Ключови фрази
установителен иск * допустимост на иск * правен интерес

____? ? ? ? ? ? ?

                             О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

433

 

     София, 11.12.2008 год.

 

 

                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  ГК   ІІІ г.о.    в закрито заседание на осми декември две хиляди и осма година в състав:

 

                                                Председател: Надя Зяпкова    

                                                       Членове: Любка Богданова

                                                                        Марио Първанов

 

при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова            ч.гр.д. № 1594 по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Ж. И. Ф., А. Б. К. , М. П. К. , Л. А. Ш. и В. Г. Л. , подадена от пълномощника им адв. К. М. срещу определение № 212 от 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определението от 30.01.2008 г. по гр.д. № 26501/2007 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по предявеният иск за признаване за установено по отношение С. община, че ищците са собственици на следните имоти: имот№ 584 с площ от 1974 кв.м., при съседи: улица № 4* сега “ М. В. ”, имот № 8* имот № 5* имот № 1* и имот № 810 от кадастрален лист 569 по плана на гр. С., южна градска територия V част – ІV 55 и имот № 1* с площ 1239 кв.м., при съседи: улица “М”, имот № 8* имот № 1* имот № 907 и имот № 824 от кадастрален лист 569 по плана на гр. С., южна градска територия V част-ІV 55.

За да прекрати производството по делото по отношение на С. община п. съд е приел, че иска е недопустим. Обосновал се е с това, че липсва правен интерес за ищците от провеждане на установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, тъй като в исковата молба не се сочи този ответник да оспорва претендираното от тях право на собственост.

Въззивният съд е оставил в сила определението, като е приел, че от изложеното в исковата молба не може да се установи, че е налице спор между ищците и С. община по отношение на процесните имоти.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Изложените в частната жалба основания за допускане на касационно обжалване са - произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество развиват оплаквания за неправилност на определението. Позовават се на допуснати нарушения от въззивния съд, който не е формирал мотиви относно оплакването, че районния съд не е съобщил на всички ищци разпореждането си за уточняване на правния интерес, както и че неправилно е приел, че липсата на материализирано оспорване на собствеността лишава ищците от правен интерес и прави предявеният иск недопустим.

Ответникът по частната жалба С. община не е взела становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 212 от 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. Изложеното в нея основание за допускане на касационно обжалване - произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС се подкрепя от представените по делото решения.

Същественият процесуалноправен въпрос е за правния интерес, като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./. Постоянната практика на Върховния касационен съд е, че за правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск съдът изхожда от заявените в исковата молба фактически твърдения. По този съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд.

За да се произнесе по основателността на частната касационна жалба съдът в настоящия състав установи следното:

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не може да се изведе извод, че е налице спор между ищците и С. община по отношение на процесните имоти и е оставил в сила определението на районния съд, с което е прието, че по отношение на С. община и. е недопустим поради липса на правен интерес.

Определението е неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес. За допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които основава претенцията си, а не от действителното правно положение по спора, което може да е различно от тези твърдения и е относимо към основателността на иска. В конкретния случай ищците са поддържали, че е налице извънсъдебно оспорване от страна на общината на правото им на собственост върху процесните имоти. Като се изхожда от твърденията в исковата молба и молбата от 30.01.2008 г., че ищците са собственици на процесните имоти и имат интерес да установят и по отношение на общината, с оглед извънсъдебното оспорване на правата им, че съставения акт за държавна собственост не легитимира държавата с права върху имотите, следва да се приеме, че е налице правният интерес от търсената от тях защита, поради което те притежават правото да я упражнят чрез предявения иск. Това налага отмяна на определението на районния съд за прекратяване на производството по делото, по отношение на С. община и на въззивния съд, с което е оставено в сила, и връщането му на районния съд за произнасяне по същество по заявения спор.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 212 от 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 212 от 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила определение от 30.01.2008г. по гр.д. № 26501/2007 г. на Софийски районен съд.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.