Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. София, 23 май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА Д.
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП П. М. изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 120/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Подадена е КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЕ към нея от адв.К. Н., защитник на подсъдимия Г. И. Й. срещу осъдителната част на ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 11.11.2013 год., постановена по ВНОХД№123/2013 год. на Окръжен съд гр. Монтана.
С въззивната присъда от 11.11.2013 год. по ВНОХД№123/13 год. на ОС гр . Монтана, е отменена присъда № 599 от 10. 09. 2012 год. по НОХД № 686 / 2012 год. на Районен съд – гр. Видин, с която подсъдимият Г. Й. е оправдан за престъпление по чл. 310,ал.l , във вр. с чл. 309, ал. l от НК, за това, че в качеството му на длъжностно лице управител на [фирма] - Видин, в кръга на службата си в [населено място] на 21 август 2007 г., чрез другиго, е съставил неистински частни документи: протокол за извънредно общо събрание от 21.08.2014 год. и дружествен договор на [фирма] от същата дата, на които е nридаден вид, че са подписани от лицата Р. Б. Г. - управител и Р. Н. Г. - съдружник в [фирма] Видин, като е употребил тези документи nред Окръжен съд [населено място], за да докаже, че е изменено правно отношение - въз основа на проведено общо събрание на дружеството е взето решение за nродажба на дружествени дялове и освобождаване на съдружник, като вместо това е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал.l от НК, и вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.l от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.
Изтъкват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК със следните доводи: установените по делото обстоятелства не сочат на престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт и в мотивите към присъдата на Окръжен съд гр. Монтана не е описано конкретното действие на подс.Г. Й. за съставяне на инкриминираните документи „чрез другиго”; няма доказателства подс.Г. Й. да е знаел, че въпросните документи не са подписани от семейство Г., поради което не е доказан умисъл относно знанието, че те са неистински. Подс.Г. Й. не е подготвял документите, нито ги е депозирал лично в деловодството, следователно няма данни и за престъпното им използване от него. Не е съобразен от съда фактът, установено по делото, че практиката за работа в дружеството [фирма] към 2007г. е била често решенията на общото събрание да се взимат неприсъствено и протоколите от тях да се подписват впоследствие; липсата на писмено съгласие на съдружниците за взимане на решения е нарушение по чл. 139 ал. 2 от ТЗ, но не води до извършено престъпление ; документите са подготвяни от юристите на фирмата, след което са изпращани до съдружниците в [населено място] за подписването им и подписани са били връщали в седалището на дружеството в [населено място]. Неправилно съдът от втората инстанция е приел липсата на умисъл само относно поканите за общото събрание, но не и липса на умисъл относно съставянето и използването на останалите два документа. В дейността по обмен на документи подсъдимият Г. Й. никога не е участвал, което автоматично означава, че той няма как да знае кой ги е подписал, което е потвърдено в повторния разпит по ВНОХД №123/2013 г. на 14.10.2013 г. от свидетелите Г., които сочат, че не са се виждали с Г., не им е изпращал документи за подпис.
В жалбата се твърдят следните съществени процесуални нарушения в атакуваната присъда: не са спазени правилата по чл. 13, чл. 14, чл. 103, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК; обвинението не е доказано по несъмнен начин; присъдата почива на предположения в противоречие с чл.303, ал.1 от НК; не са проверени и оценени доказателствените източници, събрани при второто въззивно разглеждане на делото; всички неясноти и противоречия в доказателствения материал са ценени във вреда на подсъдимия ; нарушен е чл. 305, ал. 3 от НПК като не е даден отговор защо са приети за достоверни показанията на свидетелите Г., които си противоречат със заключенията на СГЕ-зи; не са преодоляни противоречията в показанията на свидетелите Г., които твърдят, че никога не са подписвали дружествени документи, но в заключенията на съдебно-графологичните експертизи са открити техни подписи в дружествени документи, удостоверяващи присъствието им на общи събрания, т.е. показанията им са оценявани безкритично; игнорирано е заключението в СГЕ № Г-09/27.01.2011г., от което е видно, че подписите в инкриминираните документи не са идентични, а са имитирани от няколко неустановени по делото лица и няма никакви данни, които да свързват тези лица с подс.Г. Й. - било под формата на съучастие или под формата на посредствено извършителство.; игнорирани са данните, събрани от доказателствените източници, че практиката на взимането на решения в дружеството е била да се извършват и неприсъствени общи събрания, а документите да се подписват впоследствие от съдружниците; сем. Г. не са притежавали качеството на пострадали от престъпление и въпреки това са им били предявени материалите от ДП.
За явна несправедливост на наказанието се поддържат следните доводи: престъплението по чл.309 от НК е на формално извършване и не са настъпили вреди, т.е. няма общественоопасни последици; правата на свидетелите Г. не са засегнати, защото двамата братя –съдружници Г. и Т. Й. са прехвърлили помежду си дружествените дялове; не е отчетено като самостоятелно смекчаващо обстоятелство продължителният срок на наказателното производство, протекъл по причини извън поведението на подсъдимия; инкриминираното деяние е от 2007 год., а досъдебното производство е приключило през 2010 година - делото е гледано общо шест пъти в предходните две инстанции и веднъж във ВКС ; не са съобразени ниската степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца, липсата на вредни последици, поради което санкцията е несъразмерно тежка и следва да бъде намалена по размер .
Правят се алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия, респ. за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание на подсъдимия.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС подсъдимият Г. Й. не се явява, редовно призован. За него, адвокат К. Н. – упълномощен защитник, се явява лично и поддържа жалбата по съображенията , изложени в нея и в представена писмена защита. Практиката на взимане решенията в дружеството показва, че много от тях са взимани неприсъствено и впоследствие протоколите от ОС са били изпращани за подпис от семейство Г.. Подсъдимият не е могъл да знае, че свидетелите Г. не са положили своите подписи в инкриминираните документи, поради което деянието съгласно обвинението е несъставомерно под признаците на чл. 310, вр. чл. 309 от НК.
Прокурорът от ВКП дава заключение за доказаност на инкриминираното деяние. Подсъдимият е знаел, че подписите не са положени от Г. и въпреки това е използвал документите пред Фирмено отделение при ОС гр. Видин, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА И СЪОБРАЗНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Преди да бъде постановена атакуваната въззивна присъда от 11.11.2013 год. по ВНОХД№123/2013 год. на Окръжен съд гр. Монтана, делото е разглеждано от съдебните инстанции при следната хронология:
1./.С присъда № 599 от 10. 09. 2012 год. по НОХД № 686 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Видин, подсъдимият Г. Й. е признат за невиновен за това, че като длъжностно лице – управител на ТД [фирма], [населено място], в кръга на службата си, при продължавано престъпление, чрез другиго, да е съставил неистински частни документи – покани от 10.08.07 год. до Р. Г. и до Р. Г.; протокол от общо събрание и дружествен договор на ТД”фирма” /населено място/ от 21.08.2007 год., на които е придаден вид, че са подписани от Р. Г. – управител на дружеството и от Р. Г. – съдружник в дружеството, и да ги е употребил пред Окръжен съд – гр. Видин, за да докаже, че е изменено правно отношение: проведено е общо събрание на дружеството, на което е взето решение за даване на съгласие за покупко-продажба на дружествени дялове и освобождаване на съдружник, с което са настъпили обстоятелства, подлежащи на вписване и е оправдан да е извършил престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
2/.По въззивен протест срещу тази присъда е образувано ВНОХД № 192/2012 год. на Окръжен съд – гр. Монтана / делото е с променена местна подсъдност съгласно решение на ВКС по нчд№ 2001/12 год., като преди това е било образувано ВНОХД № 316 / 2012 год. на Окръжен съд – гр. Видин - прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл.43,т.3 от НПК/. С нова въззивна присъда от 21. 01. 2013 год. по ВНОХД № 192 / 2012 год. на Окръжен съд – гр. Монтана е отменена присъда № 599 от 10. 09. 2012 год.по НОХД № 686 / 2012 год. на Районен съд – гр. Видин в частта, с която подсъдимият е оправдан за престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК с предмет съставянето чрез другиго на неистински частни документи – протокол от общо събрание на 21.08.2007 год. и дружествен договор на ТД [фирма], [населено място] и за употребата им пред Окръжен съд – гр. Видин и вместо това Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН по това обвинение и е осъден за престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата й оправдателна част присъдата е потвърдена;
3/. По касационна жалба от защитата на подсъдимия е образувано НД№593/13 год.на ВКС на първо,н.о., по което с решение №229/18.07.2013 год. е отменена въззивна присъда от 21. 01. 2013 год. по ВНОХД № 192 / 2012 год. на Окръжен съд – гр. Монтана само в осъдителната й част и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание;
4/. След отмяната е образувано ВНОХД№123/2013 год. на Окръжен съд гр. Монтана, по което е постановена нова въззивна присъда от 11.11.2013 год. - описана по- горе в мотивите на настоящото решение, предмет на проверка при второ касационно производство.
При извършената проверка съставът на ВКС прие следното :
Не е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК.
Последният съд по фактите е изпълнил указанията в отменителното решение по нд№593/13 год.на ВКС, І н.о. за попълване на делото с доказателствени източници, изясняващи механизма на изготвяне процесните документи, произхода на положените подписи върху инкриминираните документи, принадлежността на положените подписи спрямо лицата, посочени в документите за автори на изявленията. Изяснена е целта на създаването на процесните документи и употребата им чрез използване за целта, за която са създадени. Проверката не констатира нарушения на правилата по чл. 13,чл. 14, чл. 103, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК в процесуалната дейност на въззивната инстанция. Неоснователни са твърденията в жалбата за едностранна оценка на доказателствените източници, ползваща единствено обвинителната теза.
Не е нарушен чл. 305, ал. 3 от НПК относно дължимият от съда отговор защо са приети за достоверни показанията на свидетелите Р. Г. и Р. Г.. Показанията им, както и показанията на свид. Т. Й. и обясненията на подсъдимия Г. Й. са интерпретирани наред със заключенията на многобройните съдебно-графологични експертизи /СГЕ-зи/. В мотивите на присъдата се съдържат аргументи защо са приети за достоверни показанията на свидетелите Г., включително и дадените от тях показания при проведеното съдебно следствие пред Монтанския окръжен съд по внохд№123/13 год., които не си противоречат помежду им и кореспондират със заключенията на СГЕ-зи. Посочената практика при взимането на решения в дружеството да е допускала и случаи на неприсъствени общи събрания, не опровергава обективните данни, установени по делото, че свидетелите Г. не са подписвали дружествени документи впоследствие на взети преди това решения от съдружниците, още по-малко са установени такива данни по повод създаването на инкриминираните два документа /протокол от общо събрание на съдружниците на фирма [фирма],/населено място/ и дружествен договор – и двата документа от 21.08.2007 год./. От заключенията на съдебно - графологичните експертизи №Г-45, СГЕ №Г-9 и СГЕ№Г-24, приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, е изяснено от фактическа страна, че в протокола от общото събрание на съдружниците от 21.08.07 год. и в дружествения договор от 21.08.07 год., подписите на свидетелите Г. не са автентични, не са положени от тях, а са имитирани. Неоснователно се твърди в жалбата, че повторно събраните гласни и писмени доказателства по внохд№123/13 г. на Монтанския окръжен съд не са били подложени на проверка и анализ. Свидетелите Р. и Р. Г. са установили при поредния им разпит в качеството на свидетели пред последния съд по фактите, че никога не са присъствали на срещи с подсъдимия Й., касаещи взимането на общи решения за дейността на дружеството; не са подписвали дружествени документи относно взети в тяхно отсъствие решения; не са давали устно или писмено съгласие за провеждане на общи събрания без тяхно участие. Нещо повече, те са съвсем конкретни в твърденията си, че са присъствали лично само на едно общо събрание преди инкриминираното, за което са уведомени с покани, но са го напуснали поради несъгласие с предложените от останалите съдружници решения. Според изводите в т.1 на кредитираната от съда СГЕ№ Г-45, приобщена от досъдебното производство, фигуриращите срещу името на свид.Г. подписи, не са положени от него в протоколите за проведени общи събрания на дружеството от датите 14.10.2005 г.,10.11.2005 год. и 23.07.2007 год. и във фирмените договори, отразяващи взетите на тези три събрания решения. Следователно, показанията на Р. и Р. Г. са оценявани въз основа на проверката им с други обективни данни по делото. Заявеното от тези двама свидетели, че те не са били призовани и не са присъствали на инкриминираното общо събрание на 21.08.2007 год. на дружеството [фирма], [населено място] и не са подписали дружествения договор от същата дата, е безспорно установено от безпротиворечиви доказателствени източници. От заключенията на експертизи №Г-45, СГЕ №Г-9 и СГЕ№Г-24 е изяснено и друго съществено за предмета на делото обстоятелство, че в протокола от общото събрание на съдружниците от 21.08.07 год. и в дружествения договор от 21.08.07 год. фигурира автентичният подпис на подсъдимия Г. като съдружник и управител на дружеството, за разлика от подписите на свидетелите Г. , които са имитирани. Предмет на оценка е било и заключението в СГЕ № Г-09/27.01.2011г., от което е изяснено, че имитираните подписи в инкриминираните документи не са възпроизведени от едно лице, т.е. създаването на фалшификатите на подписите на свидетелите Г. е извършено от повече от едно лице като едновременно с този извод е направен и изводът, че подсъдимият не е физическият автор на имитацията. При проверката се установи, че показанията на свидетеля Т. Й. не са били в конфликт с установеното от останалите доказателствени източници, който също е заявил , че не си спомня да е присъствал на процесното събрание. Невярно се интерпретира от защитата оценката, която съставът на ОС гр. Монтана е дал на обясненията на подсъдимия Г. Й.. Заявеното от него за липсата на спомен дали се е състояло общото събрание на 21.08.2007 год. нито потвърждава, нито отрича съществуването на факта, поради което правилно е изведено от съда, че те не допринасят за неговото изясняване. Макар и въззивната инстанция да не е отговорила изчерпателно и с подробен анализ на всички доводи на защитата, не следва извод за нарушаване реда по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Констатираните пропуски в мотивите на въззивната присъда относно разгърнат и цялостен анализ на доказателствените източници, не са довели до съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй като релевантните за изясняване на предмета на делото фактически констатации са направени при съобразяване с принципите за разкриване обективната истина и взимане на решенията по вътрешно убеждение .
Неоснователно се твърди от защитата, че сем. Г. не са притежавали качеството на пострадали по чл.74 и сл. от НПК от престъпление и въпреки това са им били предявени материалите от ДП. Вярно се твърди в жалбата, че документните престъпления имат за родов обект на посегателство обществените отношения, които определят реда и осигуряват правната сигурност при документирането и в документооборота и поначало са без конкретен адресат. Тази характеристика на обществените отношения - обект на защита не предопределя извода, че пострадал от документно престъпление не може да бъде и конкретно ФЛ или ЮЛ, тъй като предметът на престъплението е част от неговия обект. Предмет на престъпленията по Глава ІХ „Документни престъпления” е документът като изрично писмено изявление на определено лице/ ФЛ или ЮЛ/, което изявление има правно значение.Застрашаването или увреждането на обществените отношения, представляващи предмет на документното престъпление, може да се изрази в накърняване на конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и използването на този предмет. При документните престъпления не са предвидени съставомерни вредни последици, но за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал.1 от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии. В задължителната съдебна практика на ВС на РБ - т.5 на ПП№ 7 от 4.XI.1985 г. по н.д.№ 4/85 г. е прието, че когато от престъплението са причинени имуществени вреди, деецът ще бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК само ако причинените от престъплението имуществени вреди бъдат възстановени или ако е обезпечено възстановяването им, „което е възможно не само, когато те са елемент на престъпния състав, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки”. В случая, в досъдебното производство /ДП/ свидетелите Г. са изтъкнали, че членствените им права са били увредени от факта на твърдялото от тях ограничаване да участват лично при формиране на решенията на дружеството и да съставят актовете с правно значение за дружеството. В този смисъл – при нарушаването на права, винаги има и вреда. Те са заявили, че желаят да участват в ДП като пострадали от инкриминираната документна подправка, която засяга техни субективни права относно членството им в дружеството /Р.Г. като съдружник, Р.Г. – като управител/. Надлежно са изпълнили изискванията на закона за заявят участие в досъдебното производство с посочване на адрес за призоваване, за информиране относно хода на делото и предявяване на материалите от ДП. Ето защо, няма нарушение на процесуалните правила по чл. 74 – чл. 75 от НПК при зачитане правата на свидетелите Г. и в качеството им на пострадали.
По оплакването за нарушение на закона по чл. 348, ал. 1,т. 1 и ал. 2, предл. първо от НПК:
Проверката показа, че не са намерили вярна правна интерпретация установените фактически обстоятелства от предмета на доказване, поради което законът е приложен неправилно.
Съставът на ВКС споделя извода на решаващите съдебни инстанции, че инкриминираните два документа - протокол за извънредно общо събрание на дружеството [фирма] от 21.08.2007 год. и дружествен договор от 21.08.2007 год. са частни диспозитивни документи / протоколът от общото събрание е волеизявление с правно значение в частта относно взетите решения; дружественият договор е правен акт – сделка в съдържателната му част/, на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление, изходящо от лицата свид.Р. Г. - управител на дружеството и от свид.Р. Г. –съдружник, а не на лицето, което действително ги е съставило. На тези документи е придаден вид, че двамата свидетели Г. са участвали в съставянето им като техни автори, но обективно и на практика, те не са участвали при формираната воля на общото събрание за взетите решения и не са подписали тези документи. Положените подписи срещу имената им са имитирани като по този начин на двата документа само им е привиден вид, че представляват конкретно писмено изявление на Р. и Р. Г.. Обективно е било подменено авторството на тези документи, поради което съставът на ВКС споделя изцяло изводите за характера им като неистински частни документи, изпълващи изцяло признаците в чл. 93, т. 6 от НК.
Извън този извод, неправилно е прието от въззивната инстанция, че подсъдимият Г. Й. следва да отговаря за авторството на съставянето на процесните неистински частни документи. Съставът на ВКС прие, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи поддържаната от обвинението теза, че подсъдимият Г. Й. е извършител на инкриминираната документна подправка. Напълно основателно се твърди в жалбата от защитата на подсъдимия, че нито в обвинителния акт, нито в мотивите към присъдата на ОС,гр. Монтана е описано, респ. – установено по делото конкретното фактическо действие, в което да се е състояло изпълнителното деяние по съставяне „чрез другиго” на двата документа, съгласно повдигнатото обвинение срещу Й. за престъпление по чл. 310, ал. 1,вр. чл. 309, ал. 1 от НК. В първия акт на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК / което е двуактно/, подправеният частен документ е възможно да е съставен лично от дееца, т.е. „сам” да извърши подправката или във втората форма - „чрез другиго”, а във втория акт на изпълнителното деяние документът трябва да бъде употребен лично от дееца, за да се докаже съществуването или не на някое право или задължение или правоотношение от правно значение, изисква съставянето от дееца на документа, като двата акта са функционално свързани. В случая, повдигнатото срещу подсъдимия Й. обвинение е за съставяне „чрез другиго” на неистинските частни документи. В обвинителния акт обаче липсва фактическият състав на изпълнителното деяние, което да се изрази във фактическата връзка между дееца и другото лице, което или да е било мотивирано от дееца при условията на съучастие с него, или да е използвано от дееца като оръдие за извършване на документната подправка /при посредствено извършителство/. Не е формулиран от обвинението и не е установен от доказателствената съвкупност фактическият състав на инкриминираното изпълнително деяние – съставянето чрез другиго на предмета на документното престъпление. Липсват данни за съучастие на подсъдимия с друго лице, както и не са установени данни за извършване на деянието от него чрез използване на друго лице/ наказателно неотговорно, или лице, което да не е съзнавало фактическите обстоятелства на престъплението/, т.е. при посредствено извършителство. Констатацията на съда, основана на заключението на изготвената СГЕ№Г-24/12 год., приобщена по реда на чл. 283 от НПК по внохд№123/13 год. на ОС Монтана, че подписите на Р. Г. и на Р. Г. в протокола за извънредно общо събрание от 21.08.2007 год. и в договора от същата дата не са били положени от тях, както и че не са имитирани от подсъдимия Г., а от неизвестно лице/ лица/, е формална и декларативно изведена. Но тя е основана единствено на предположение за авторството на изпълнителното деяние от подсъдимия, без да е доказана обективната и субективна връзка между дееца и физическия съставител на неистинските документи.
Ето защо, подсъдимият Й. не следва да отговаря за първия акт от съставното престъпление - престъпно съставяне на неистински частни документи съгласно по обвинението по чл. 310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК и трябва да бъде оправдан. Подсъдимият следва да отговаря по инкриминираното от обвинението деяние за съзнателно използване на процесните неистински частни документи, което е въздигнато в самостоятелно престъпление по чл. 316 от НК, в случаите, когато от дееца за самото съставяне на неистинските документи не може да се търси наказателна отговорност. Известно е от правната теория и от задължителната съдебна практика на ВС в ПП№3/82 год. на ВС е, че за да възникне наказателна отговорност за дееца при документна подправка на частен документ, деецът трябва да ползва сам пред другиго съставеният от него неистински частен документ. При положение, че той не може да отговаря за подправката на документа, но реши да ползва неистинския частен документ, след подправката му от неустановен по делото извършител, деецът ще осъществи само съставът на чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК.
ВКС споделя извода на въззивната инстанция за доказаност съдържанието на умисъла у подсъдимия Й., че той е съзнавал за характера на използваните от него частни документи, че са неистински, създадени за да бъдат употребени за доказването, че е изменено правно отношение - въз основа на проведено общо събрание на дружеството е взето решение за продажба на дружествени дялове и за освобождаване на съдружник. Установено е, че и двата документа, които са били съставени на 21.08.2007 год., са били използвани незабавно от подсъдимия пред Фирменото отделение на Видинския окръжен съд на датата 23.08.07 год., веднага след съставянето им на датата 21.08.2007 год.. Този извод е основан на установеното по делото от съдържанието на приетото като писмено доказателство заявление с вх.№1744/от 23.08.2007 год., подписано от подсъдимия Й. в качеството му на управител на [фирма], [населено място] и адресирано до Фирменото отделение на Окръжен съд, гр. Видин. Не намира подкрепа в доказателствените източници оспореният от защитата извод в атакуваната присъда за наличието на умисъл у подсъдимия относно неистинския характер на документите и използването им от него с целта, за която те са съставени. Изяснено е от фактическа страна, че подсъдимият като управител на дружеството [фирма], [населено място] е имал задължение да организира и ръководи общите събрания на дружеството и да отговаря за свикването, и провеждането им. Съгласно чл. 138 от Търговския закон е бил задължен за свиква и провежда общите събрания на съдружниците. В конкретния случай с подписа си върху двата инкриминирани документа в качеството му на управител, е удостоверил един положителен факт – за състояло се на 21.08.07 год. общо събрание на съдружниците; подписал се е лично в правните актове/ решение в протокол за общо събрание от 21.08.07 год. и дружествен договор от същата дата/, които са приети въз основа на посоченото в тях като състояло се в обективната действителност общо събрание на съдружниците. Не намират подкрепа доводите на защитата, че подсъдимият не е знаел за факта, че подписите в документите не са положени от свидетелите Г., след като с подписа си е удостоверил тяхно „присъствие” на общото събрание, за което е безспорно установено по делото, че съдружниците не са присъствали на събрание на тази дата/ спр. л.46 от мотивите на присъдата относно установеното от показанията на свидетелите Р. Г., Р. Г. и Т. Й./. Дори и документите да са били съставени от юристите на фирмата, подсъдимият лично с подписа си е потвърдил участието си на събрание на 21.08.07 год, на което никой от съдружниците не е присъствал, което обективно изключва възможността в съзнанието му да е формирана друга представа, освен единствено възможната, че в обективната действителност не е възникнал такъв факт. Подсъдимият е заявил липсата на спомен да е присъствал на процесното общо събрание, но с подписът си е удостоверил обратното; според изискването на чл. 139 от Търговския закон, решенията на общото събрание могат да се взимат неприсъствено само ако всички съдружници са заявили писменото си съгласие за това; по делото е установено, че такъв документ не е подписан от съдружниците, следователно такава практика не е било възможно да се прилага от подсъдимия в конкретния случай; без участието на всички съдружници, което в случая не е било налице, поради отсъствието на свидетелите Г., не е било обективно възможно да се съставят използваните от подсъдимия протокол и дружествен договор от 21.08.07 год. Ето защо, налице са по делото система от доказателства, които опровергават доводите на защитата, че подс.Й. „не бил знаел, че процесните документи не са подписани от семейство Г.”. Следователно, доказан е умисълът на подсъдимия относно знанието, че тези документи са неистински. От съдържанието на заявлението пред ОС гр. Видин е безспорно установено, че документите са използвани от подсъдимия, за да бъде поискано вписването на правно релевантните обстоятелства - промяна в съдружниците и промяна в дяловото им участие, за доказването на които са били употребени неистинските документи. За авторството на използването на документа е без правно значение кой е физическият приносител на документите пред лицето или организацията пред които е използван фалшификатът. Определящият отговорността на извършителя факт е волеизявлението за ползването, доведено до неговия адресат. В случая е безспорно, че волеизявлението за използването на документите пред съда е направено от подсъдимият.
При приетите за установени фактически данни по делото правилната правна квалификация на деянието е за осъществяване на субсидирания състав по чл. 316, във връзка с чл. 309, ал.1 от НК. От обективна и субективна страна са доказани признаците на състава по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, по който следва да се преквалифицира отговорността на подсъдимия. Осъществено е изпълнителното деяние на съзнателно ползване от подсъдимия Й. на неистинските частни документи, за които, за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. Използването на инкриминираните документи е довършено, без оглед на факта кой е бил физическият приносител на документите в съдебното ведомство; правно релевантното обстоятелство за този извод е изразената воля на подсъдимия в заявлението за сезиране на съда именно с целта да се реализира вписване на правната промяна в търговския регистър на дружеството, произтичаща от съдържанието на представените неистински частни документи.
Правилното приложение на закона изисква съставът на ВКС да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т.2 ,предл.първо от НПК като измени присъдата на въззивната инстанция, без промяна в обстоятелствената част на обвинението, в която се съдържат и фактическите признаци на по-леко наказуемия състав по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК. А по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 310, ал.1, вр. чл. 309, ал.1 от НК подсъдимият следва да бъде оправдан.
При новата правна квалификация на деянието, подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реса на чл. 78а от НК. Съгласно императива на чл.78а от НК и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,според Тълкувателно решение № 1 от 25.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1/2011 г., ОСНК, когато установи наличие на материалните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, касационната инстанция прилага сама правомощието да измени въззивното решение, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. В случая всички фактически данни, установени от предходните съдебни инстанции, необходими за правния извод по чл. 78а, ал.1 от НК, вр. чл.2, ал.2 от НК / в редакцията на нормата в ДВ, бр.75 от 2006 год./ са налице, поради следното: за престъплението, което е умишлено, се предвижда наказание до две години лишаване от свобода / при предвидена санкция до три години лишаване /; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;не са настъпили имуществени вреди от престъплението, които да бъдат възстановявани или обезпечавани.
При тези данни и като съобрази определящите вината на подсъдимия обстоятелства по реда на чл. 54 от НК: подсъдимият е трудово ангажиран, с чисто съдебно минало; не са настъпили конкретни вредни последици от инкриминираното деяние; продължилото извън изискването за провеждане в разумен срок наказателно производство, без причина за това да е виновно процесуално поведение на подсъдимия / спр. досъдебното производство срещу Й. е образувано на 18.03.2009 год., делото е внесено повторно с обвинителен акт в съда на 26.04.2012 год./, съставът на ВКС определи на подсъдимия наказание глоба в минималния размер от 500 лева, предвиден според действащата най-благоприятна правна регламентация на отговорността по чл.78а от НК,вр. чл.2, ал.2 от НК, спрямо последвалите я промени до настоящия момент / спр. редакцията на чл. 78а от НК, обн. в ДВ, бр.75/2006 год./.
Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 2,т.2 ,предл.първо от НПК, ВКС, ІІІ н.о., в настоящият съдебен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 11.11.2013 год., ПОСТАНОВЕНА по ВНОХД№123/2013 год. на Окръжен съд гр. Монтана, с която ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. Й., [ЕГН] е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в престъпление по чл. 316 от НК, във връзка с чл. 309, ал.1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 / в ред. ДВ, бр.75/2006 год./, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК ОСВОБОЖДАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. И. Й., [ЕГН] ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 500 лева/ПЕТСТОТИН ЛЕВА/като го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение да е извършил деянието под признаците на престъплението по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНАТА ПРИСЪДА .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |