9 Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 05.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 304 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищците Б. В. К. и Ж. Г. М., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. В. Б. срещу решение от 27.10.2010г. по т. дело № 219/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 195 от 25.02.2010г. по т. дело № 1210/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав в осъдителната му част, са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 86 ЗЗД за сумите по 9 023 лв. на всеки един от тях и сумите по 1 020,25 лв. на всеки един от тях – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 24.05.2008г. до 29.09.2008г. и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 4 027 лв. – разноски за двете съдебни производства. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат становище, че въззивният съд не е обсъдил аналитично събраните доказателства и не е извлякъл от тях съответната информация за относими към спора факти, не е съобразил, че афиширането и рекламирането на ответника [фирма] като издател на вестника, в който е използвана съсобствената на ищците марка, е израз на една и съща воля от субективна страна, предвид обстоятелството, че ответникът е едноличен собственик на капитала на [фирма] и едно и също физическо лице е субектът, който формира волята и на ответното ЕАД, афиширано като издател, и на привлеченото по делото Е., което е осчетоводявало разходите и приходите от издаването на вестника. Касаторите релевират доводи за неправилност на извода, че рекламирането на ответника като издател на вестника не представлява търговска дейност по смисъла на чл. 13 ЗМГО, и противоречието му с чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Поддържат становище, че неправилно на ищците са противопоставени сметни отношения – от една страна, същите не са публично оповестени и не са под контрола на ищците, а от друга – приходно-разходната част от дейността по издаването и разпространението на вестника е извършвана от [фирма] под пълния контрол на ответното дружество. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено, исковете уважени и претендират присъждане на направените разноски във всички съдебни инстанции. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. П. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Релевира доводи, че въззивният съд обосновано е приел, че ответникът и [фирма] са самостоятелни правни субекти, юридически лица със собствени права и задължения, и че издаването на вестника е осъществявано единствено от [фирма] и същото не попада в търговската дейност на ответното дружество. Поддържа становище, че никъде в атакуваното решение не е посочено, че рекламирането на ответника като издател на вестника не представлява търговска дейност по смисъла на чл. 13 ЗМГО, поради което прави извод за неоснователност на касационните доводи. Излага становище за правилност на извода във въззивното решение за оборване на презумпцията за авторство относно действителния издател на вестника. Ответникът моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците Б. В. К. и Ж. Г. М., [фирма] и Айруц О. Латифян са притежатели на комбинирана марка „Мач Меридиан“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ и срок на закрила до 23.06.2017г. Приел е, че до 25.05.2008г. единият от притежателите на марката - [фирма] е издавал вестник „Мач Меридиан“, а през периода от 25.05.2008г. до 29.09.2008г. издаването на вестника е продължило, като за издател е посочен ответникът [фирма]. Решаващият съдебен състав е установил, че за процесния период ответникът не е заплащал на И. „Родина“ средства за отпечатването и разпространението на вестник „Мач Меридиан“, не е отразявал в счетоводството си приходи от издаването му, отпечатването на вестника е фактурирано на [фирма], което дружество е извършило отразените във фактурите плащания, както и е изплащало възнаграждения на редакционния екип и за разпространение на изданието. При тези констатации въззивната инстанция е направила извод, че издаването на вестник „Мач Меридиан“ за процесния период е свързано с търговската дейност единствено на [фирма], тъй като това дружество е финансирало изцяло издаването и разпространението на вестника, било е работодател на лицата, ангажирани в редакционния екип, докато ответното дружество не е осъществявало търговска дейност, включваща използването на марката „Мач Меридиан“. Изложени са съображения, че двете дружества са самостоятелни правни субекти и принадлежността на капитала на [фирма] към активите на ответника не заличава юридическата им независимост по отношение на развиваната от тях търговска дейност. Според решаващия съдебен състав доказателствата за приходите от издаването на вестника, установяващи кому принадлежи процесната стопанска дейност, чрез чие търговско предприятие тя е осъществявана, са релевантни за спорното право и оборват твърденията на ищците за дължимо от ответника обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. С определение № 69 от 06.02.2012г. по т. дело № 1157/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ въпросът за отговорността по чл. 76 ЗМГО при издаване на вестник от името на лицето, посочено като негов издател: кой е пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 76 ЗМГО – лицето, от чието име се издава вестникът, или лицето, което финансира издаването и разпространението на вестника; 2/ представлява ли предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели, на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, при условията на т. 1, 2 и 3. Притежателят на правото върху марка има право да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, отговарящ на определени условия, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, а именно: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки /т. 1/, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, предлагането или предоставянето на услуги с този знак /т. 2/, вносът или износът на стоките с този знак /т. 3/, използването на знака в търговски книжа и в реклами /т. 4/. Търговската дейност не е правно понятие. Тя обхваща стоково-паричните отношения в обществото, т. е. отношенията по създаването и възмездната размяна на продуктите на труда. Тези отношения могат да бъдат свързани с процеса на производство на стоките или с тяхното обръщение, респективно с предоставяне на услуги. Търговската дейност се състои, както от фактически отношения, така и от правоотношения. Изводът, че търговската дейност се състои от фактически отношения произтича от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, съгласно която търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически правоотношения. Когато се касае до дейност, извършвана от търговци, значението на понятието „търговска дейност” трябва да се изведе и от законовите разпоредби, касаещи търговското право. Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. Следователно, когато търговецът извършва трайно и систематично някои от визираните в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то същият извършва търговска дейност. По принцип търговската дейност е насочена към получаване на доход, печалба, но е ирелевантно дали лицето реално извлича някакъв приход и какъв е неговият размер. Дейността по издаване на вестник представлява търговска дейност в горепосочения смисъл. Издателската дейност е процесът на издаване на написан материал, позволяващ произведението да достигне до неограничен кръг читатели. Публикуването на различни произведения обхваща специфични дейности, например подготовка на материали, графичен дизайн, предпечатна подготовка, печат, маркетинг. При осъществяване на тези дейности възникват, както фактически отношения /например с оглед проучване на нуждите във връзка с подготовката, планирането и тиражирането на изданието, събиране на материали, маркетинг и други/, така и правоотношения по сключени сделки с трети лица, например с автори на материали, рецензенти, редактори, външни изпълнители /за изпълнение на графичния дизайн, предпечатната подготовка или отпечатването и други/. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника от лице, различно от посочения в него издател, не може да обоснове извод, че финансиращото вестника лице е неговият издател. За третите лица издател на един вестник е лицето, от чието име и с чието съгласие се издава, т. е. лицето, което е посочено във вестника като негов издател. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между финансиращото издаването на вестника лице и лицето, от чието име същият се издава. За третите лица е без значение дали лицето, посочено като издател на вестника, или друго лице е сключило договори с авторите и външните изпълнители и е извършило към тях дължимите плащания. Поради изложените съображения отговорът на първия релевантен правен въпрос е: пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира неговото издаване и разпространение. В случая използването на знака от ответника е осъществено по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО чрез поставяне на знака върху стоките - съответните броеве и екземпляри на в. „Мач Меридиан” и предлагането на стоките с този знак за продажба, съответно пускането им на пазара. Правото върху марка може да е притежание на две или повече физически, юридически или в комбинация лица съгласно чл. 16, ал. 1 ЗМГО. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО урежда правото на всеки съпритежател на марка да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. Посочената правна норма не дава възможност на един от съпритежателите да предоставя на трети лица правото на ползване върху марката без съгласието на останалите съпритежатели, ако не е уговорено писмено друго. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на втория релевантен правен въпрос: предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, когато друго не е уговорено писмено между съпритежателите на марката, представлява използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО. При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно. Неправилно въззивният съд е приел, че през периода от 25.05.2008г. до 29.09.2008г. издаването на вестник „Мач Меридиан“ е свързано с търговската дейност единствено на [фирма], тъй като това дружество е финансирало изцяло издаването и разпространението на вестника, било е работодател на лицата, ангажирани в редакционния екип, докато ответното дружество не е осъществявало търговска дейност, включваща използването на марката „Мач Меридиан“. В случая използването на знака от ответника е осъществено по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО чрез поставяне на знака върху стоките - съответните броеве и екземпляри на в. „Мач Меридиан” и предлагането на стоките с този знак за продажба, съответно пускането им на пазара. За периода от 25.05.2008г. до 29.09.2008г. като издател на вестник „Мач Меридиан“ съзнателно във вестника е посочено ответното дружество [фирма], [населено място]. Публичността на изданието изисква обозначаване на издателя с цел охраняване правата на трети лица, които евентуално биха претърпели вреди от нарушение на техни права при издаване на вестника, например правото да не се вреди другиму, правата върху интелектуална собственост и други. За третите лица издател на един вестник е лицето, от чието име и с чието съгласие се издава, т. е. лицето, което е посочено във вестника като негов издател. Финансирането на издаването и на разпространението на вестника е от значение за вътрешните правоотношения между [фирма], [населено място] и [фирма], но не и спрямо третите лица. Двете дружества са свързани лица, предвид обстоятелството, че ответникът е едноличен собственик на капитала на [фирма] и двете юридически лица се представляват от едно и също лице, което дава основание за извода, че ответното дружество е дало съгласието си вестникът да се издава от негово име. Поради това, че между съпритежателите на процесната марка друго не е уговорено, поставянето на знак, идентичен или сходен с марката върху съответните броеве и екземпляри на в. „Мач Меридиан” и предлагането им с този знак за продажба от трето лице, в случая [фирма], [населено място], без съгласие на двама от съпритежателите /ищците/, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО. Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Имуществените вреди, които търпи притежателят на правото върху марка при нарушението му от трети лица, представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО, се съизмерява с лицензионното възнаграждение за периода на нарушението на правото на марка. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /роялти/, е пряка и непосредствена последица от нарушението. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор. Следователно поради нарушението от ответното дружество на правото на съпритежаваната от ищците марка за последните е възникнало правото на обезщетение в размер на съответната част от лицензионното възнаграждение, което ищците биха получили, ако между тях и ответника беше сключен лицензионен договор. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага извършване на други действия от въззивната инстанция, то спорът може да бъде решен по същество. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО са налице – всеки от ищците притежава по ¼ идеална част от комбинирана марка „Мач Меридиан“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ и срок на закрила до 23.06.2017г., а ответникът [фирма], [населено място] без тяхно съгласие е използвал знака в търговската си дейност чрез поставянето му върху съответните броеве на в. „Мач Меридиан” /общо 2 062 404 екземпляра/ и предлагането им с този знак за продажба, т. е. налице е нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО. Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищците биха реализирали, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Размерът на обезщетението следва да се изчисли чрез метода на лицензионните такси и видно от заключението на съдебно-марковата експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като компетентно и обективно дадено, лицензионното възнаграждение, което би следвало да получат ищците – касатори, ако беше сключен лицензионен договор с ответника за процесните екземпляри от вестника, е за всеки един от тях по ¼ от 36 092 лв., т. е. по 9 023 лв. Следователно ответникът трябва да бъде осъден да заплати на всеки един от касаторите на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО по 9 023 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.07.2009г. до окончателното плащане на сумите. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО настоящият съдебен състав намира, че същият е доказан по основание. Налице е непогасено парично задължение на ответното дружество в размер по 9 023 лв. за всеки ищец. Ответникът е поканен за уреждане на отношенията във връзка с използване марката на ищците, предвид недаденото съгласие от тях и неплатено възнаграждение от ответната страна, с нотариална покана, връчена на 31.07.2008г. Следователно за периода от 30.09.2008г. до 15.07.2009г. ответникът е в забава, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 9 023 лв. за посочения период или следва да заплати на всеки от ищците по 1 020,25 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищците разноски за всички съдебни производства в размер общо 3 380,89 лв., от които 435,78 лв. – за касационното производство, а 2 945,11 лв. – за първоинстанционното производство, последните изчислени съразмерно основателността на предявените искове. Не са налице доказателства за направени от ищците разноски за въззивното производство. Предвид изхода на делото разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.10.2010г. по т. дело № 219/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Б. В. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Ж. Г. М. от [населено място], ж. к. „М. I“ [жилищен адрес]03 на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО на всеки един от тях по 9 023 лв. /по девет хиляди двадесет и три лева/ - обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „Мач Меридиан“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, осъществено чрез поставяне на знака върху 2 062 404 екземпляра от в. „Мач Меридиан” за периода от 25.05.2008г. до 29.09.2008г. и предлагането им с този знак за продажба, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2009г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по 1 020,25 лв. /по хиляда и двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху 9 023 лв. за периода от 30.09.2008г. до 15.07.2009г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на двамата сумата 3 380,89 лв. /три хиляди триста и осемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.