6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 420/12
София, 08.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1014 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 165 от 14.02.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 149 от 28.03.2011 г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 73/2011 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Ц. Ц. от [населено място] против „И. А. Мениджмънт”, [населено място] за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед № 32 от 15.02.2010 г.; за възстановяване на заеманата длъжност „инкасатор дългови задължения” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 633, 72 лева
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ и в частност относно преценката кога неизпълнението на възложената работа е поради липса на качества на работника като трайно обективно състояние.
По приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ:
Неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата - на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. И в двата случая работодателят разполага с възможност да прекрати трудовото правоотношение, но основанията за прекратяването са различни. Когато задължението за точно изпълнение на възложените трудови задължения е резултат на виновно поведение, то това е основание за налагане на дисциплинарно наказание. В този случай работникът е проявил съзнавана небрежност по отношение на работата си, за разлика от хипотезата, в която неточното, неефективно изпълнение на работата не е резултат на небрежност, а на обективна липса на възможност на работника да се справи с възложените му трудови задачи. Преценката за причините, довели до неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание да прекрати трудовия договор. Когато в рамките на производството по трудовия спор относно законността на дисциплинарно уволнение, работникът оспорва наличието на виновно поведение, в тежест на работодателя е да установи, че работникът съзнателно не е проявил дължимата грижа; че не е изпълнил точно задълженията си, въпреки, че е разполагал с обективна възможност да го стори. Когато по преценка на работодателя работникът безвиновно не изпълнява трудовите си задължения ефективно; когато обективно не притежава необходимите качества за възложената му работа, основанието за уволнение е чл. 328, ал.1, т.5 КТ. При спор за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, преценката на съда се свежда до това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти, без да изследва дали допуснатите нарушения са основание за дисциплинарна отговорност.
В този смисъл са и решение № 165 от 6.11.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 301 от 23.06.2001 г. по гр.д. № 531/2010 г., ІV г.о.; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о.; решение № 81 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г., ІV г.о. и № 195/ 18.07.2012 г. гр.д. № 1382/11 г. ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа се изразява в липса на професионални знания, умения, навици или недостатъчен опит, проявени като трайно състояние, несвързано с виновно поведение; че когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника, то налице е нарушение на трудовата дисциплина и за такива нарушения работодателят разполага с възможността да наложи дисциплинарно наказание; че в случаите, когато неизпълнението не се дължи на виновно поведение на работника, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физически дадености, то се касае за обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя и трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че ищцата М. Ц. Ц. е изпълнявала длъжността „инкасатор дългови задължения” при „И. А. Мениджмънт”, [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 32 от 15.02.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата – невъзможност да се постигнат заложените минимални резултати за брой продажби , както и невъзможност да осъществява контрол върху дейността на ръководения от нея екип поради недостатъчна комуникативност, инициативност, умения за планиране на дейността, организация управление и контрол на работния процес. Прието е, че не е установено дали неизпълнението на част от трудовите задължения – постигане на заложения минимален брой продажби, е резултат на обективна невъзможност или поставените за изпълнение цели не са реални; че не е установено и дали неизпълнението на трудовите задължения е резултат на обективна невъзможност или е поради виновното поведение, което би съставлявало основание за дисциплинарна отговорност, но не и за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 633, 72 лева са уважени като основателни.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от„И. А. Мениджмънт”, [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 328, ал.1, т.5 КТ, тъй като текстът касае единствено безвиновното неизпълнение на работата, каквото е установено по отношение на уволнената служителка.
Ответницата по касационната жалба М. Ц. Ц. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ, изводът на въззивния съд относно възможността неизпълнението на трудовите задължения да е резултат виновното поведение е неправилен. Ищцата не е въвела довод, че умишлено или поради небрежност е допуснала пропуски в работата си. Доводите и за незаконност на уволнението са, че констатациите за неефективно изпълнение на работата не отговарят на действителните факти; че се е справяла успешно с всички трудови задължения, предвид което съдът е следвало да извърши проверка на фактите, относими към въпроса притежавала ли е уволнената служителка качества за ефективно изпълнение на работата, без да изследва дали допуснатите пропуски биха могли да съставляват дисциплинарно нарушение.
Неправилен е и изводът, че по делото не е установено дали неизпълнението на част от трудовите задължения – постигане на заложения минимален брой продажби, е резултат на обективна невъзможност или поставените за изпълнение цели не са реални. Съдът не е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно икономическа експертиза, в която е отразен заложения брой продажби и осъществяването им и в предходен уволнението период, въз основа на което е следвало да се формира извод доколко ищцата е притежавала умения за изпълнение на трудовите функции, свързани с осъществяване на тази част от възложената и дейност.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал.3 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че изпълнявайки длъжността „инкасатор дългови задължения” при „И. А. Мениджмънт”, ищцата като ръководител екип от служители, е следвало да провеждала встъпителното им обучение; да присъства на първите им срещи с клиенти при сключване на договор; да контролира надлежното оформяне и съхранение на документите; да следи за изпълнение на задълженията на клиентите в уговорените в договорите срокове; да набира клиенти за предлаганите от дружеството продукти и ги разпределя на екипа си от инкасатори; да дава становище за кандидатстващите клиенти на база събраната от инкасаторите информация. За изпълнение на така възложените и трудови функции, ищцата е следвало да притежава умения за планиране на дейността; за организация и управление на служителите и работния процес и умения за контрол над работата. Установено е, че при извършена през месец февруари 2010 г. проверка на работата на ръководения от ищцата екип е било констатирано, че служител от екипа е допуснал множество нарушения, в т.ч. изготвени договори с фиктивни клиенти (с лица, които не са сключвали и не знаят, че от тяхно име е сключен договор с дружеството); задържане на парични вноски и неточно попълване на документи. Установено е било, че ищцата не е осъществила контрол върху работата на служителя от екипа си; не е следила и проверявала дейността му; не е присъствала на срещите с клиенти при сключване на договори с тях и не е констатирала своевременно извършените злоупотреби. Тези факти, установени по безсъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства (констативен протокол от 26.02.2010 г.; списък на фиктивни договори за кредит, обяснения на изготвилия договорите служител М. Н. К. и показанията и като свидетел по делото, както и показания на свидетелите М. И. А. и Владимир Б. Ц.), обуславят извод, че ищцата не е притежавала качествата, необходими за осъществяване контрол върху дейността на ръководения от нея екип; за организация и контрол на работния процес. Установено е и че независимо от заложения от работодателя минимален брой подписани договори с клиенти, през 2010 година ищцата е сключвала по-малко договори от тези за 2009 г., когато са и прехвърляни клиенти от нейни колеги с цел да бъде стимулирана да създаде свой добър работен екип – заключение на приета по делото съдебно счетоводна експертиза и показания на свидетелите М. И. А. и Владимир Б. Ц..
При така установените факти, въведените от ищцата доводи за незаконност на уволнението се явяват неоснователни. Трудовото правоотношение е прекратено при наличие на фактите, обуславящи приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ - липса на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващи се в невъзможност да се постигнат заложените минимални резултати за брой продажби, както и невъзможност да осъществява контрол върху дейността на ръководения екип от служители. Уволнението е извършено законно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 480 лева, в т.ч. 30 лева внесена държавна такса и 450 лева съставляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 149 от 28.03.2011 г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 73/2011 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ц. Ц. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед № 32 от 15.02.2010 г.; за възстановяване на заеманата длъжност „инкасатор дългови задължения” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 633, 72 лева.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|