4 Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. София, 22.10.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3147 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. „М.” против решение № 5922/17.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 12642/2010 г. от ІІ”в” състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 685/29.05.2013 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е към кой момент следва да се извърши преценката относно това, кои служители са най-подходящи за заеманата длъжност и съпоставката с двете щатни разписания – новото и старото. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като се сочат решения на съдилища, в които е възприето различно от становището на съда в обжалваното решение – решение от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 8648/2010 г. на СГС, ІІ-в състав, р. От 15.11.2010 г. на СГС, ІІ-в състав по гр.д.№ 8238/2010 г., р. От 07.12.2010 г. на СГС, ІІ-г състав, по гр.д.№ 9818/2010 г. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Констатираното противоречие в съдебната практика относно поставения правен въпрос е преодоляно с постановяването на съдебни решения от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК, с които се приема, че когато подбора е проведен преди уволнението, за законността на последното ще е достатъчно да се направи преценка дали през този период от време са настъпили промени в правно значимите за законността на уволнението факти, т.е. преценката да е извършена между всички служители или работници, обхванати от приложното поле на чл. 329, ал. 1 КТ и при актуални към уволнението данни за тяхната квалификация и качество за работа.. В този смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – р. № 63/21.02.2012 г. по гр.д.№ 1298/2011 г. на ІV г.о., , р. №186/28.06.2012 г. по гр.д.№ 1209/2011 г. на ІІІ г.о., р.№ 361/2012 г. по гр.д.№ 1626/2011 г. на ІV г.о. и др. Налице е задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, която се споделя и от настоящия съдебен състав. По основателността на касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Съдът е приел, че новото щатно разписание, в което е налице съкращение в щата на ответника влиза в сила 15.12.2009 г., но не може да се приеме, че е налице извършен подбор през м.11.2009 г. във връзка с новото щатно разписание, тъй като в щатните разписания, представени по делото от 17.11.2009 г. и 14.12.2009 г. бройката за длъжността, заемана от ищеца е една и съща – 11 бройки. На това основание е прието от въззивния съд, че извършения подбор не може да се отнесе към реалното съкращение в щата, което съдът е приел че е налице от 15.12.2009 г. насетне. С оглед отговора на правния въпрос, този извод на съда е неправилен, като следва да се приеме, че периода от време между извършения подбор и прекратяването на трудовото правоотношение е изминал разумен срок, през който не са настъпили правно значими факти, отразяващи се на законността на извършения подбор, предвид участието на всички служители в подбора и актуалността на данните на участниците в подбора относно тяхната квалификация и качеството на работата. В тази насока липсват и доводи на страните в противен смисъл. Съдът е приел, че извършения подбор е незаконосъобразен и на друго основание. При него не са спазени критериите за оценка, определени от работодателя с писмена заповед. До този извод съдът е достигнал, отчитайки дадената при подбора оценка на ищеца по критерия дисциплинарно минало, по който същия е оценен с -4, която оценка се дава при наложено дисциплинарно наказания „забележка”, както и при постъпили основателни жалби или сигнали на граждани „-1”, която се умножава по тежестта на този критерий – „4”. При липсата на липсата на дисциплинарни наказания, както и липсата на подадени жалби против ищеца, което съдът е установил от личното трудово досие на ищеца, съдът е приел, че е доказано нарушение на установената от работодателя процедура при извършването на подбора, свързано с оценяването на ищеца от една страна, а от друга, с липсата на доказателства относно това, как са формирани оценките на другите служители, участвували в подбора, на които са дадени по-високи оценки по този критерий. При оспорването на законосъобразността на осъществения от работодателя подбор, негова е доказателствената тежест от установяването на спазването на критериите, при които е извършен подбора. В случая, в тежест на ответника по делото е било да установи, че по критерия „дисциплинарно минало”, на работника са били налагани наказания или са налице основанията, предвидени в правилата, да са постъпвали жалби от страна на граждани, които жалби да са били основателни. Недоказването от страна на работодателя с всички доказателствени средства на тези правнорелевантни за законосъобразността на подбора факти и тежестта от това доказване, правилно и законосъобразно са довели въззивния съд до извод за незаконосъобразност на извършения подбор, оттам и незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. От друга страна, при правилното оценяване на работника и при спазване на установените от страна на работодателя правила за оценяване на работника по критерия „дисциплинарно минало”, резултатът като сбор от оценките по различните показатели бе променил и класирането на същия работник по протокола за извършения подбор и не може да се приеме, че същия би бил определен сред онези работници, трудовите правоотношения с които ще се прекрати на посоченото в заповедта основание. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, макар и съображенията за основателността на предявения иск да са различни от тези на съда, досежно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5922/17.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 12642/2010 г. от ІІ”в” състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.