О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №81 София, 24.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3076 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н., граждани на Република Гърция чрез пълномощника им адвокат С. П. против решение № 730 от 13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2773 от 16.10.2018 г. по гр.д. № 1669/2017 г. на Районен съд-Сандански и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н. против К. А. И. установителен иска за собственост на основание придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ гараж с площ * кв.м. К. А. И. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Х. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № * от 2010 г. ищците са закупили на 11.01.2010 г. от ЕТ „Галина-К-Кръстю Димитров“, представляван от Кръстю Димитров А. процесния гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. Същият гараж е закупен с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ * от 2009 г. на 03.04.2009 г. от ответницата К. А. И. от ЕТ „Галина-К-Кръстю Димитров“, представляван от К. Д. А.. През 2012 г. ответницата продала апартамент в същата сграда на Н. А. Б. и В. Б. Б., граждани на Руската Федерация с нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, д. № * от 2012 г., а през 2017 г. с нотариален акт № *, том *, рег. № *, д.№ * от 2017 г. продала друг апартамент на В. К. В. /разпитана като свидетел по делото/. Съдът е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели А. /че след закупуването на гаража от ищците те получили от К. А. през м. март 2010 г. и ключовете за него, като са сменили бравата на същия и К. А. не е получил ключ; гаражът към този момент бил недовършен (“груб строеж”), но те го ползвали за паркиране на автомобила си, когато отсядали в продадения им от К. А. апартамент в съседната жилищна сграда; свидетелят е влизал в гаража, тъй като е отсядал в апартамента, когато е идвал в града и наглеждал имотите, поради отсъствието на ищците/; И. /че е посещавала заедно с ищците един-два пъти годишно имотите им в С./; Д. /че закупените от ищците имоти - апартамент и гараж, последните предоставяли за ползване и на свои приятели, тъй като те живеят в Кавала, Република Гърция, а и ищецът е бил много болен в този период, като свидетелят е влизала в гаража, за да си взема от автомобила донесените й от ищците подаръци/; В. /че през месец декември 2014 г., с предварителен договор е закупила от К. И. гараж № *, ведно с апартамент № *, в процесната жилищна сграда (за което е представен предварителен договор), като К. И. й предала ключовете от апартамента и гаража при сключването на предварителния договор, но до края на 2015 г. свидетелката не ползвала имотите, а започнала да ползва гаража през 2016 г. (ремонтирала го и складирала вещи в него), като ремонтът приключил през м.юни-юли 2016 г./; И. и К./че са наети през зимата на 2012 г. от В. и Н. да правят ремонта на закупеното от тях жилище - от началото на 2012 г. в продължение на няколко месеца, като руските граждани използвали за складиране на строителни материали предоставения им за ползване от К. И. гараж № *; свидетелите извършили довършителните строителни работи по апартамента на руските граждани, които са им дали ключа от процесния гараж, като ключът е предаден на руснаците от ответницата/. Съдът е изложил съображения, че не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като е била агент за покука на имота от ищците, което обусловило правоотношение по договор за услуга, както и оглед а това, че показанията й са вътрешно противоречиви и не кореспондират с другите доказателства. Приел е за безспорно, че през септември 2016 г. при пристигането си от Гърция ищците не могли да влязат в гаража, тъй като била сменена бравата, поради което подали жалба в РПУ-С.. От правна страна Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че придобиване право на собственост по давност не е обусловено от начина на установяване на фактическа власт – на правно основание или без правно основание, вследствие предоставяне от действителния собственик или без предоставяне. Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и депозираните доказателства сочат на установена фактическа власт на правно основание, вследствие предоставяне владението от собственика на имота, обективирано в нотариален акт за продажба. В нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № * от 2010 г., липса изявление за предаване на владението, като от доказателствата по делото се установява, че владението е предадено три месеца след сключване на нотариалния акт – март 2010 г., чрез предаване на ключове от гаража от продавача на купувачите. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. В настоящия случай, владението е предадено три месеца след сключване на нотариалния акт за продажба, като предаването е от продавача К. А., който не е бил собственик на процесния имот, тъй като видно от нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ * от 2009 г. вече е бил продал имота на ответницата, което води до извод, че към март 2010 г. собственик на гаража е К. И., а след като продавачът не е собственик, следователно не може да предаде владението. Със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на собствеността, купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. Същевременно чл.187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател - чл.68, ал.2 ЗС. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Съдът е изложил и съображения, че сделката за продажба на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля вещни права. Упражняването на фактическа власт върху имота на правно основание - договор в нотариална форма и незнанието на пороците на юридическото основание, само по себе си предполага възникването на последиците на добросъвестното владение, по смисъла на чл.70, ал.2 ЗС, което се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли тези последици. На действителния собственик, обаче, са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, тъй като намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Тази сделка е действителна, но няма транслативен вещно-правен ефект. Ищци не стават собственици, защото техният праводател-продавач също не е собственик. При извършеното прехвърляне от несобственик сделката е валидна, но с нея се прехвърля обема от права, които притежава праводателя, а правото на собственост не е сред тях, както и владението върху имота. Следователно ищците, не са установили фактическа власт върху гаража. От друга страна, правопрекратяващото възражение за придобиване по давност, започнала да тече от закупуването на имота на 10.01.2010 г. до предявяване на иска на 14.12.2017 г., се основава на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС, във връзка с чл.70 ЗС. В разглеждания случай, са налице частично предвидените в чл.70, ал.1 ЗС пречки за определяне на установеното от ищците владение като добросъвестно - праводателя да не е собственик или предписаната от закона форма да е била опорочена. Оттук обаче не следва извод, че са добросъвестни владелци съгласно презумпцията по чл.70, ал.1, изр.2 ЗС за добросъвестност - достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание - т. е. при сключване на договора за покупко-продажба на 11.01.2010 г. Това е така, защото отношенията между страните в разглеждания случай се уреждат от правилата относно конкуренцията между актове, изходящи от един и същи праводател върху един и същи имот. Без правно значение, с оглед на конкуренцията, е дали вторият приобретател по договора за покупко-продажба е знаел за съществуването на договор за покупко-продажба, вписан преди неговия акт. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател. С оглед приложението на чл. 112, ал. 1, б. „А“ ЗС и правното действие на вписания нотариален акт за недвижим, то следва извода, че вписването ограничава освен прехвърлителното действие на разпоредителната сделка, то и елиминира възможността втората сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на разпореждането. Разпоредбата съдържа презумпция за знание у всички трети лица за наличие на собственик на имота, което изключва тяхната добросъвестност. Ищците са придобили собствеността върху спорния гараж от праводателя, след като гаража е придобит от ответника по силата на договор за продажба, който е праводател и на ответника, която продажба е в нотариална форма и акта е вписан преди покупко-продажбата на ищците. В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването - чл. 112, ал. 1, б. „А“ ЗС, като извършеното от праводателя-продавач по договора за продажба разпореждане с правото на собственост в полза на ищците няма сила спрямо приобретателката по договора за продажба от 03.04.2009 г., която е ответник по иска за собственост на основание давност, и е вписалата нотариалния акт за продажба на 03.04.2009 г., преди вписване на акта, от който ищците, черпят права от същия собственик. По тези съображения въззивният съд е счел, че ищците не са установили фактическа власт върху гаража, поради което и няма как това владение да е упражнено за период по-дълъг от 5 години – липсва начало на срока на владението. При съществуващ валиден титул за собственост - договор за прехвърляне право на собственост от 11.01.2010 г.,, сключен под формата на нотариален акт, макар да е валидно юридическото основание, но без да са прехвърлени вещни права, тъй като праводателят не ги е притежавал, а приобретателят е знаел това обстоятелство, с оглед специалното оповестително-защитно действие на вписването - чл. 112, ал. 1, б. „А“ ЗС, което обуславя презумпция за знание у всички трети лица за наличие на собственик на имота, което изключва тяхната добросъвестност, то ищците не са добросъвестни владелци. За добросъвестното владение от значение е обстоятелството дали са знаели, че придобиват имот от несобственик, респ. дали са били в обективна възможност да узнаят, че към дата 11.01.2010 г. има „вписан нотариален акт за продажба“, с който друго лице се легитимира като собственик на процесния недвижим имот – гараж. При категоричните данни кога е вписан нотариалния акт от 03.04.2009 г. и правилата на действащата правна уредба на вписването на актове, с които се прехвърля правото на собственост, изводът, че ищците са знаели, както и са могли да знаят за това, че праводателя им не е собственик, и че не са установили владение, което да е осъществено след месец март 2010 г. и да е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, е еднозначен. Като допълнителен аргумент за липса на реализиран фактическия състав на чл.79, ал.2 ЗС съдът е изложил съображения, че може да се посочи, че в резултат на предоставяне на гаража от К. И. на майстора И. през месец януари 2012 г. за ползване за склад за строителни материали – което се установява от гласните доказателства, владението (доколкото е било установено такова по изложени по-горе мотиви) на ищците, следва да се счита отблъснато, поради което от датата на продажбата – 11.01.2010 г., до датата на отблъскване на владението – януари 2012 г., не е изтекла предвидената кратка петгодишна давност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1) възможно ли е да се придобие имот от несобственик по давност на основание чл.79, ал.2 ЗС; 2) дали владение, основано на договор за покупко-продажба от несобственик е добросъвестно; 3) имат ли лицата, придобили имот от несобственик качеството на владелец, започвайки да ползват имота; 4) необходимо ли е, за да е налице владение по смисъла н а чл.68, ал.1 ЗС, имотът да се ползва непрекъснато или е достатъчно упражняването на фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта. Въпросите са относими към изводите на въззивния съд, но по тях липсва противоречие с посоченото от касаторите решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр.д. № 5162/2015 г. на ВКС, II г.о. /което дава тълкуване кога владението е непрекъснато, но тълкуването е направено въз основа на факти, различни от настоящите/. Поставените въпроси следва да бъдат уточнени с оглед фактите по настоящото дело до въпросите: владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.70, ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност /който въпрос е свързан с мотивите на съда, че продавач, който не е собственик не може да предаде владението на купувач и такъв купувач не може да бъде добросъвестен с оглед действието на вписването и нормите, уреждащи правата на приобретатели от един и същ праводател/ и касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 730 от 13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1001 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград. Указва на Ф. Ф. Ф. и Ц. Е. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: