Р Е Ш Е Н И Е № 553 София, 04 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети декември 2013 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев............................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...................................... .. Антоанета Данова....................................... при секретар .. Илияна Петкова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................ КНОХД № .. 2087 .. / .. 13 .. год., по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане за възобновяване, подадено от осъдения С. П. П. чрез адв. Л. П., на НОХД № 667/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Русе и ВНОХД № 325/2013 г., по описа на Окръжен съд – гр. Русе, с което се иска отмяна на постановените съдебни актове и признаване на подсъдимия за невиновен или връщане на делото за ново разглеждане. С искането са развити доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които се твърди, че са довели до постановяване на неправилни съдебни актове от контролираните съдебни инстанции. Искането за възобновяване се поддържа в съдебното заседание от осъдения и неговия защитник. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не са налице сочените нарушения, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подаденoтo искане за възобновяване, провери първоинстанционната присъда и въззивното съдебно решение с оглед поддържаните отменителни основания, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С присъда № 79 от 09.04.2013 г., постановена по НОХД № 667/2013 г. на Районен съд – гр. Русе подсъдимият С. П. П. е признат за виновен в това, че на 05.01.2012 г. в [населено място] като лице от състава на Министерство на вътрешните работи се заканил с убийство на Н. Л. К. чрез думи и действия, сочещи намерение за засягане на телесната неприкосновеност и живота на същата и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1-во и 2-ро във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. С решение № 118 от 22.07.2013 г., постановено по ВНОХ № 325/2013 г. на Окръжен съд – гр. Русе е изменена присъдата в санкционната й част като е намален размерът на наказанието лишаване от свобода от две години на една година и е намален изпитателния срок, за който това наказание следва да бъде отложено от четири години на три години. Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена в останалата й част. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила са сходни с тези, направени пред първата съдебна инстанция в съдебно заседание и почти идентични с тези, посочени в допълнителните писмени бележки към въззивната жалба. Възраженията не са били пренебрегнати, като съдилищата са посочили подробно и обосновано причините, поради които не ги приемат за основателни. Изводите на инстанциите, решаващи делото по същество, изцяло се споделят от настоящия състав, защото те са последица от задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, при която съдът не е игнорирал нито едно доказателствено средство, нито пък е изопачил съдържанието на гласните доказателства. Напротив, правят впечатление подробните мотиви, с които въззивният съд всестранно и систематично е обсъдил многобройните противоречиви гласни доказателства по делото (стр. 8 – стр. 12 от решение № 118 от 22.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 325/2013 г.). Налице е пълен и правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, приобщените писмени доказателства и доказателствени средства. Искането за възобновяване от страна на защитника на осъдения С. П. П. съдържа общо формулирани възражения за непроявена от съдебните инстанции процесуална активност за разкриване на обективната истина, необективно ценене на събраните доказателства, непълно изясняване на фактическата обстановка, изграждане на изводи, почиващи на предположения, а не на обективни данни. Поради бланкетния им характер, тези възражения не следва да бъдат подробно обсъждани от настоящия състав, но за пълнота е необходимо да се изтъкне, че макар и преимуществено доказателствата да са косвени, те правилно са възприети и ценени от съда, тъй като изграждат единна система. Престъпленията по чл. 144 от НК са такива по своята същност, че характер на преки доказателства по тях имат предимно показанията на пострадалите. Изтъкнатите възражения за несъставомерност на деянието и за неговата погрешна материално-правна квалификация, посочени в началото на искането за възобновяване, не могат да бъдат споделени от настоящия касационен състав. Обстойният анализ на доказателствените материали, както поотделно, така и в цялост води до безспорен извод, че С. П. П. на 05.01.2012 г. в [населено място], като лице от състава на Министерство на вътрешните работи, се е заканил с убийство на Н. Л. К. чрез думи и действия, сочещи намерение за засягане на телесната неприкосновеност и живота на пострадалата и по този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во и 2-ро във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Подробни мотиви относно правната квалификация на деянието и индивидуализацията на наложеното наказание са посочени от въззивния съд в мотивационната част на неговото решение (стр. 13 – стр. 15 от решението) и от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда (стр. 155 – стр. 157 от материалите по първоинстанционното дело). Неоснователни са и възраженията, посочени в искането за възобновяване на наказателното дело, относно несъобразяването с приключилата дисциплинарна проверка и превратното тълкуване на нейното заключение от страна на съда. Дисциплинарната проверка по случая е приключила със заключение, че не са събрани достатъчно доказателства, свидетелстващи по безспорен начин за извършено дисциплинарно нарушение от страна на С. П. П.. Резултатът от дисциплинарното производство срещу осъдения и направените изводи от дисциплинарно-наказващия орган за него не са задължителни за съда. Правилно доводите на защитата на осъдения в противния смисъл не са били споделени от инстанции по фактите. В искането за възобновяване се правят възражения за неправилното изясняване от долните инстанции на фактическата обстановка по делото. Този довод не може да се сподели. При решаване на делото по същество са били взети предвид както показанията на пострадалата и на всички свидетели, така и обясненията на подсъдимия. Събраните гласни доказателства са били потвърдени и от приетите по делото като доказателствено средство разпечатки от проведени разговори и текстови съобщения. Изтъкват се също така възражения, че предходните инстанции правят аналогия между поведението на осъдения спрямо пострадалата Н. Л. К. и свидетелката Ц. В. Б. – предишна приятелка на осъдения. Тези доводи са абсолютно неоснователни и не следва да бъдат обсъждани от настоящия касационен състав. За пълнота следва да се отбележи, че свидетелските показания на Б. са приобщени като гласни доказателства средства към доказателствената съвкупност и са подробно обсъдени, както беше вече отбелязано по-горе. Правилно същите са взети предвид от инстанции по фактите при очертаване на характеристичните данни за осъдения и реакцията му в подобен на инкриминирания случай. Извън обхвата на настоящата касационна проверка се явяват доводите относно постановеното и влязло в сила съдебно решение № 89 от 22.06.2009 г. по н.а.х.д. № 894/2009 г. по описа на 2 с-в на Районен съд – гр. Русе. Същото, неслучайно, е останало необсъдено от две съдебни инстанции. Макар и прието по делото като доказателство, позоваването на обстоятелствената част на едно съдебно решение, постановено по административно дело, в което се ценят свидетелските показания на Ц. В. Б. /тогава А./ по случай, различен от инкриминирания и предхождащ го близо с три години, се явява недопустимо. Неоснователни са и доводите, направени с искането за възобновяване, за специализираната акция „име” и резултатите от нея. Тези възражения са абсолютно ирелевантни и като такива не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Акцията е проведена след инкриминираното деяние и затова не касае наказателната отговорност на осъдения. Касационната инстанция намира за неоснователни и доводите на защитата относно носенето на оръжие от страна на осъдения като служебно задължение. Носенето на служебното оръжие и неговата роля при възбуждането на основателен страх у К. са обсъдени от въззивната инстанция на стр. 14 от въззивното съдебно решение на Окръжен съд – гр. Русе и настоящия състав на ВКС не намира за необходимо да обсъжда тези доводи отново, като изцяло споделя изводите на въззивния състав. Съдебните актове на контролираните съдилища са постановени при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 от НПК. Правилно въззивният съд е приел, че първата инстанция не е допуснала нарушение нито на материалния закон, нито на процесуалните правила. Съобразявайки целите, посочени в чл. 36, ал. 1 от НК, справедливо е изменил на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК присъдата в санкционната й част досежно размера на наложеното наказание, като го е намалил. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които да дават основание за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело и искането следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 426 във връзка с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване, подадено от осъдения С. П. П. чрез адв. Л. П., на НОХД № 667/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Русе и ВНОХД № 325/2013 г., по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ........................................................