Ключови фрази
предаване на владение * право на възстановяване * възстановяване в стари реални граници * конститутивно действие * правен интерес * материалноправна легитимация на ищеца * недопустимост на иск


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 761/10

СОФИЯ, 09.08.2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 26 октомври година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1276/09 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. И. като пълномощник на С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. против решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/06 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Ответниците по касация Г. И. И., Г. Д. И., С. И. Б., К. Й. Б., А. С. А. и Е. И. Б. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Девненския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. В. К., Д. В. К. и С. А. К. против А. С. А. и Е. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ място с площ 600 кв.м., находящо се в землището на [населено място],[жк], м. ”Манастира”, съставляващ имот пл.№ 159 кв. 12 по плана на КР” Разширение В.З. Т.”. Прието е, че решение № 752 от 10.11.2000 г. на ПК В., на което ищците основават правата си, не ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот, защото с него само е признато правото на наследниците на Д. В. К. на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на нива от 9.513 дка, представляваща имот пл.№ 4079 от КП “Т.”, включваща няколко имота, в това число и процесния. Имотът попада в терен по § 4 и решението е постановено след изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 68/99 г., поради което няма конститутивен ефект, тъй като възстановяването на собствеността върху такива земи става със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли решението на ПК за признаване право на възстановяване в реални граници на земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е издадено след изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/99 г., да легитимира ищците като собственици на имот в границите на признатия им за възстановяване, който преди това изменение на закона е бил изкупен от ползуватели по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
В решение № 804 от 23.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 600/06 г., ІV г.о. е прието, че не е необходимо да се изчака изготвянето на план за новообразуваните имоти по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 68 от 1999 г., за да се признае легитимация на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот, оспорвайки правото на ответниците да го изкупят по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Изводът е направен с оглед действието на решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е било постановено преди изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. Тази практика е неприложима към настоящия спор, доколкото в случая решението на поземлената комисия, на което ищците основават претендираното право, е постановено след изменението на чл. 14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба, общинската служба по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост условията на §4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските имоти. Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползуване на основание на актовете по § 4, при действието на сегашната редакция на § 4к става със заповед на кмета на общината, която се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, които подлежат на възстановяване. Тази заповед има конститутивно действие и придружена от скица на имота, представлява титул за собственост.
С оглед на изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. К., В. К. и С. А. иск за ревандикация се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му въззивният съд се е съобразил с промяната в нормативната уредба, касаеща възстановяване на собствеността върху земеделските земи, находящи се в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и правилно е приел, че след като ищците не разполагат с надлежен титул за собственост на процесния имот, предявеният от тях ревандикационен иск подлежи на отхвърляне.
Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта, с която е обезсилено решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Девненския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. В. К., В. В. К. и С. А. К. против Г. И. И., С. И. Б., Г. Д. И. и К. Б. Б. иск с правно основание № 4 “и” от ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че в тази част първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто не е бил предявен или ако е бил предявен, е бил недопустим, тъй като предявяването е след изтичане на преклузивния едногодишен срок по § 35 от ЗИДЗСПЗЗ/ ДВ бр. 98/ 1997 г./.
Този извод не се подкрепя от данните по делото. В исковата молба ищците са изложили твърдения, че възстановеният им / според тях/ имот пл.№ 3259 по плана на м.”Т.” се владее без основание от ответниците А. А. и Е. Б., тъй като същите не са придобили правото на собственост, защото техните праводатели Г. И. и С. И. не са имали право да придобият имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наред с твърдения за нарушения на закона при предоставяне на право на ползуване върху имота по реда на ПМС /земите в тази местност не са били пустеещи и не са подлежали на раздаване за безвъзмездно ползуване/, ищците са посочили също, че изкупуването на имота от Г. И. и С. И. е в нарушение на установения в ЗСПЗЗ ред, тъй като в имота не е имало построена сграда и същият се е намирал на по- малко от 30 км от [населено място], а удостоверението, с което са се легитимирали като ползуватели, било издадено за друг имот. Тези обстоятелства се свързват със формулираното в молбата на пълномощника на ищците от 13.11.2006 г./ л. 30 от въззивното дело/ и от 21.12.2006 г. / л.49/ искане в изпълнение на указанията на въззивната инстанция за уточняване на петутима на предявение искове, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че А. А. и Е. И. не са собственици на процесния недвижим имот поради това, че са закупили имота от несобственици, както и да бъде обявена за нищожна сделката, с която Г. И., Г. Д., С. И. и К. Й. са закупили имот пл.№ 3259/ бивш 159/ по КП на м.”Т.”. Вярно е, че въпреки дадените на ищците указания, петитумът не е бил достатъчно прецизно формулиран, но съдът е следвало да изхожда от действителния смисъл на заявеното искане - да бъдат отречено по съдебен ред правото на собственост на ответниците. Неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на ответниците С. И. И., Г. Д. И., Г. И. Б. и К. И. Б. такъв иск е недопустим поради липса на правен интерес, защото същите са се разпоредили с имота в полза на другите двама ответници. Обстоятелството, че на ищците е признато право на възстановане на имот, който се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗПЗЗЗ, обуславя правния им интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост както по отношение на ответниците, придобили права по § 4а, така и по отношение на ответниците, в чиято полза последните са се разпоредили, тъй като ищците не разполагат с друг способ да реализират правото си на възстановяване на собствеността върху признатия им имот.
Съгласно чл. 100, ал.4 ГПК/ отм./ поправената искова молба се счита редовна от деня на нейното подаване и при това положение не е била налице хипотезата на произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, а неправилна правна квалификация, която обуславя неправилност, а не недопустимост на първоинстанционното решение. Ето защо като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, вместо да определи действителния предмет на спора и да се произнесе по него по същество, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото и в тази част делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/06 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Девненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. К., В. В. К. и С. А. К. против Г. И. И., С. И. Б., Г. Д. И. и К. Б. Б. иск с правно основание № 4 “и” от ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на възззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/06 г. на Варненския окръжен съд в останалата му част.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ: