Р Е Ш Е Н И Е № 484 София, 19 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември 2012г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ю. ПЕТКОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1357/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. И. срещу въззивно решение № 73, постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 123/2012 г. на 15.06.2012 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда, като е било намалено наложеното на подсъдимия наказани от пет години и шест месеца лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от свобода, наказанието глоба от десет хиляди - на пет хиляди лева и е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. С първоинстанционна присъда № 32, постановена от Силистренски окръжен съд на 22.03.2012 г. по НОХД № 315/2011 г., подс.И. e бил признат за виновен за това на 11.05.2010 г. в гр.Силистра без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с нетно тегло 0.4598 грама и амфетамин с нетно тегло 49.74 гр. С цел разпространение, поради което на осн. чл. 354 а ал.1 и чл. 54 от НК е осъдил на пет години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на десет хиляди лева. Касационната жалба, подадена от подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Сочи се, че нарушението на процесуалния закон се изразява в наличието на несъответствия между обвинителния акт и приетото за установено от съда, че липсва разрешение от съдия за извършването на претърсване в дома му, че са налице противоречия в показанията на св. К. и св. Я., че не е разпитано второто поемно лице, присъствало при претърсването, както и са налице противоречиви показания, които не могат да го свържат с намерените в дома му наркотични вещества. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Пред касационната инстанция защитата на подс. И. поддържа жалбата на подсъдимия и неговите искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице твърдените в нея процесуални нарушения. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По същество в нея се твърди, че сочените процесуални нарушения са налице с оглед признаването на подсъдимия за виновен въз основа на негодни доказателствени източници – протокол за претърсване и изземване от дома му на инкриминираното наркотично вещество, като се твърди, че той е следвало да бъде изключен от доказателствената маса, поради опороченото му изготвяне. ВКС, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.1 и чл. 305 ал.3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира оспорвания пред нея протокол за претърсване и изземване , като ясно е посочено защо въззивната инстанция не е възприела фактическите и правни доводи на обжалващия подсъдим. В решението си апелативният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на защитата, касаещи негодността на доказателствените източници, и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателствата и липса на обсъждането им в мотивите, са напълно необосновани. С факта на отказването на съда да изключи от доказателствената съвкупност доказателствен източник, който според защитата е негодно доказателствено средство, не се нарушава по никакъв начин презумпцията за невиновност на подсъдимия, след като съдът аргументирано е дал отговор на всички възражения и едва тогава е обективирал убеждението си, че въз основа на доказателствено средство, претендирано от защитата да е негодно, е установено авторството на престъплението. На първо място, Варненският апелативен съд се е занимал обстойно с възражението за негодност на протокола за претърсване и изземване, като е посочил категоричното си убеждение, че той е годно доказателствено средство. Аргументите му почиват изцяло на закона, като доказателствената съвкупност по делото установява, че действително органите на досъдебното производство са действали в условия на „неотложност” при извършване на претърсването и изземването в дома на подсъдимия /чл. 161 ал.2 от НПК/. Видно е, че преди предприемането на това действие не е било налице образувано досъдебно производство, за да се претендира, че е следвало да е налице предварително дадено разрешение от съдия за извършването му. Законът допуска в условията на „неотложност” претърсваното и изземването да се извършат и без предварително разрешение, като протоколът бъде представен на съдия за одобрение в срок от 24 часа. В настоящият случай досъдебното производство е започвало с първото действие по разследваното – претърсване и изземване, за което е съставен оспорвания протокол /л.2/, който в законоустановения срок е предоставен за одобрение и е бил одобрен /л. 12/. В нито един момент не е допуснато нарушение на което и да правило при извършване на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване”, поради което напълно обосновани са изводите на ВнАС, че протоколът е годно доказателствено средство. На второ място, тази процесуална годност АС е обосновал, позовавайки се на показанията на свидетелите А. А., Л. П. и К. К.. Разпитът на поемното лице А. в процесуалното качество на свидетел не е недопустим, а напротив – той е и препоръчителен с оглед направените възражения от защитата в насока оспорване на процесуалния ред на извършването на претърсването и изземването. След като чл.137 от НПК придава на поемните лица качеството на особени независими участници в процеса и допуска техния разпит съгласно чл. 118 ал.1 т.3 от НПК, то чрез провеждането на разпита на А. и използването на показанията му съдебните инстанции по фактите са изградили своето убеждение по процесуалната годност на извършеното процесуално-следственото действие „претърсване и изземване” и по годността на протокола, който го отразява. Не може да се твърди, че с непровеждането на разпит на второто поемно лице, присъствало при огледа, е допуснато съществено процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че разпитът на поемното/поемните лице/лица е възможно и допустимо от посочената разпоредба на НПК, но никога не е задължително следствено действие. При еднозначност на доказателствата относно факта от предмета на доказване – вида и мястото на намиране на всяко от наркотичните вещества, не е била налице каквато и да е необходимост от събирането на нови доказателства все за същите факти. За проверката на начина на извършване на претърсването и изземването е бил достатъчен и разпита само на едното поемно лице. Друг би бил въпросът, ако защитата е правила искане за разпит и на второто поемно лице, целейки чрез този разпит да установи други факти, но такъв да й е бил отказан. Тогава на фона на цялостната процесуална дейност съдът би следвало да прецени дали този евентуален отказ би нарушил по някакъв начин правото на подсъдимия и защитата му да сочат доказателства. Конкретният случай не е такъв – липсвала е необходимост от разпит на другото поемно лице, защитата не е направила искане за това, поради което неинициативността на съда да го допусне и разпита като свидетел не съставлява каквото и да е процесуално нарушение и не довело до нарушаване по никакъв начин на правото на защита на подсъдимия, след като съдът аргументирано е дал отговор на всички възражения и едва тогава е обективирал убеждението си, че въз основа на доказателствените средства е установено авторството на престъплението. Доводът за наличие на противоречия в показанията на свидетелите и в частност на тези на св. К. Я. /полицейски служител/ и св. К. К. /приятел на подсъдимия, присъствал на претърсването и изземването/ е твърде общ и лишен от всякаква конкретика. Както правилно е отбелязал апелативният съд, липсва такова противоречие, което да е съществено и да влияе на направата на различен фактически и правен извод. В показанията си св. Я. е прецизен и обстоятелствен по въпросите за мястото и вида на намерените вещества, както и за действията на полицейските служители при извършеното претърсване в дома на подсъдимия /л.97 гръб/. За разлика от него, св. К. К. е лаконичен по същите факти, което е напълно обяснимо най-малкото по две причини: първо, той е приятел на подс. И. и като такъв е естествено да се стреми да омаловажи значението на факти, които уличават подсъдимия в престъпление, както и да ги премълчи. Показанията му са изпъстрени с изрази „не знам, не помня, не се сещам” /л149 гръб/. На второ място, св. Я. е професионалист, цялото му внимание е било насочено към обезпечаване на правилното извършване на действията от дознателя и е следил всяко действие на участниците в претърсването и изземването. С. К. не е бил участник в това следствено действие, поради което е необосновано от него да се очакват подробности за факти, които процесуално регламентирани в закон. ВКС не констатира наличие на каквото и да е противоречие между двамата свидетели. Липсата на спомен у единия от тях и наличието на прецизен спомен у другия за един и същи факт, не представлява противоречие, а различно възприятие на свидетеля и способност да го възпроизведе пред съда. Показанията на останалите свидетели са били анализирани и от двете инстанции по фактите, като са изразили в съдебните си актове убеждението си кои се кредитират и кои не. При тяхната оценка не се констатира каквото и да е нарушение на принципите на чл.13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, поради което изводимите от тях факти не биха могли да бъдат оспорени пред настоящата инстанция. Лишено от основание е и твърдението, че е налице противоречие между приетите факти от прокурора с обвинителния акт и тези, за които подс. Н. И. е бил признат за виновен. Видно от съдържанието на прокурорския и на съдебните актове не се констатира каквото и да наличие на соченото нарушение. Подсъдимият е бил признат за виновен по отношение на факти, които са описани в обвинителния акт, индивидуализиращи времето, мястото, начина на извършване на престъплението по чл. 354а ал.1 от НК, както и неговия предмет – по вид, количество и стойност. Не се констатира съдът да е признал подс. И. за виновен по отношение на факти, които де не са му били вменени във вина с обвинителния акт и по които той да не се е защитил. Наличието на някои несъществени нюанси в описанието на действията на подсъдимия и на полицаите, спрели го вечерта на 10.05.2010 г. за проверка на пътя, не съставлява противоречие във фактите по обвинението. Тези събития, които са се развили вечерта на 10.05.2010 г., са само повод за извършване на проверка на следващия ден, при която е констатирано наличие на наркотични вещества в дома на подсъдимия. Те обаче не са част от обвинението, поради което и не са съществени относно неговото фактическо и правно индивидуализиране. Тъй като не са изменени никакви факти относно обстоятелства, включени в предмета на доказване /чл. 102 от НПК, не е налице каквото и да е изменение на обвинението, по което И. да не се е защитил. С оглед на това ВКС не констатира да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение, което да обуславя касационното основание на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Предвид тази констатация напълно законосъобразен се явява изводът на въззивния съд и по отношение на приложението на материалния закон, каквито доводи в жалбата няма, но имплицитно се съдържат в нея с оглед искането за оправдаване на И.. При приетите в резултат на прецизна доказателствена дейност фактически положения правилно е приложен и материалния закон, като подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.1 от НК. Липсват основания за неговото оправдаване. Предвид изложеното настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73/ 15.06.2012 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 123/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.