Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  102                    София  19.02.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Веска Райчева                                                               Мария Иванова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  350/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 343 от 25.03.2009г., постановено по настоящото дело № 350/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” възз. с-в, № 331 от 26.11.2008г. по в.гр.д. № 999/2008., с което е отменено решението на Софийски районен съд, ГК, 53 с-в, от 05.02.2008г. по гр.д. № 13030/2007г. в уважената част на иска и вместо това с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Н. Д. К. против Н. а. за приходите иск с правно основание чл. 177 КТ за сумата 2 884,95 лв. Ответникът по касация Н. а. за приходите гр. С. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос включва ли се допълнителното материално стимулиране по чл. 249 ДПК /отм./ в брутното трудово възнаграждение по § 1 от Допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./ при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ, който същевременно е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното решение № 997/19.01.2000г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че съгласно § 2 ДПЗР НДДТВ в брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ се включва съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т. 2 на § 1 след ползването на платения годишен отпуск. За да отхвърли иска на Н. К. по чл. 177 КТ за присъждане на сумата 2 884,95 лв. неизплатено възнаграждение за използван платен годишен отпуск, въззивният съд е приел, че изплатената сума от 2 295,75 лв. съставлява цялото дължимо й се възнаграждение по чл. 117 КТ. Приел е, че при определяне на възнаграждението правилно в базата не са включени изплатените на ищцата суми за допълнително материално стимулиране за всяко тримесечие на процесния период на основание чл. 249, ал. 2, т. 2 ДПК /отм./, тъй като допълнителното материално стимулиране не представлява трудово възнаграждение по системата според изработеното съгласно чл. 247, ал. 2 КТ. В случая няма споразумение между страните за прилагане на такава система на заплащане на труда, нито определена трудова норма. Касае се за допълнително материално стимулиране, което се изплаща по преценка на работодателя. Поради това изплатените суми за допълнително материално стимулиране не се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. По спорния въпрос включва ли се допълнителното материално стимулиране по чл. 249 ДПК /отм./ в брутното трудово възнаграждение по § 1 ДПЗР НДДТВ /отм./ при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ, ВКС намира следното: Съгласно § 1, т. 2 ДПЗР НДДТВ /отм./ в размера на брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определяно според прилаганите системи за заплащане на труда. По силата на § 2 ДПЗР НДДТВ /отм./ когато допълнително са изплатени тримесечни или годишни възнаграждения по § 1, т. 2 след ползване на платения отпуск, изплатеното възнаграждение за платен отпуск се преизчислява. Предвид изложеното ВКС намира за правилно изразеното в решение № 997/19.01.2000г. на ВКС, ІІІ г.о. становище, че начисленията по § 1, т. 2 ДПЗР НДДТВ /отм./ са елемент от брутното трудово възнаграждение и съгласно § 2 от същата Наредба в брутното трудово възнаграждение за платен отпуск по чл. 177 КТ се включва съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т. 2 на § 1 след ползването на платения отпуск. В случая обаче допълнително изплатените на основание чл. 249, ал. 2, т. 2 ДПК /отм./ тримесечни и годишни възнаграждения не съставляват възнаграждения по § 1, т. 2 ДПЗР НДДТВ /отм./. В чл. 249 от Данъчно процесуалния кодекс /отм./, приложим през процесния период 2004-2005г., е предвидено допълнително финансиране чрез постъпления като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация от 25% от средствата по чл. 249, ал. 1 ДПК. Съгласно чл. 249, ал. 2, т. 2 ДПК не по-малко от 35 % от средствата по ал. 1 се изплащат на работещите в данъчната администрация под формата на допълнително материално стимулиране. Възнагражденията за допълнително материално стимулиране на служителите в данъчната администрация не съставляват възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, по смисъла на § 1, т. 2 ДПЗР НДДТВ. Съгласно чл. 247, ал. 1 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според две системи –според времетраенето на работата или според изработеното. В случая липсват данни трудовото възнаграждение да е уговорено според изработеното /трудова норма/. Правилно е становището на въвзивния съд, че получените от жалбоподателката суми за допълнително материално стимулиране не представляват трудово възнаграждение според изработеното, съгласно чл. 247, ал. 2 КТ. Без значение е обстоятелството, че върху тези суми се внасят осигурителни вноски. Съгласно чл. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /ДВ бр. 6/2000г./ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения на осигурения през календарната година. Не всички доходи обаче се включват в т. 2 на § 1 ДПЗР НДДТВ, а само тези възнаграждения над основното трудово възнаграждение, определени според прилаганата система за заплащане на труда. Това разрешение е възприето и в посоченото по-горе решение на ВКС № 997/19.01.2000г. на ВКС, ІІІ г.о. като е прието, че в случая съгласно определения в КТД и вътрешните правила за работна заплата начин на образуване на индивидуалната работна заплата, окончателното формиране на работната заплата се извършва тримесечно. Допълнителното материално стимулиране по чл. 249, ал. 2, т. 2 ДПК /отм./ не се включва в начина на формиране на работната заплата, според системата за заплащане на труда, поради което не следва да се преизчисли изплатеното възнаграждение за платен отпуск. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” възз. с-в, № 331 от 26.11.2008г. по в.гр.д. № 999/2008. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: