Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр.София, 29 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1335/2011 година Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия В. Х. Т., допълнена от Т. по реда на чл.351, ал.3 НПК, срещу присъда № 54 от 21.ІІ.2011 год. по внохд № 17/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата, която не е мотивирана, се прави позоваване на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В допълнението към жалбата подсъдимият е изложил подробни съображения срещу законосъобразността на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не се представлява. Представителят на ВКПр намира оплакванията в жалбата за неоснователни, тъй като подсъдимият е нарушил реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, установен с Наредба № 4 от 15.І.2001 год. и този за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми…, установен с Наредба № 24 от 31.Х.2000 год. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 165 от 14.ХІІ.2010 год. по нохд № 625/2010 год. на Великотърновския окръжен съд, В. Хр.Т. е признат за невиновен в това, в периода от 13.Х.2006 год. до 5.І.2007 год. съзнателно да е предписал съдържащите наркотични вещества лекарства „субститол”/морфин сулфат пентахидрат/ и „МСТ”/морфин сулфат ВР/ на злоупотребяващите с други наркотици В. А. П., М. А. П., С. Д. Т., П. В. П. и Г. И. К., което деяние да е извършил в нарушение на чл.60, ал.4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКВНВП/, чл.5 и чл.19 от Наредба № 4 от 15.І.2001 год. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, и чл.3, ал.1 и 2 от Наредба № 24 от 31.Х.2000 год. за условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.343б, ал.5 НК. С обжалваната въззивна присъда горната присъда е отменена, Т. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 3 месеца лишаване от свобода и 500 лева глоба с отлагане лишаването от свобода за срок от 3 години. Жалбата е основателна. За установено въззивният съд е приел, че В.Хр.Т. е правоспособен лекар със специалност психиатрия и правото да лекува наркозависими лица. Изброените в диспозитива на въззивната присъда 5 лица са били такива, посещавайки Т. в кабинетите му в ДКЦ”Св.М.” и АМЦСМП”Н.”, двата находящи се във Варна, са изразявали желание да се излекуват от зависимостта си, след което подсъдимият им е изписвал върху жълта рецепта лекарствените препарати „субститол” или „МСТ”, представляващи законно произвеждани и продавани наркотични вещества. Двата лекарствени препарата действително освободили петимата от зависимостта им към хероина, но пък ги направили зависими от „субститол”-а и „МСТ”-а. По-нататък съдът е приел, че въпросните два лекарствени препарата са опиеви агонисти, прилагането на които цели детоксификация от злоупотребяваното наркотично вещество и че тези препарати могат да се изписват само по реда на Наредба № 24. Подсъдимият е нарушил тази наредба, тъй като право да осъществяват посочената в нея дейност не са имали нито едно от двете лечебни заведения, където Т. е работил по основен /в ДКЦ/ и допълнителен /в АМЦСМП/ трудов договор. Съжденията си за допуснатото от подсъдимия нарушение съдът мотивирал още с предписанието в писмо изх.№ 625 от 15.ХІ.2007 год. на директора на Националния център по наркомании /НЦН/, че „лечението със субституиращи лекарствени продукти ще се извършва само от лечебни заведения, получили разрешение за осъществяване на дейност по … Наредба № 24…”. Прието е още, че е нарушен от Т. чл.60, ал.4 ЗКВНВП, защото, макар и правоспособен лекар, не е имал „изрично право” да предписва наркотични вещества /изписано е „правила” на с.6 от мотивите към въззивната присъда, но очевидно не „правила” са имани предвид/ съгл.Наредба № 4. По тази наредба въззивният съд е счел, че подсъдимият няма допуснати нарушения. Осъждането на В. Хр.Т. за престъпление по чл.354б, ал.5 НК е в нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно – касационно основание по чл.348, ал.2, предл. първо НПК. На Т. не може да му се вмени нарушение на чл.60, ал.4 ЗКВНВП, който д а в а п р а в о да предписват наркотични вещества, изброени в приложения № 2 и 3 към този закон, с а м о н а п р а в о с п о- с о б н и л е к а р и.., какъвто лекар Т. безспорно е. Предписването на тези наркотични вещества става, се казва по-нататък, „при условията на наредбата по ал.3” на същия член, т.е. на Наредба № 4 от 15.І.2001 год. на министъра на здравеопазването, която наредба, обн., ДВ, бр.10 от 2001 год., последователно изменяна, вкл. за инкриминирания период, в ДВ, бр.74 от 2002 год., 82 от 2003 год., 32 от 2005 год. и 34 от 2006 год., въззивният съд не е приел за нарушена. Последното, впрочем, е и единствено вярното в правните изводи на съда, тъй като считаният от прокурора за нарушен чл.5 вменява определени задължения на съответния регионален център по здравеопазване, както и на административните ръководители на лечебните заведения, в които подсъдимият е работил, а чл.19 от същата наредба се отнася до срока, за който могат да бъдат изписвани лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, които лекарствени продукти се заплащат обаче „със средства от републиканския бюджет”. В обвинителния акт не се твърди, „субститол”-а и „МСТ”-а да се заплащат по начина, посочен в чл.19, следователно могат да се изписват за срок до 30 дни съгласно чл.14, т.2, което изискване Т. не е нарушавал /с най-дълъг срок от 28 дни, следван от 21 дни са две от рецептите, с които на Г. К. е изписан „субститол”/. На подсъдимия не може да му се вмени и нарушение на Наредба № 24 от 31.Х.2000 год. на министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.91 от 2000 год., чийто чл.1, ал.1 определя нейния предмет, относим единствено към „условията и реда за осъществяване на… програми за … лица, зависими от наркотични вещества”, в каквато програма, също безспорно, Т. не е бил ангажиран. Приетото от въззивния съд на с.6 от мотивите към присъдата, че В.Т. е можел да „предписва наркотични вещества” само при „наличието на изрично право”-очевидно се има предвид някакво друго „изрично право”, различно от това по чл.60 ЗКВНВП-не намира подкрепа в нито един от 3-те нормативни акта, подкрепящи обвинението и казаното се отнася както за цитираните разпоредби, така и за цялостното съдържание на тези актове. Липсата, впрочем, към м.І.2007 год., когато е края на инкриминирания период, на някаква специална уредба в ЗКВНВП, предвиждаща ограничения при изписването на съдържащи наркотични вещества лекарствени препарати за детоксификация на лица, зависими от забранено за употреба наркотично вещество, повече от ясно се вижда с направените в този закон промени, обн., ДВ, бр.22 от 2010 год.-новите чл.85а, 87б и 87в, изменената редакция на чл.87, ал.1, т.20 от ДР, а далеч преди това – с необходимостта от препоръката, дадена от директора на НЦН в писмо 625 от 15.ХІ.2007 год. От казаното дотук следва, че макар като лекар съзнателно да е предписвал съдържащи морфин лекарствени препарати, В.Хр.Т. не е сторил това в нарушение на реда, установен в специалните ЗКВНВП и издадената въз основа на него Наредба № 4 от 15.І.2001 год., както и на Наредба № 24 от 31.Х.2000 год., двете на министъра на здравеопазването, от обективна и субективна страна деянието му е несъставомерно по чл.354б, ал.5 НК, и следва да бъде оправдан. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 54 от 21.ІІ.2011 год. по внохд № 17/2011 год. на Великотърновския апелативен съд И ОПРАВДАВА В. Х. Т. по обвинението в престъпление по чл.354б, ал.5 НК, извършено за времето от 13.Х.2006 год. до 5.І.2007 год. по отношение на В. А. П., М. А. П., С. Д. Т., П. В. П. и Г. И. К.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/