2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 471 С., 16,06,2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1049/2014 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Б. П. от [населено място] против определение №1478 от 24.06.2013 г. по ч.гр.дело №2102/2013 г. на Софийски апелативен съд . Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 11.04.2013г., с което Софийски градски съд е прекратил производството по гр.д. 9465/12г., в частта му, с която е върната исковата молба по отношение на претенция за задължаване на ответното дружество да прехвърли собствеността по предвидения в закона ред върху автомобила, предмет на договора за лизинг. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че редът за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ е единствено конститутивния иск по чл.19, ал.3 ГПК, но е направил извод, че такъв иск в случая не е бил предявен. Съдът не е дал квалификация на иска, който счита, че е бил предявен и който и двете съдебни инстанции са счели за недопустим, поради липса на правен регламент по този ред да бъде прехвърлена собствеността върху вещта предмет на договора за лизинг, сключен между страните. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване съобразно изложеното от него, с което по-скоро е развил оплакване за незаконосъобразност на определението, отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Но макар и правно непрецизно формулирано, от изложението може да бъде изведено оплакване и за недопустимост на постановения съдебен акт. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт се разглежда дори и да не е бил изрично формулиран от касатора. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, относно чиято недопустимост се произнася, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация-арг. чл.129 и чл.130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на допустимост на исковете. Следователно, като се е произнесъл по недопустимост на предявения иск без да отчете нередовността на сезирането въззивният съд е допуснал отклонение от задължителна практика на ВКС –т.5 на ТРОСГТК 1/13г. Следователно, обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. С. Б. П., чрез пълномощника си – адв. Е.Н. е предявил против [фирма] [населено място], обективно съединени искове като в обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи за това, че между страните бил сключен договор за лизинг, по силата, на който на ищеца бил предоставен лек автомобил марка „ Пежо”, като до момента на подаване на исковата молба – 05.07.2012г. ответникът отказал да прехвърли собствеността върху автомобила, не подновил пълномощното на ищеца,въпреки изплащането на всички вноски договорени в договора за лизинг.Освен това, автомобилът следвало да бъде ремонтиран, а ответника отказал да признае рекламацията, въпреки че установеният дефект бил в гаранционния период. При тази обстоятелствена част, петитума, в частта относима към настоящето производство, е бил – „ моля да задължите ответника да ми прехвърли собствеността на процесния автомобил по предвидения от закона ред”. При тези фактически данни се налага извод за нередовност на исковата молба, с оглед заявената обстоятелствена част и несъответстващия на нея петитум, който освен това е бил и неясно формулиран.При тези фактически данни неправилно и на практика без мотиви първостепенния съд е прекратил производството в тази част. Яснота по очертаването на заявения петитум, определящ вида на иска не е постигната нито в първоинстанционното производство, въпреки молбата с която страната е уточнявала претенциите си, нито е констатирана от въззивния съд. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, първоинстанционния съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства и също така заявен ясен и определен петитум, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма, а едва след това да извършва преценка за допустимостта на така предявения иск. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в обсъжданата част, в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, с оглед бланкета на т.5 ТРОСГТК №1/13г. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба определение, потвърждаващо прекратяване на първоинстанционното производство като недопустимо, следва да бъде обезсилено,както и оставеното с него в сила определение на първостепенния съд на когото делото следва да бъде върнато за провеждане производство по чл.129, ал.2 ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в обсъжданата част. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска,неговата допустимост и евентуална основателност. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1478 от 24.06.2013 г. по ч.гр.дело №2102/2013 г. на Софийски апелативен съд . ОБЕЗСИЛВА определение № 1478 от 24.06.2013 г. по ч.гр.дело №2102/2013 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 11.04.2013г., с което състав на Софийски градски съд е прекратил производството по гр.д. 9465/12г, в частта му, с която е предявена претенция за задължаване на ответното дружество да прехвърли собствеността по предвидения от закона ред на вещта, предмет на договор за лизинг от 15.08.2005г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия в същата част, с оглед указанията дадени с мотивите на настоящето определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: