобразява при определяне на дължимото обезщетение” е преодоляна. Съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил тази задължителна за него практика, определяйки равен принос в настъпилия вредоносен резултат и на двамата участници в процесното ПТП. Обосновано, при конкретните фактически данни по делото е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като е било доказано, че ако пострадалия е карал със съобразената за населено място скорост е могъл да предотврати произшествието и следователно със своите действия е станал причина за настъпване на вредите, които се претендират. Неправилно, обаче е определен този принос, с оглед установеност на основния фактор причинил процесното ПТП – а именно поведението на деликвента, което въобще не е отчетено от решаващия състав, въпреки, че същият е отбелязал, че именно той е отнел предимство на правилно движещия се в своята лента мотоциклетист. Следователно неговото участие в причиняване на вредоносния резултат следва да бъде определено на 75% , именно с оглед това, че същият е настъпил изключително поради поведението му . С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК постановеното въззивно решение, в частта, с която е потвърдено решение от 04.03.2010г. по гр.д. 5625/08г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска - за разликата над 20050лв. до 30075лв. – съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, следва да бъде отменено, а по същество иска и в тази част следва да бъде уважен. Следва да бъде отменено въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за разноските до размер от 237, 05лв. съобразно уважената част на иска. По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №184 от 04.02.2011г. по гр.д. 429/10г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 04.03.2010г. по гр.д. 5625/08г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ- за разликата над 20050лв. до 30075лв. – съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП за всеки едни от касаторите- В. П. П. и К. Г. Й. както и в частта за разноските над присъдения размер от 237, 05лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] – [населено място] да заплати на В. П. П. и на К. Г. Й. и двамата от [населено място] допълнително сумата от по 10025лв. за всеки един от тях, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 08.11.2006г. при което е причинена смъртта на техния син – Г. К. Й., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2006г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: