Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 30 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 337/ 2012 година Производство е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения И. Т. К., от [населено място], депозирано от неговия служебен защитник- адв. Юл. С., срещу влязлата в сила присъда от 3. 05. 2011г., на Софийски районен съд, наказателно отделение, 101 състав, постановена по НОХД № 13073/ 2010г., изменена в частта си за режима, и потвърдена в останалата, с въззивно решение от 6. 12. 2011г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 16 въззивен състав, по ВНОХД № 2641/ 2011г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Поддържа се, че влязлата в сила присъда и частично изменящото я въззивно решение са незаконосъобразни, предвид осъждането на искателя, без наличието на годни и несъмнени доказателства по делото за извършено от него престъпление. Заявява се искане е за отмяна на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание пред ВКС от осъдения К. и неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което, при отсъствието на допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 НПК, счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения И. Т. К. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 101 състав, е признал подсъдимия И. Т. К., от [населено място], за виновен в това, че на 22. 05. 2010г., в [населено място]- Затвора- София, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества: коноп (марихуана), с общо тегло 1, 28 гр., със съдържание на активен компонент- тетрахидроканабинол от 2, 7 тегловни % , на стойност 7, 68 лв., смес от амфетамин и кофеин, с нето тегло- 2, 57 гр. и процентно съдържание на активния компонент- амфетамин- 12%, на стойност 77, 10 лв., и смес от хероин, кофеин и парацетамол, с нето тегло- 3, 02 гр., със съдържание на активния компонент диацетилморфин 18%, на стойност 196, 30 лв., с обща стойност на наркотичните вещества- 281, 08 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, алт. 1, т. 1, предл. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, и глоба в размер на 3000 лв. На основание чл. 354а, ал. 6 НПК е отнел в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества, и е постановил тяхното унищожаване след влизане в сила на присъдата. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Цитираната първоинстанционна присъда е изменена с посоченото по- горе въззивно решение на Софийски градски съд, наказателно отделение, 16 въззивен състав, в частта за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, който е постановил изтърпяването му при строг първоначален режим, в затвор, или пенитенциарно заведение от закрит тип. В останалата си част присъдата е потвърдена. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изтъкнат искането за възобновяване на осъденото лице, разгледан по същество, е неоснователен. В основната си част, предложената аргументация сочи на необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. Последната инстанция по фактите е въззивната, и в нейните правомощия е да проверява приетите по делото фактически положения, а и да установява нови. ВКС отменява проверявания съдебен акт, когато намери пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, и в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение. В конкретния случай не са налице нарушения от посочената категория, обосноваващи исканата отмяна на влязлата в сила присъда и изменящото я въззивно решение по реда на възобновяването. Сам по себе си фактът, че върху пакетчетата, съдържащи инкриминираните наркотични вещества, иззети от обитаваното от осъдения спално помещение № 17 в Затвора- [населено място], не са били проявени годни за изследване и идентификация дактилоскопни следи, не може да обоснове противоположни на приетите от съдилищата изводи по въпроса за авторството на деянието, каквато позиция се заема в искането. Това е така, защото по делото са налице и показанията на свидетелите С. Д., Д. Д., П. В. и Н. А., които съвкупно оценени с всички протоколи от изпълнените процесуално- следствени действия и писмените доказателства по делото, са формирали фактическите констатации на предходните инстанции, въз основа на които са приети съответните правни изводи за вината и отговорността на осъденото лице. Установено е, че трите топчета с процесните наркотични вещества, са били прикрепени в краищата на долното легло в спалното помещение, обитавано единствено от К.. Доказано е по безспорен и категоричен начин, че при преместването на последния в него, надлежно е била изпълнена установената процедура спално помещение № 17 да бъде напълно опразнено и детайлно огледано- стени, врати, решетки, легла. Свид. А. е установил също, че като превенция срещу изграждането и поддържането на тайници за съхраняване на забранени вещи, както и за пренасянето на такива, на премествания лишен от свобода се извършвал пълен обиск, а при огледа на помещението се премахвали и всички дюшеци, като новонастаненият пренасял дюшека си от предишното спално помещение. Следователно, изводът на инстанциите по същество, че от момента на настаняването си в спално помещение № 17 до датата на престъплението, осъденият е бил единственият му обитател, е доказателствено обезпечен, а твърденията му- че е бил настанен последователно с лицата И. К. и В. (без посочено фамилно име)- опровергани от данните, изведени от формираната доказателствена съвкупност. Обясненията му в тази им част правилно са интерпретирани като израз на защитната позиция на дееца, насочена към отричане на всякакво съпричастие към инкриминираните обекти. Ето защо, настоящата инстанция заключи, че съдилищата са събрали всички доказателства, относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес, съобразно рамката по чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина. Не намери данни, че фактическите положения, предпоставили правните изводи за вината и отговорността на дееца, са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, или че доказателствата са оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Обстоятелството, че инстанциите по същество са кредитирали едни доказателствени източници за сметка на други (основно обясненията на подсъдимия, в обсъдената им по- горе част), само по себе си не сочи на процесуално нарушение, при положение, че те са изложили мотивирани съображения, основани на закона и доказателствата по делото, а от тях става ясно, че всички доказателствени материали са преценявани внимателно, обективно, и съобразно действителното им съдържание. В този смисъл, осъществената от съдилищата доказателствена дейност е съответна на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18, и тези по чл. 107 НПК, поради което и в случая ВКС не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито от категорията на абсолютните, нито на относителните, свързани с правото на защита на осъдения. СРС и СГС законосъобразно са приели за безспорно доказано по делото, че упражнявайки фактическа власт върху иззетите обекти, деецът е осъществил държане на високорискови наркотични вещества от вида на инкриминираните, в установеното количество, съдържание на активен компонент и стойност. В наказателноправен аспект, държането на конкретен предмет представлява упражняването на фактическа власт на дееца върху него, а по настоящото дело е безспорно установена такава, обективирана с връзката на осъдения К. с инкриминираните наркотични вещества и контролът на същото лице върху тях. По несъмнен и категоричен начин е доказано обвинението срещу искателя- по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, алт. 1, т. 1, предл. 1 НК, по което същият е признат за виновен и осъден, предвид наличието на всички обективни и субективни признаци на визирания престъпен състав. В този смисъл, материалният закон е приложен правилно от съдилищата, при вярна и съответна на приетите фактически положения правна квалификация на деянието. Наказанието, наложено на К.- две години лишаване от свобода, и глоба в размер на 3000 лв., е справедливо отмерено и съответно на критериите на чл. 54 НК. Съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, отчетени са количествата и стойността на инкриминираните наркотични вещества, мястото на държането им- затвор, данните за личността на осъдения, в контекста и на миналите му осъждания, преимуществено за тежки умишлени престъпления. ВКС не констатира смекчаващи обстоятелства, които са не са били взети предвид от предходните инстанции, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Законосъобразен е също и изводът за отсъствие на предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Настоящият съдебен състав счита, че в този си вид и размер наложените кумулативни наказания са съобразени с целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, и принципа за съответствието им с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В този смисъл никое от тях не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като отменително основание, съобразно критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1- 2 НПК. Ето защо, като констатира, че в случая не са налице релевираните в искането на осъдения И. Т. К. основания за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването, настоящата инстанция го намери за неоснователно. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. К., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 13073/ 2010г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 101 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 3. 05. 2011г., постановена по същото дело, частично изменена и потвърдена с въззивно решение от 6. 12. 2011г, на Софийски градски съд, наказателно отделение, 16 въззивен състав, по ВНОХД № 2641/ 2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: