Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 15 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ , като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 412/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по протест и жалби на адв.Светлина С., в качеството и на повереник на частните обвинители и граждански ищци Д. и С. Е. и на адв.С. С. –особен представител на малолетния частен обвинител Д. П. М. срещу санкционната част на решение №37/05.04.2022г., постановено по ВНОХД №316/2021 г. от Апелативен съд-Велико Търново. Изложените в сезиращите документи доводи и развитите в тяхна подкрепа съображения ангажират касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Касаторите настояват за отмяна на съдебния акт в изменителната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание за увеличаване на наложеното на подсъдимия М. наказание в алтернативата „доживотен затвор“, предвидена в особената норма на чл.116, ал.1 от НК. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста с изложените в него съображения, които доразвива и отправеното искане.Намира жалбите на частните обвинители и граждански ищци за основателни и пледира за уважаването им. Особеният представител на малолетния частен обвинител Д. М. поддържа жалбата с изложените в нея съображения и направеното искане.Допълнителни аргументи излага в депозираната пред настоящия съдебен състав писмена защита. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв.С. пледира за уважаване на сезиращите документи, в които са въведени еднопосочни оплаквания и идентични искания.Поддържа изцяло изложените в подадената от нея жалба аргументи, които възпроизвежда в обобщен вид в съдебното заседание пред касационния съд. Защитата на подсъдимия П. Ю. М., осъществена от адв.Ж. Ч. и адв. З. Ч., оспорва протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци.Излагат съображения, в които аргументират тезата, че при индивидуализацията на наказанието на подзащитния им, въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените и не е нарушил материалния закон, както претендират касаторите.Считат наложеното от АС-Велико Търново наказание за съответно на обществената опасност на деянието на дееца и на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства и настояват, че същото не е занижено и в този смисъл не е явно несправедливо.Пледират обжалвания съдебен акт в санкционната му част да бъде оставен в сила. В своя лична защита подс.М. изразява съжалението си за стореното. В правото си на последна дума моли наложеното му от въззивния съд наказание да бъде утвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Протестът и касационните жалби са процесуално допустими.Подадени са от процесуално легитимирани субекти срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда №260015 от 15.06.2021г., постановена по НОХД №437/2020г. на ОС-Русе, подсъдимият П. Ю. М. бил признат за виновен за това, че на 13.09.2019г. в [населено място], обл.Р., умишлено умъртвил П. Д. Е., ЕГН [ЕГН] и направил опит умишлено да умъртви Д. Е. Е., ЕГН [ЕГН] и С. Р. Е., ЕГН [ЕГН], като изпълнителното деяние по отношение на последните двама е останало недовършено поради независещи от дееца причини, деянието представлява убийство и опит за убийство на повече от едно лице и е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9 във вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, при първоначален специален режим на изтърпяване. При условията на чл.59, ал.1 от НК било зачетено времето, през което подс.М. бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ . Подс.М. бил осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на гражданските ищци С. Е. и Д. Е. суми от по 130000лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на деянието, като в останалата част гражданските искове до пълните претендирани размери от по 150000лв. били отхвърлени. Разноските по делото, както и тези направени от С. и Д. Е. за процесуалното им представителство и дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове били възложени в тежест на подс.М.. С присъдата било извършено разпореждане с веществените доказателства. Така постановената присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство било образувано по жалба на защитата на подс.М., съдържаща оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения; неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.Въззивната проверка приключила със сега обжалваното решение №37/05.04.2022г., постановено по ВНОХД № 316/2021г. на Апелативен съд –Велико Т., с което първоинстанционната присъда била изменена на основание чл.337, ал.1, т.1 в санкционната и гражданската й част, като наложеното на подс.М. наказание било намалено на лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим, а размера на гражданските искове бил редуциран до 120 000лв. по отношение и на двамата граждански ищци.Бил намален и размера на дължимата д.т. върху уважените размери на гражданските искове, а направените пред въззивния съд разноски били възложени на подс.М.. Протестът и жалбите, инициирали настоящото производство, съдържат еднопосочни оплаквания и идентични искания, което позволява съвместното им разглеждане. Въззивният съд не е споделил позицията на първата инстанция, според която извършеното от подсъдимият престъпление е изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, налагащо санкциониране с наказание „доживотен затвор“ във втората алтернатива, предвидена в чл.116, ал.1 от НК. Аргументирал е позицията си с това, че първият съд неправилно е оценил обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия М., като извън кръга на смекчаващите е оставил тези, които „константната съдебна практика последователно отнася“ към коментираната група, а същевременно –необосновано е отдал прекомерна тежест на отегчаващите вината на извършителя обстоятелства.В тази връзка, като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, проверяваният съд е отчел:младата възраст на подсъдимия; добрите характеристични данни на плоскостта на упражняваната от него трудова дейност; поведението на подсъдимия непосредствено след деянието /съобщаване на тел.112 за случилото се с молба да бъде изпратена помощ за пострадалите; ненапускане на местопроизшествието и неоказване съпротива на полицейските служители при задържането му/, което е приел като израз на осъзнаване на последиците от причинения престъпен резултат.Специално внимание въззивният съд е отделил и на „преустановяването на предприетите действия по лишаване от живот на С. и Д. Е.“ от страна на подс.М., което също е съотнесъл към кръга обстоятелства, смекчаващи отговорността му.Към тази група е отчел и приноса на дееца за разкриване на обективната истина, в частност съгласието му да предостави за изследване дрехите, с които е бил при извършване на инкриминираното деяние и на изрезки от ноктите си на по-късен етап от разследването.С тези съображения е аргументирал извода си, че деянието не бележи характеристиките на изключителност по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, посочвайки още, че то не се отличава съществено от типичните случаи на престъпления от този вид.Допълнителна подкрепа за този извод е намерил в поведенческите особености на характера на подс.М., свързани с патологичната му ревност, която е била основния мотив за извършване на инкриминираното деяние.Изложеното го мотивирало да приеме, че наказание в най-леката алтернатива, предвидена в чл.116, ал.1 от НК, а именно –двадесет години лишаване от свобода, съответства в най-пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Касационният състав категорично не приема съдебната позиция на въззивната инстанция, поставена в основата на извода, че за извършеното от подс.П. М. престъпление по чл.116 ал.1 т.4, пр.3 и т.9 вр. с чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК следва да му бъде определено най-лекото по тежест, измежду трите вида алтернативни наказания, предвидени в материалноправната норма, а именно – лишаване от свобода, макар и в максималния предвиден размер от двадесет години.Тази позиция е изведена при непълноценен анализ на обстоятелствата, относими към обществената опасност на деянието и дееца,както и при надценяване относителната тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съответно-при подценяване на същата при оценката на отегчаващите такива и при игнориране на част от последните. На първо място, тезата на контролирания съд, според която извършеното от подсъдимия М. престъпление не е изключително тежко не се споделя от настоящия съдебен състав. В принципен план, в правната теория и съдебната практика е прието, че за да бъде дефинирано едно престъпление като „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, то следва обществената опасност на конкретното деяние и дееца да се отличава с изключително висока степен т.е. да разкрива обществена опасност и морална укоримост, съществено надхвърлящи тези на останалите случаи.С други думи, извън белезите на „тежкото” престъпление по чл. 93, т. 7 от НК, следва да са налице и други допълнителни факти, които придават „изключителност” на извършеното престъпление (Р № 315 от 28.06.2012 г. по н. д. № 961/2012 г. на ВКС, І н.о., Р № 277 от 1.07.2013 г. по н. д. № 774/2013 г., ІІІ н. о. и др.). По мнение на касационният съд, проверяваната инстанция неоправдано е отрекла характеристиките на чл.38а , ал.2 от НК на конкретното деяние.Извън вниманието й и са останали начина и спецификите на извършването му, които са изисквали обоснован и убедителен отговор на въпроса дали същите не задълбочават значително обществената опасност на деянието и в този смисъл да го отличават, при това съществено от типичните случаи на престъпления от този вид, придавайки му белезите на изключителност.В тази насока, в обхвата на дължимата съдебна преценка е следвало да бъдат включени обстоятелствата, установяващи,че деянието е извършено при наличие на повече от едно квалифициращо обстоятелство; както и тези, свързани с броя на пострадалите лица, по-конкретно това, че в престъпния резултат е включено умъртвяване на П. Е. и опит за умъртвяване на нейните родители Д. и С. Е..От значение в коментираната насока са и следните фактори, които е следвало да бъдат обсъдени на плоскостта на обществената опасност на деянието в контекста на това дали обосновават извод за изключителна тежест на престъплението:престъпното посегателство е извършено в дома на пострадалите, в ранните часове на инкриминираната дата; пострадалите по никакъв начин не са провокирали агресията на подсъдимия; пострадалата П. Е. не само е млада жена, но и майка на малолетния Д. М., който към момента на деянието е бил на около четири месеца и който също е присъствал на инкриминираните събития, макар посегателството на подсъдимия да не е било насочено срещу него.Обстоятелствата, които също са останали пренебрегнати от въззивния съд, а имат относимост към обществената опасност на деянието, са и множеството нанесени прободно-порезни наранявания на пострадалите – две на пострадалата П. Е. в жизненоважни части на тялото й; три на Д. Е. в същите части на тяло и седем в областта на лявата мишница, лява лакетна става, лява и дясна предмишница; не по-малко от четири на пострадалата С. Е., сред които порезна рана на гръдния кош и прободно-порезна в лява хълбочна област със засягане на артериален съд и долния полюс на левия бъбрек.Извън съдебната преценка, все в коментираната насока, са останали и фактическите данни, касаещи времевият отрязък, в който е извършено деянието – повече от 10 минути, както и тези, според които в очертаните времеви рамки пострадалият Д. Е. се е опитал да потърси съдействие извън дома си, в който момент подсъдимият му е нанесъл два мушкащи или режещи удара с инкриминирания нож в областта на задната странична повърхност на лявата му мишница.Въззивният съд е следвало да съобрази и това, дали доказателствата по делото не очертават наличие на още квалифициращи обстоятелства, извън вменените на подсъдимия такива, а именно –деянието да е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за П. Е. начин.Данни за първото от двете последно коментирани обстоятелства се извеждат от множеството нанесени на пострадалите удари с нож и от значителната сила на същите, както и от установеното от фактическа страна, според което, след нанасянето на нараняванията на пострадалата С. Е. и в момента, в който тя се опитвала да окаже помощ на дъщеря си /след първият от двата нанесени на П. Е. удара/, подсъдимият я ритнал силно в областта на кръста, отправяйки и нецензурни реплики, в резултат на което тази пострадала, залитайки силно напред, ударила главата си в стената, при което получила разкъсно-контузната рана на главата.В контекста на преценката дали смъртта на П. Е. е настъпила по особено мъчителен за нея начин, въззивният съд е следвало да анализира приетото по фактите, според което смъртта й е настъпила около 6 часа след приемането й в болничното заведение, в който период /както и от момента на нанасянето на инкриминираните удари/ тя е изпитвала болки със значителен интензитет. Така изложените особености и специфики на инкриминираните посегателства са останали извън вниманието на въззивния съд.Те несъмнено са от значение за преценката дали не обосновават извод за изключителна тежест на деянието, като същевременно обективират и крайно негативни черти на личността на дееца, манифестирани при осъществяването му- необуздана ярост, жестокост, пълно бездушие.В коментираната насока, макар от съдебната оценка на плоскостта на обществената опасност на дееца, да не са убегнали поведенческите отклонения на подсъдимия, свързани с прояви на болезнена ревност и склонност към физическо насилие първо към св.Цв.Г., с която също е живял на семейни начала и от която има син, а впоследствие и към пострадалата П. Е., тези обстоятелства са останали извън съдебното полезрение при реалното определяне на личността на подсъдимия. Наред с изложеното, по мнение на ВКС, отчетените от въззивния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нямат решаващото значение, което им е придадено в аспекта на индивидуализирането на наказанието му в най-леката по тежест алтернатива, предвидена в чл.116, ал.1 от НК.Касаторите с основание възразяват срещу съдебната позиция, според която възрастта на подсъдимия е отчетена като фактор, съществено смекчаващ отговорността му.Позоваването на проверяваният съд на пар.1 от Закона за младежта, според който като „младежи“ са определени лица на възраст от 15 до 29 години включително, от което е изведен извод, че подсъдимия влиза в тази възрастова категория, доколкото е бил на 27 години към момента на извършване на деянието, е неудачно.Основателен е отправения към въззивния упрек в тази насока от повереника на частното обвинение, според който цитираният закон урежда различни обществени отношения, видно от текстовете, посочени в чл.2 и чл.3 от същия.Състоятелен е и упрекът на публичното обвинение, че от значение е не формалната възраст , на която е бил подсъдимия към момента на деянието, а това, дали на тази възраст е завършен процеса на формиране на личността му.Очевидно при подсъдимия този процес е бил завършен, тъй като на тази възраст той, освен че е създал две семейства, е станал баща на две деца. На следващо място, изводът на съда за добри характеристични данни на подсъдимия е изведен само върху част от доказателствата по делото, без да е извършена съпоставка между всички доказателствени източници, относими към това обстоятелство.Съдът се е позовал на характеристиката, изготвена от последния му работодател, при това само на част от нея, игнорирайки данните за яростните избилици на работното му място, отдавайки същите на поведенческите му отклонения.Изцяло извън вниманието на съда са останалите събрани по делото доказателства, които установяват, че подсъдимия няма утвърдени трудови навици, често се е местел от едно работно място на друго, започвал е работа спорадично и е напускал самоволно, издържал се е с кредити, които е вземал включително и от името на пострадалата П. Е. без нейно съгласие. Въззивният съд е надценил и относителната тежест на доказателствата, въз основа на които е приел, че подсъдимият е оказал съществен принос за разкриване на обективната истина.При изграждане на този извод въззивната инстанция е игнорирала данните, касаещи поведението му по време и непосредствено след правноукоримото деяние.Извън съдебното внимание в коментираната насока са останали доказателствата, че непосредствено след деянието подсъдимият е сменил изцапаните си с кръв дрехи и е облякъл други чисти; че при обаждането си на телефон 112 е уведомил за сбиване на четири лица без да споменава авторството и осъществените от негова страна действия; че в момента, в който е възприел наличието на полицейските служители се е обърнал с гръб към тях и е тръгнал в обратната посока. На последно място, съображенията на съда, според които нежеланието на подсъдимия да довърши умъртвяванията на Д. и С. Е., свидетелствало за настъпил процес на осъзнаване и разкаяние не намират опора в доказателствата по делото.Според приетото по фактите, част от прободните наранявания по тези двама пострадали са нанесени в жизненоважни части на телата им, като единствено своевременно оказаната им медицинска помощ е предотвратила леталния изход и за тях. Изложеното по-горе има за своя единствена последица отмяна на въззивното решение и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане е необходимо да бъде извършена обоснована и пълноценна проверка на значимите за индивидуализацията на наказанието на подс.М. обстоятелства, обуславящи необходимостта от налагане на по-тежко наказание на дееца. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 37/05.04.2022 г., постановено по внохд № 316/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от въззивния съд от стадия на съдебно заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.