5 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София 31 март 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 209/2016г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура /ОП/ - Смолян срещу въззивно решение №41 от 03.02.2016г. на Смолянски окръжен съд /ОС/, по внохд №104/2015г. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Районен съд /РС/– Смолян от 08.12.2015г., по нохд №780/2015г., с която Н. З. е признат за виновен в извършено на 03.03.2013 година, в [населено място], престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и ангажирана неговата отговорност, с произтичащите от това санкционни последици по чл.58а, ал.4 от НК- пробация и лишаване от правоуправление за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като наказателното производство срещу подсъдимия е прекратено при условията на чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК, на основание чл.4 от Протокол №7 към Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Депозираният протест обективира израз на недоволство от постановеното решение, бланкетно релевирайки касационно основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК, без да сочи конкретни форми на неговото проявление, с обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. Изложените от представителя на обвинителната власт съображения възпроизвеждат съдържанието на първоинстанционната присъда; описват процесуалните действия и искания на участващите в производството по обжалване страни; очертават приетата от въззивната инстанция аргументация в обявения съдебен акт, последните от които финализират с декларацията за неправилно приложение на материалния закон и на т.1.2.1 от Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСНК на ВКС, предписващи правоприлагане на чл.70, б.”г” от ЗАНН като ред за преодоляване на двойното наказване за едно и също деяние. В съдебно заседание на 24.03.2016 година, прокурор от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и с убедителни доводи пледира за правилност на атакувания съдебен акт. В инициираната процедура подсъдимото лице и упълномощеният му адвокат, редовно уведомени не се явяват, като в представени писмени бележки мотивират съотносимост на обявеното от Смолянски ОС определение с чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ и Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСНК на ВКС, и молят за оставянето му в сила. Касационният протест е неоснователен. Въззивният съд при съблюдаване на характера и параметрите на повдигнатото срещу Н. З. обвинение по чл.343б, ал.2 от НК и в съответствие с приложения по делото доказателствен материал, е извел заключение, че наказателното производство срещу подсъдимия е образувано и водено за извършено на 03.03.2013г., в [населено място] престъпление - управление на моторно превозно средство /лек автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] /, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, при налично осъждане със споразумение от 05.11.2009г. по чл.343б, ал.1 от НК, след като лицето е санкционирано за същото деяние с издадено въз основа на акт за административно нарушение №124/03.03.2013г. наказателно постановление №124/13/25.03.2013г., влязло в сила на 07.04.2013г., с административно наказание глоба, в размер на 600 лева. При очертаната конкретика правилно Смолянски ОС е упражнил възложените му в обсега на чл.334, т.4 от НПК, вр.чл.24, ал.1, т.6 от НК, вр.чл.4, параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, правомощия, като отменил постановената от първата инстанция осъдителна присъда №57 от 08.12.2015г., по нохд №780/2015г. на РС-Смолян, и прекратил наказателното производство срещу Н. З. за осъществено на 03.03.2013 година, престъпно посегателство по чл.343б, ал.2 от НК. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние- ne bis in idem- е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да избегне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Водещо значение за определянето на idem е фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно реализираното от дееца поведение, като подобна преценка изисква във всеки отделен случай съпоставяне на съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка на извършване на деянието, мотивите и подбудите за предприемането му. Визираните обстоятелства, описани в рамките на разглежданото дело, интерпретирани в корелация с установените критерии „Енгел”, покриващи характеристиките на понятието „наказателно обвинение” и „наказателно производство”/квалификация на деянието по националното право; характер и естество на нарушението; вид и тежест на предвиденото наказание, и на наложената санкция/, са обосновали изводите на контролирания съд, че приключилото с влязъл в сила акт административнонаказателно производство срещу Н. З., което е с наказателен характер по смисъла на чл.6, параграф 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК, и предпоставили приложението на чл.4, параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ /ратифициран със закон на 12.10.2000г., в сила за РБългария от 01.02.2001г./, при съобразяване на задължителната практика на ВКС. 1, 2 Регламентираното от чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ правило е съществен компонент на правото на справедлив процес по чл.6, параграф 1 от ЕКПЧ, тъй като осигурява на обвиняемия/подсъдимия/ засилена защита срещу повторно наказателно преследване. По своето естество то представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били „окончателно” осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. Освен закрила за лицето, срещу което се прилага правомощието на компетентните държавни органи да реализират наказателното преследване и да налагат санкции за извършено престъпление, принципът е важна гаранция за правната сигурност, отстоявайки като цел и публичния интерес. Признаването на нарушението по чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ е санкция за пропуските и неизпълнението на задълженията на компетентните власти по време на първия процес. Рискът от грешка на обвинителната власт или на съда се понася от държавата, и не може да бъде за сметка на засегнатия обвиняем.3 В контекста на изложеното, претендираното от прокурора приложение на разпоредбата на чл.70, б.”г” от ЗАНН, предписваща ред за преодоляване на двойното наказване, е процесуално недопустимо. То противоречи на буквата и духа на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ. _____________________________________________________________ 1.Engel and Others v. Netherland 2.Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ 3.Trechsel Stefan, Human rights in criminal proceedings, 2005, c.384 Според нормата административнонаказателните производства, по които постановленията са влезли в сила, както и решените, и прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, по депозирано пред съответния административен съд, при предвидените в чл.71 - чл.73 от ЗАНН условия, предложение на окръжния прокурор, ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието за което е наложено административно наказание, съставлява престъпление. Очертаната извънредна съдебна процедура изключва двойното наказване на физическо лице по административнонаказателен и наказателен ред, в аспекта на императивно установената от чл.33 от ЗАНН законодателна воля за приоритет на наказателната отговорност над административната, която сочи на несъвместима конкуренция между административнонаказателно и наказателно производство срещу едно и също лице, за едно и същи извършено деяние. Основанието по чл.70, б.”г” от ЗАНН обаче не отчита наказателния характер на някои нарушения и възможността при наличието на определени предпоставки административнонаказателното производство да бъде окачествено като наказателно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което и правоприлагането му следва да се ограничи само до административните нарушения и процедури, които не попадат в обхвата на закрила по чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Съгласно дадените в т.1.2.2 от Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ указания, последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер, се преодоляват чрез реализирани в хронологическа последователност и при стриктно спазване на действащата национална правна уредба, процесуални действия: прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателно производство с наказателен характер, с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл.4, параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК; възобновяване на приключилото административнонаказателно производство, с наказателен характер по смисъла на чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл.70, б. „в” от ЗАНН и отмяна на постановените по него актове; и възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл.4, параграф 1 от Протокол №7, с което Смолянски ОС се е съобразил. Мотивиран от изложеното, настоящият съд намира, че в пределите на възложените му правомощия в това производство, следва да остави в сила атакувания акт, с който е отменена присъда №57 от 08.12.2015г., обявена по нохд №780/2015г. на РС-Смолян, и прекратено воденото срещу Н. З. наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №41 от 03.02.2016г. на Смолянски ОС, постановено по внохд №104/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.