Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр. София, 21 октомври 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1067/2015 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П., подадена чрез упълномощения от него защитник срещу решение №94 от 08.06.2015г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №74/2015г., с което е изменена присъда №91 от 01.10.2014г. на Окръжен съд /ОС/-Велико Търново, по нохд №303/2014г. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, обективирана в прекомерно високия размер на наложената на подсъдимото лице санкция и в неправилната отмяна на приложението на разпоредбата на чл.66 от НК. Аргументира се несъобразяване на отмерения срок на санкционните последици и начина на тяхното изпълнение с тежестта на извършеното престъпление и с личната опасност на П. П., с поставен акцент на установените по делото данни за подсъдимия, който е млад човек, с чисто съдебно минало, трудово ангажиран, с добри характеристики, оказал процесуално съдействие на разследващите органи и положил грижи за пострадалите при пътно-транспортното произшествие, чрез кръводаряване. Обръща се внимание и на несъответността на ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на предвидените в нормата на чл.36 от НК цели, предписващи необходимост от предупредително, поправително и превъзпитателно въздействие спрямо санкционираното лице, което при очертаната конкретика за личността на подсъдимия П., може да бъде постигнато чрез правоприлагане на института на условното осъждане. Предлага се ревизия на атакувания акт в санкционната част, чрез намаляване срока на определеното наказание лишаване от свобода и отлагане на неговото изпълнение за подходящ изпитателен срок, лимитиран от съда. В съдебно заседание на 15.10.2015г., подсъдимият П. не се явява, редовно уведомен, като договорният му адвокат поддържа жалбата. Частните обвинители К. С. и Н. С. се представляват от техния повереник, който пледира за законосъобразност и справедливост на въззивното решение. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №91 от 01.10.2014г., обявена по нохд №303/2014г., Великотърновски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК е признал П. С. П. за виновен в това, че на 03.11.2013 година, на път ІV /гр.Горна Оряховица-с.Козаревец/, в района на км 3+500, при управление на лек автомобил, марка „Мерцедес Е 290 Д, с /рег.номер на МПС/ негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. С., и средни телесни повреди на Н. С. С. и К. Р. С., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с прилагане на чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и на лишаване от правоуправление за ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.5 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. При реализирания контрол по внохд №284/2014г., АС-Велико Търново, с решение №289 от 08.12.2014г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Въззивният акт, по депозирани от представителя на прокуратурата и частните обвинители протест и жалба е отменен с решение №83 от 19.03.2015г. по н.д.№89/2015г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, със съображения за явна несправедливост на наложеното на П. П. наказание лишаване от свобода, по размер и начин на изпълнение, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски АС. С атакуваният съдебен акт №94 от 08.06.2015г., в изпълнение на дадените с касационното решение указания, първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част, чрез увеличаване срока на определеното на подсъдимото лице наказание лишаване от свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и СЕДЕМ МЕСЕЦА, и отмяна на освобождаването му от изтърпяване, при условията на чл.66 от НК, постановявайки първоначален строг режим на неговото изпълнение, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В обсега на приетите от решаващия орган фактически положения, при диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, настоящият състав не констатира наличие на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Справедливо, в рамките на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, при превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства е отмерен срока на наложената на подсъдимия П. П. санкция лишаване от свобода. Въззивният съд е оценил задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и отдал нужното правно значение на фактическите данни, свързани с личността на подсъдимия. Компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства конкретика на транспортното престъпление, сочеща на грубо несъблюдаване на правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП /превишаване на разрешената за участъка скорост от 90 км/ч с 50 км/ч, довело до навлизане в насрещното платно на управляваната от П. П. кола „Мерцедес Е 290 Д, с рег. [рег.номер на МПС] , пресичане на траекторията на правомерно движещите се моторни превозни средства „Рено М.”, с рег. [рег.номер на МПС] и „Рено М. Сценик”, с [рег.номер на МПС] , и последвалите удари между процесните автомобили/, предпоставило настъпилите вредоносни последици при инкриминирания транспортен инцидент. С демонстриран професионализъм контролираната инстанция е интерпретирала и квалифициращият елемент на инкриминираното престъпно посегателство, обективиран в чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б” от НК - смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъпното посегателство е ценена от закона при фиксиране на установеното в него наказание, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и да бъдат релевантни при отмерване на следващата се наказателна санкция. Изведеното заключение се отнася за всички обективни и субективни параметри на деянието, предвидени в основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав, и за очертаните в тях характерни качества на субекта на инкриминирания неправомерен акт, поради което и същите не следва да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на наказателната отговорност /чл.56 от НК/. Тази позиция не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи посочените в материалноправната разпоредба признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията от даден вид, поради което и те следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, като вид и размер на санкциите, и при определяне на начина на тяхното изпълнение. Илюстрация на това е фактологията в настоящия казус, субсумираща престъпния състав на чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”,вр.чл.342, ал.1 от НК, чрез причиняване на смърт на тригодишната Д. С. и множество средни телесни повреди на нейните родители, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на пети поясен прешлен с имобилизация на поясния отдел на гръбначния стълб и трайно затруднение движението на снагата с 3-4 месечен срок за лечение и възстановяване /за Н. С./ и травматичен шок-разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на лява бедрена кост, лява подбедрица и ляво стъпало, създали затруднение на левия долен крайник за срок от 8 месеца; счупване на лява мишнична кост, предпоставило ограничения в движението на горния ляв крайник за 3-месечен период от време; счупване на десни тазови кости и два поясни прешлени, довело до трудности в движението на долен десен крайник и снагата, с изискуем възстановителен срок от 2 месеца /за К. С./. С юридически усет са коментирани от Великотърновски АС и причинените в кумулативна даденост с лимитирания от особената норма на чл.343, ал.4, вр.ал.3 от НК престъпен резултат несъставомерни вреди, обективирани в имуществените щети на лек автомобил „Рено М.”, с /рег.номер на МПС/, получени при съприкосновението на процесната кола на подсъдимия П. кола с управляваното от З. З. моторно превозно средство и в създадената критична ситуация с пренасочването на движението на последното при сблъсъка на платното, поставяща в реална опасност живота и здравето на пътуващите в него лица. При очертаните форми на проявление на инкриминираното поведение на П. П., предпоставящи с висок интензитет на вероятност транспортно произшествие, и при доказателствено обезпечените по делото вредоносни съставомерни и несъставомерни вредни последици, в причинна връзка с неправомерното деяние, е процесуално допустима и изискуема преценката на тежестта на престъплението, което въззивният съд е съобразил. При лимитиране размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, контролираната инстанция внимателно е анализирала и относимите към личността на извършителя на престъпния акт обстоятелства. Отчетено е, че на инкриминираната дата – 03.11.2013г. П. П. е бил 29 години, които тангират със зрелостта, съгласно визираните в параграф 1 от Закона за младежта граници на младежката възраст /от 15 до 29 години/. Отдадено е нужното значение на факта, че подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, санкционирано с влязла в сила присъда на 08.12.2007г., по нохд №490/2007г. на РС-Горна Оряховица/ и на данните, характеризиращи неговата личност, в обсега на които ценени проектираните в престъплението, предмет на настоящото обвинение социални, психологически и индивидуални качества на П. П.; регистрираните за предхождащия инкриминираното деяние период от 2003 до 2010г. девет административни наказания за констатирани нарушения на ЗДвП; представената от работодателя добра атестация и обезпечената с удостоверение от 26.11.2013г. негова съпричастност в организиране на кръводаряване в полза на пострадалите от пътния инцидент. Обстойно е разисквана и конкретиката по делото, сочеща на акцентираното от защитника в касационната жалба процесуално съдействие на подсъдимия П. на разследващите органи, като коректно и стриктно са обсъдени депозираните в хода на досъдебното производство обяснения /л.37 и л.195 на д.п.№643/2013г./, словно материализиращи липса на спомен за транспортното произшествие, обективно дължаща се на здравословното физическо и психическо състояние на дееца и на травматичните му увреждания, предпоставени от собственото му неправомерно поведение. В контекста на изложеното, обосновани са правните изводи във въззивното решение за необходимост от налагане на наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден в материалноправната разпоредба на чл.343, ал.4, вр.ал.3 от НК - СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, редуциран при условията на чл.58а, ал.1 от НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА, който изключва приложението на чл.66 от НК. Определената наказателна санкция корелира и на предявените от нормата на чл.36 от НК изисквания за реализиране на генералната превенция, в аспекта на актуалния облик на извършените неправомерни деяния по чл.343 от НК от водачи, управляващи моторни превозни средства с превишена и несъобразена скорост, и на официалната статистика за тяхната динамика. Своеобразен вид престъпни посегателства, с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на социална укоримост и обуславят засилена репресия за постигане на възпитателен и предупредителен ефект по отношение на другите членове на обществото. Тежестта на конкретно извършеното деяние и личната опасност на подсъдимия, социалният отзвук от престъпния акт и очакванията на гражданите за справедливо възмездие, формират заключение, че за удовлетворяване на целите на наказанието, П. П. трябва да бъде поставен в изолация от обществото за визирания от АС-Велико Търново период от време - ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА. Атакуваното решение, в частта, очертаваща мястото и режима на изтърпяване на лимитираната санкция лишаване от свобода, е постановено обаче при игнориране на института на реабилитацията /чл.85 - чл.88а от НК/ и незачитане на нормите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Видно от фактическите данни в разглеждания казус, съдържими се в справката за съдимост, присъдата по нохд №490/2007г. на РС-Горна Оряховица (в сила от 08.12.2007г.), предхождаща настоящото осъждане на П. П., е за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, с отмерено наказание- ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с отложено изпълнение по чл.66 от НК за тригодишен изпитателен срок, за което лицето е реабилитирано при условията на чл.86, ал.1, т.1 от НК на 08.12.2010г. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще свързаните с него последици, включително в обсега на пенитенциарното право. Обстоятелството, че П. П. се счита за неосъждан и е извършил престъпно деяние при форма на вина - непредпазливост, предпоставя прилагане на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС, предписващи настаняване в затворнически общежития от открит тип на осъдените за първи път на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до пет години за умишлени престъпни посегателства и на осъдените за непредпазливи престъпления, и съответно определяне на общ режим на изтърпяване на наказанието. В коментирания смисъл неправилна е и интерпретацията на вложеното в параграф 3 от ЗИНЗС съдържание на понятието „рецидивист”. Съгласно установения в пар.3, ал.1 от ЗИНЗС регламент „рецидивисти" са осъдените два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание по чл.23 - чл.25 от НК, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода; и осъдените за престъпления, представляващи опасен рецидив; като предписанията на ал.2 и 3 са относими към ал.1 на параграфа и се тълкуват във взаимовръзка с обективираната в тях законодателна воля. Фактическите обстоятелства по делото за съдебното минало на П. П. не покриват условията на пар.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради което и визираните ал.2 и 3 на параграфа са неприложими в случая. Допуснатото нарушение на материалния закон обуславя ревизия на обявения на 08.06.2015г., по внохд №74/2015г. на Великотърновски АС, съдебен акт, в частта досежно типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложената по чл.343, ал.4, вр. вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК санкция лишаване от свобода, чрез упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. За пълнота на изложението, настоящата инстанция намира за необходимо да констатира, че определеното от контролирания съд наказание лишаване от свобода сочи на несъответност на индивидуализираната кумулативна санкция по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, на визираните в чл.49, ал.3 от НК изисквания и на задължителната практика по прилагането на нормата /Тълкувателно решение №61 от 30.12.1980г., по н.д.№56/1980г. на ОСНК на ВС на РБ и Постановление №1 от 17.01.1983г., по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС на РБ/, според които осъденият не може да се ползва от правата по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК, от които е лишен с присъдата, преди изтичане на срока на наказанието лишаване от свобода. Бездействието на представителя на прокуратурата и на частното обвинение след постановяване на първоинстанционния акт, и липсата на депозирани съответни протест и жалба, са възпрепятствали обаче възможността за преодоляване на това несъблюдаване на материалния закон, в пределите на предоставената на въззивната инстанция компетентност по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.2, т.1 от НПК, чрез ревизия на лимитираните в обхвата на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК санкционни последици за П. П., като очертаните обстоятелства са процесуална пречка и за приложение на чл.354, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация и на посочените основания Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение №94 от 08.06.2015г., по внохд №74/2015г. на Великотърновски АС в частта, постановяваща затвор или затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим на изпълнение на наложеното на осъдения П. С. П., при условията на чл.58а, ал.1 от НК, за престъпление по чл.343, ал.4, вр. вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА, като определя първоначален общ режим на неговото изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ В СИЛА съдебния акт в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.