Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 14 март 2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 58/2012 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу присъда № 305/28.11.2011 г., постановена по в.н.о.х.д. № 348/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВТАС). С протеста се релевират нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В съдебно заседание подсъдимият С. Д. В. и частните обвинители Светлина Т. П. и Х. Т. К. не се явяват, не са ангажирали и процесуален представител за участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като провери въззивната присъда с оглед на поддържаните отменителни основания, в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Обжалваният съдебен акт е втори постановен поред от ВТАС след като с решение № 480/02.11.2011 г. по н.д. № 2305/2011 г. на ВКС - І н.о. е отменено решение № 135 от 15.06.2011 г. по в.н.о.х.д. № 129/2011 г. на ВТАС, с което е потвърдена оправдателната за В. присъда № 11 от 24. 03. 2011 г. по н.о.х.д. № 144/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Изпълнението на дадените от предходния касационен състав указания и посочените в протеста нарушения очертават рамките на касационната проверка на постановената от ВТАС нова осъдителна присъда. С последната подс.С. Д. В. е признат за виновен в това, че: - на 11 юли 2009 г. в [населено място], обл. П., на [улица], пред дом № .. около 9:30 часа при управление на МПС – л.а. „ВАЗ” 2108 с рег. № .... спрял за престой вдясно по посока на движението си, нарушил правилата за движение - чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като отворил предната лява врата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. К. от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и чл.36 НК е осъден на наказание пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок една година. На основание чл. 343г НК е лишен от правото да управлява моторни превозни средства за срок от една година. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено да изтърпи едно общо наказание по цитираната присъда и определеното с присъда по н.о.х.д. № 3519/2008 г. на Плевенски окръжен съд наказание-пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок една година. Подаденият касационен протест е частично основателен по отношение правилността на квалификацията на основанието за определяне на наказанието, когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които съдът е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Независимо от изписването в атакувания съдебен акт на основанието по чл. 55, ал. 1, т.1 НК вместо това по чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” НК, в случая отсъства претендираното с протеста нарушение на материалния закон, което да налага отмяна на въззивната присъда. Това е така защото несъмнена е волята на съда, ясно изразена в мотивите към постановената въззивна присъда, да приложи при определяне на наказанието именно втората от цитираните разпоредби. В тази част допуснатото несъответствие между цифровото изражение на правното основание за индивидуализация на наказанието и съобразителната му част може да се коригира в настоящето производство. Наложеното на подс. В. наказание пробация е определено справедливо по вид и размер, съответно е на престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност и е съобразено с целите по чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието са правилно оценени по тежест и значение. Правилните и законосъобразни изводи на ВТАС, относно наличието на предпоставките за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Въззивният състав не е допуснал нарушение, възприемайки приноса на пострадалия велосипедист, свързан с нарушение на чл.81, т.3 ЗДвП, респ. чл.141, т.3 ППЗдВП, за настъпване на съставомерния резултат, като изключително по значение обстоятелство, обосноваващо решението да премине към следващото по-леко по вид наказание, каквото е пробацията. Допуснатото от пострадалият нарушение в никакъв случай не може да обоснове отпадане отговорността на подс. В., чието неправомерно поведение, свързано с нарушение на чл.95, ал.1 ЗДвП, несъмнено се намира в пряка причинна връзка с настъпилото съставомерно увреждане на пострадалия велосипедист. Или в настоящият случай е налице типичното за пътнотранспортните произшествия съпричиняване на вредоносния резултат от участниците в движението, поради което поддържаната с протеста теза за взаимно изключващи се мотиви с които съдът е обосновал отговорността на подсъдимият не се възприема от касационния състав. Наличието на минали осъждания за умишлени престъпления, извършени от подс.В. през шестдесетте и осемдесетте години на отминалия ХХ век, които попадат в хипотезата на чл.88а, ал.1- ал.4 НК, също не налага извода за допуснато нарушение при индивидуализация на наказанието, поради което, настоящият състав приема, че претендираното с протеста отменително основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК не е налице. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на В., на основание чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Липсата на данни по делото подсъдимият системно да се е проявявал като недисциплиниран водач и отсъствието на предходни осъждания за транспортни престъпления не налагат извода, за необходимост от по – дълъг срок на този вид наказание от определения. Принципът за законоустановеност и справедливост е спазен и при определянето на общото най - тежко наказание по реда на чл. 23 НК, което подсъдимият следва да изтърпи. Претендирано с протеста нарушение на чл. 25, ал. 2 НК в случая не е налице. Вярно е, че когато определя общо наказание при условията на чл. 23 НК съдът има задължението да приспадне изтърпяната част от наказанието, определено по някоя от присъдите, включени за групиране, ако е от вида на определеното за изтърпяване. Понеже нормата в тази част е бланкетна съдът, за да приложи правилно закона, трябва да разполага с необходимите конкретни данни, към датата на постановяване на съдебния акт, каква част от наказанието е изтърпяна. В настоящият случай видно от свидетелството за съдимост, за предходно осъждане по н.о.х.д. № 3519/2008г. на Плевенски окръжен съд, по делото липсват каквито и да са данни, определеното наказание пробация дали е изтърпяно, изцяло или отчасти. Протеста в тази част също е необоснован, защото освен претендираното нарушение на чл.25, ал.2 НК липсва съобразителна част, относно конкретиката за изтърпяното наказание. При това положение се налага изводът, че съдът не е допуснал претендираното нарушение на закона. За случай като настоящият е предвидена възможност, след като бъдат събрани необходимите данни за изтърпяване на наказанието пробация, съдът да приложи чл. 25, ал. 2 НК в отделно производство, по реда на чл.306, ал. 1, т. 1 НПК, инициирано по искане на прокуратурата или на осъдения. При отсъствие на доказателствена основа в посочената част нормата на чл. 25, ал. 2 НК не може да се приложи и в касационното производство. Мотивиран от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: Изменява присъда № 305 от 28.11.2011 г., постановена по в.н.о.х.д. № 348/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която на подсъдимия С. Д. В. е определено наказание на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК, като определя наказанието на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Оставя в сила присъдата в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.