Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр.София, 18 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Надя
Цекова
и с участието на прокурора АНАТОЛИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 486/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на частните обвинители и граждански ищци Н. П. П. и Х. К. П. повереника, и на пълномощника на подсъдимия Б. С. Ф. против решение № 133/16.07.2008 год. по въззивно нохд № 202/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В първата се поддържат доводи за нарушение на закона с отказа да се квалифицира деянието като престъпление, извършено по хулигански подбуди, при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се законосъобразността и в гражданската част поради определяне на обезщетения за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД. С изложеното за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК се обосновава искане за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се основателността на жалбата на подсъдимия на основание липса на фактически обстоятелства за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление както и на съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал.
Защитникът на подсъдимия обосновава искането си за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.118 с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в едностранна оценка на част от доказателствения материал. На основание касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК прави алтернативни искания – за отмяна и оправдаване по предявеното обвинение или за изменение с преквалифициране на деянието по чл.118 НК и определяне на съответно по-леко наказание или при същата квалификация наказанието да бъде намалено в справедлив размер и в съответствие с установените индивидуализиращи обстоятелства. Оспорва основателността на жалбата на частните обвинители и граждански ищци като се мотивира с липсата на касационни основания за това.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си искане решението да бъде оставено в сила, което обосновава с липсата на допуснати нарушения от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 202/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 46/20.03.2008 год. по нохд № 1095/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с която признал подсъдимия Ф за виновен в това, че на 06.12.2006 год. в гр. П. умишлено умъртвил П. П. На основание чл.115, вр.чл.54 НК го осъдил на 16 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Оправдал го по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.11 НК.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 120 хил.лева и за имуществени вреди в размер на 14 219 лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданските ищци Н. П. и Хр. П. със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса, за приложението на чл.59, ал.1 НК и за веществените доказателства.
Въззивното производство е образувано по повод жалбите на същите страни, поддържали идентични доводи и възражения, обосноваващи съответните им искания, които се съдържат и в касационните жалби. Въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения да извърши цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съгласно процесуалните си задължения по чл.314 НПК. Съдът е мотивирал изрично своите виждания по направените и поддържани доводи, които по изложените съображения, споделени и от настоящата инстанция, е приела изцяло за неоснователни.твърдил е приетата фактическа обстановка, която подробно е изложил. Направил е извод, че относимите към предмета на доказване обстоятелства са установени въз основа на събрания достатъчно и възможен доказателствен материал, при която процесуална дейност няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Възприел е оценката, направена след съпоставяне и подробен задълбочен анализ, като съответна на действителния смисъл, както и съображенията, отговарящи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК за случаите на констатирани противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства. Обосновал е верния правен извод, че не са установени обстоятелства, които да налагат промяна в квалификацията на деянието като извършено при условията на чл.116, ал.1, т.11 НК и по убедителен начин, основавайки се на установеното в гласните доказателствени средства, вкл. и за обективното поведение на подсъдимия и наличието на личен мотив за извършване на престъплението.
Отговорил е на възражението за невиновност със съображения, обосноваващи категоричния му извод, който е направил и първоинстанционния съд, че автор е подсъдимия и че няма нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото не са пренебрегнати обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното заседание, нито противоречивите и очевидно изразяващите заинтересованост показания на св. Ч, като са оценявани наред с показанията на очевидци и лица, които са осъществили първоначалните си контакти с него след извършване на престъплението и особено тези на св. Г, св. К. П. , Р. Последните правилно са определени като логични, последователни и установяващи по верен и незаинтересован начин относими обстоятелства.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона с квалифициране поведението на подсъдимия по чл.115 НК. Законодателят е предвидил възможността да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, но при наличие на някои от изрично предвидените в чл.118 НК случаи, довели до установено особено състояние на дееца, в което той взема решение за извършване на престъплението и го изпълнява, провокирано от поведението на пострадалия. От фактическите обстоятелства, които инстанциите по същество са приели въз основа на оценката на доказателствения материал, съответстващ на действителния смисъл-показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи, е установен верния извод, че подсъдимият не е бил провокиран от пострадалия и не се е намирал в състояние, което изисква закона, на силно раздразнение към момента на извършване на деянието. Поведението на пострадалия към този момент не е дало повод подсъдимият да изпадне в особеното психическо състояние, което да мотивира съда да определи убийството в афектно състояние, а в такова на обикновено раздразнение, в което е могъл да изпадне от контакта си с пострадалия и разменените реплики. Но то не е основание да се определи като повод да вземе внезапно решение и да извърши престъплението при условията на чл.118 НК. Привилегированият състав може да бъде приложен само ако поведението на пострадалия е било неправомерно, каквито данни не са установени в настоящия случай, поради което правилно и двете инстанции по същество са отказали да преквалифицират деянието.
Въззивният съд е изложил обосновани съображения по възражението за наличието на признаците на състава по чл.118 НК и подробно е мотивирал решението си да възприеме правната оценка на установените фактически обстоятелства за липса на основание поведението на подсъдимия да бъде оценено като такова, което да бъде определено като физиологичен афект от медицинска гледна точка.
Неоснователна е жалбата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал. Въззивният съд правилно е възприел оценката на показанията на свидетелката Ч изводът, че не може да се определят като последователни, логични и безпротиворечиви.становените интимни отношения с подсъдимия за един продължителен период от време, предхождащ кратката връзка с пострадалия и възстановена дни преди извършване на престъплението, конкретните й действия-опит да предотврати побоя, напускането й от местопрестъплението, уведомяването на подсъдимия за смъртния резултат чрез съобщение по мобилния телефон оценени от нея като необходимост той да напусне България, последващите, вкл. и в съдебно заседание, противоречия за относими обстоятелства указват на желание да му помогне, на заинтересованост, която инстанциите по същество правилно са оценили според изисквания по НПК.
Неоснователно е искането за намаляване на наказанието по съображения за явна несправедливост. Въззивният съд по повод поддържан в този смисъл довод е изложил съображения за неоснователността му, които и настоящият състав изцяло споделя. Няма нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието. Отчетени са, взети са предвид и обосновано цялостно са оценени всички индивидуализиращи личността на подсъдимия и извършеното, обществената опасност и резултата от извършеното, цялостното му поведение. Определено е наказание над средния размер за този вид престъпление при очевиден превес на отегчаващите обстоятелства. Оценката на поведението на подсъдимия преди извършване на престъплението, начинът и средствата, подбудите, правилно определени като породени от засегнато лично достойнство (за което обаче пострадалият няма установена вина) с проявата на интерес към бившата, но и настояща интимна приятелка, макар и в период на раздяла, проявената жестокост и агресия по време на извършване на деянието и последващото му поведение на агресия, опита да избяга и да се укрие след информацията за тежкото състояние и предстоящата намеса на полицията, резултата от извършеното-индивидуализиращи обстоятелства, чиято тежест и значимост са мотивирали извода за необходимостта да изтърпи един по-продължителен срок на наказание в средата на местата за поправяне и превъзпитание чрез изолация от обществото, чиито правила на поведение грубо и демонстративно е пренебрегнал и е демонстрирал по незначителен повод пренебрежение към законите в страната. По тези съображения определянето на по-леко по размер наказание ще бъде в нарушение на изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК.
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна.
Няма допуснати нарушения, които да имат характер на съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Свидетелите К. П. и М. П. са се явили в съдебното заседание пред първоинстанционния съд и е проведен задълбочен непосредствен разпит, който поначало правилно е приет за необходим, тъй като са установили относими към предмета на доказване обстоятелства. Констатираните противоречия в показанията на първия свидетел за обстоятелството, установяването на което е било необходимо с оглед неговата относимост, е мотивирало искане и уважаването му от съда за прочитане в тази част показанията при наличие на предпоставките по чл.281, ал.1, т.1 НПК. В останалата им част не са прочетени поради липса на противоречия. Не са четени и показанията на втората свидетелка, дадени на досъдебното производство пред съдия поради липса както на противоречия с тези, дадени непосредствено при проведения разпит в съдебното заседание, така и на отказ от тях. Прочитането на показанията на свидетел, дадени пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда е допустимо при наличието на изрично предвидените в чл.281 НПК предпоставки, една от които е била налице по отношение на свидетеля К. Съдът е бил длъжен да обсъди и да даде отговор след като е констатирал различията и причините за тях кои и защо възприема и кои и по какви причини намира за необходимо да отхвърли, ако има основание за това, което е направил. Непрочитането в останалата част на показания, дадени пред съдия, след като не са отречени, потвърдени са и от други доказателства не лишава съда от правото да ги ползва като годни доказателствени средства. Доколкото в жалбата се поддържа, че инстанциите по същество са основали изводите си за мотива за извършване на престъплението на непрочетените показания на тези двама свидетели, възраженията за процесуални нарушения следва да се оценят като неоснователни. Решението, че убийството е извършено при установен личен мотив, не е произволно, а е основано на съдържащите се не само в показанията на посочени по-горе свидетели, но и на тези на св. Х, св. Ч, обясненията на подсъдимия, дадени пред вещото лице извършило изследването и изготвило съдебнопсихиатричната експертиза, в показанията на свидетелите очевидци на престъплението. Цялостната оценка на доказателствения материал е мотивирала въззивния съд да заяви категорично и по убедителен начин решението си, че е установен с годни доказателствени средства мотива за престъплението, който е личен и изключва извод за хулигански подбуди по смисъла на т.11 на чл.116 НК.становеното обективирано поведение на подсъдимия подкрепя по несъмнен начин този извод. Той е съзнавал към кого насочва агресията си и поради какви причини желае да му причини болка, да го нарани физически, да си отмъсти за връзката, макар и кратка и по време, когато са били разделени, с интимната му приятелка, макар и да няма данни да е насилствена, едностранна или обиждаща го. Приемайки за убедително доказан този, а не хулигански мотив за извършване на престъплението въззивният съд не само е подкрепил, но е допълнил в съображенията си верността на решението на първоинстанционния съд. Няма основание за извод, че е нарушен закона в смисъла на поддържания довод за квалификация по чл.116, ал.1, т.11 НК в жалбата на частните обвинители. И двете инстанции по същество по убедителен начин са мотивирали липсата на основание поведението на подсъдимия да се квалифицира като престъпление, извършено по хулигански подбуди. Изложили са подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, основани на безспорно установените фактически обстоятелства. Обсъден и правилно оценен е и доказателствения материал относно поведението на подсъдимия и неговия приятел Х. , както и на пострадалия и неговия брат, между които е възникнал конфликт, нанесли са си взаимно удари-както е установено по двойки, и че побоят не е бил предхождан от хулигански действия, подтикнали подсъдимия да извърши убийство. Само фактът на конфликт и побой на обществено място в близост до други хора, които са наблюдавали поведението на лицата не е основание да обосноват наличие на всички елементи-обективни и субективни, с които да се мотивира по-тежка квалификация на поведението на подсъдимия по чл.116, ал.1, т.11 НК. В този смисъл жалбата на частните обвинители за нарушение на закона е неоснователна. Наличието или липсата на елементи от състава на едно престъпление не може да се мотивира със сходни казуси и съдебни решения, които вероятно съдържат данни за различна от установената фактическа обстановка и конкретно поведение на подсъдимия и пострадалия. В този смисъл искането в жалбата настоящият казус да бъде решен по начин, по който това е направено с цитираните решения по други дела не може да се приеме за допустимо. Тези решения нямат задължителен характер, какъвто имат тълкувателните решения на Върховния касационен съд.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Въззивният съд е изложил убедителни съображения в подкрепа на решението си да възприеме като правилна процесуалната дейност на първоинстанционния съд при проверка и оценка на доказателствения материал, както и че мотивите в частта относно наличието на противоречия в доказателствения материал съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Отговорил е на доводите и възраженията в жалбите по начин и със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Законодателят е предвидил за въззивния съд задължение да изготви съдебния акт в съответствие с изискванията по чл.305, ал.3 НПК, но съгласно разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК това изрично е предвидено само за случаите, когато въззивната инстанция, упражнявайки пълномощията си на инстанция по същество има основание да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, какъвто обаче не е конкретния случай. Затова възражението за допуснато процесуално нарушение от вида на предвидените в чл.348, ал.3 вр.ал.1, т.2 НПК е неоснователно.
Наказанието по изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира за справедливо. Няма обстоятелства от относимите за решаването на въпроса по чл.301, ал.1, т.3 НПК, които да са пренебрегнати, недооценени или оценката им да е в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, с което да е нарушен принципа за индивидуализация. Обстоятелство, което поначало е следвало да бъде взето предвид при квалификацията на деянието-проявата на особена жестокост, е оценено в пълна степен и е едно от значимите, за да се вземе решение, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства.
Не е вярно твърдението, че е допуснато нарушение на закона в гражданската част-чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. Законосъобразно и двете инстанции по същество са направили извод, че са налице основания за гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД, защото с противоправното си поведение подсъдимият е причинил вредоносния резултат-смъртта на пострадалия П. и неочакваната смърт е причинила неизлечими болки и страдания на родителите му. Въззивният съд е изложил съображения, които настоящият състав споделя, че са взети предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на гражданската отговорност, както и че обезщетение по 120 хил.лева за всеки един от гражданските ищци не може да покрие в пълна степен загубата на човешки живот, в който смисъл следва да се приеме, че е относително справедливо, но съответства на чл.52 ЗЗД поради невъзможност по никакъв начин и с нищо – включително и с размер на обезщетение много над определения от предходните инстанции да се компенсира. Определеният размер съответства и се определя само на основата на конкретните обстоятелства, свързани с увреждането. Не само по вътрешно убеждение и лична оценка на този критерий, но и с оглед развитието и състоянието на обществото в дадения момент въззивният съд законосъобразно е приел, че с определения размер при липсата на основания по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалият с поведението си не е съпричинил резултата, и вярната оценка на цялата конкретна обстановка на случая, законът-чл.52 ЗЗД, е приложен правилно. В жалбата неправилно се интерпретират мотивите на въззивния съд в частта, съдържаща твърдение за наличие на задължителна съдебна практика по въпроса за гражданската отговорност. Съдът правилно е отчел, че националността на пострадалия не може да бъде от относителните за определяне на гражданската отговорност, както и че определеният размер е по-висок от обичайно определяните за подобни случаи, без с това обаче, да е съобразил решението си с някакъв задължителен критерий в съдебната практика. Както беше посочено по-горе определянето на размера макар и да не може да компенсира загубата на човешкия живот е съобразен с конкретно извършеното от подсъдимия, с установената силна връзка между родителите и пострадалия, с тежките дълбоки страдания и непоправими последици от загубата, с развитието на обществото, но и със задължението да третира еднаквите случаи еднакво, поради което действителната незаменимост на загубеното благо е съчетано в пълна степен с необходимостта да се обезщети с посочения размер. Недопустимо и в противоречие със смисъла и духа на закона при прилагане моралния принцип за справедливост е да се съпоставя човешкия живот със стойности на вещи, придобити при договори за покупко-продажби или с размера на застрахователната стойност при съществуващо застрахователно правоотношение. Това не може да е определящ критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поради тези съображения настоящият състав намира, че присъденото обезщетение в размер на по 120 хил.лева съответства на критерия за справедливост и няма основание за изменение на решението и в тази му част.
Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушения, които да имат характер на касационни основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за изменение или отмяна решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/16.07.2008 год. по въззивно нохд № 202/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: