Р Е Ш Е Н И Е № 261 София 05.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2857 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И., В. срещу решение № 85 от 10.04.2013г., постановено по в.т.д.№41/2013г. на Великотърновския апелативен съд, търговско отделение. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, и необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се съображения, че при безспорно установената фактическа обстановка, съдът е направил погрешни правни изводи, като е приел, че банката добросъвестно е изпълнила задълженията си към лице, което се явява по недвусмислени обстоятелства легитимирано да получи изпълнение и поради това е извършила съответната банкова операция чрез превеждане на исковата сума по депозитната сметка на ищеца на трето лице, поради което не може да бъде ангажирана отговорността й. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е изградил изводите си единствено и само върху показанията на разпитаната свидетелка, банкова служителка при ответника и върху заключението на вътрешната проверка на банката, без да са обсъдени останалите доказателства. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира за направените по делото разноски. За откритото съдебно заседание касаторът представя писмена защита и договор за правна защита и съдействие. Ответникът [фирма] – [населено място], чрез юрисконсулта К. В., в писмен отговор излага съображения, че при постановяване на решението съдът е взел предвид всички събрани по делото доказателства, като се е водил от принципа относно тежестта на доказване в процеса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: С обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд, след като е отменил решението на Окръжен съд – [населено място], е отхвърлил като неоснователен предявения от касатора Д. иск по чл.79, ал.1 във връзка с чл.75, ал.2 ЗЗД срещу [фирма] за сумата от 18 300 евро, представляваща неправилно изплатена от депозитната му сметка по договор за свободен депозит от 10.11.2009г., сключен в офиса на банката в [населено място], на неовластено от него трето лице чрез вътрешнобанков превод от 26.01.2009г. в офис на банката в [населено място] на Й. Б. И. от [населено място]. За да постанови обжалвания резултат, апелативен съд е приел, че доказателствата по делото установяват хипотезата, предвидена в чл.75, ал.2 от ЗЗД, когато длъжникът се освобождава от отговорност, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнение, като в този случай кредиторът има правото на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Счел е, че лицето, което се е представило за титуляр на сметката на И. Д. се е легитимирало с личната карта на ищеца и след като няма данни по делото, а и не се твърди, че личната му карта е загубена или открадната, то се налага извода, че или ищецът се е явил в клона на банката със собствената си лична карта и съответно се е легитимирал като кредитор на банката или я е предоставил същата на друго лице. Съдът се е позовал на показанията на св. Л., която е извършила превода на сумата от сметката на ищеца на лицето Й. И. на 26.11.2009г. Също така е възприел констатациите на вътрешната проверка на банката по случая, а заключението е, че банковия служител е изпълнил задълженията си при извършване на превода на сумата от 18 300 евро на 26.11.2009г. Съдът е отразил, че не може да се пренебрегне представения по делото запис на заповед, издаден от И. Д. на датата на която е открита банковата сметка на третото лице Й. И., по която е извършен превода на 13 800 евро от депозитната сметка на ищеца. Касационното обжалване е допуснато с определение №644 от 14.07.2014г., постановено по делото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на съда да обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението. По правния въпрос: В задължителната съдебна практика - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 19 от ТР№ 1/2001 г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Мотивите на въззивното решение следва да съдържат преценка на всички доказателства по делото, а не избирателно на някои от тях. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните/ решение №310 от 4.11.2014г. гр.дело № 795/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.с., решение № 401 от 11.01.2012г. по гр.дело № 327/2011г. на ВКС, ГК, ІІІгр.с. и др, постановени по реда на чл.290 ГПК/ Изброяването на събраните по делото доказателства в обстоятелствената част на решението не означава изпълнение на задължението, възложено на съда от разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК за преценка на доказателствата по делото. Във връзка с дадения отговор на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон / чл.79, ал.1 и чл.75, ал.2 ЗЗД/. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд е изградил изводите си само въз основа на показанията на св. Л. и на вътрешната проверка на банката по конкретния казус с превода на сумата от депозитната сметка на ищеца по сметката на третото лице. В нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, въззивният съд не е обсъдил останалите доказателства и възражения на ищеца, които имат пряко отношение към задълженията на служителите на банката при извършване на превод от една сметка в друга. Не са обсъдени представените от банката „Указания за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически и юридически лица в П. И. Б.” / Указания/ от м.юли 2009г. и действащи към 26.11.2009г. В раздел В , т.2 на Указанията е поставено изискване към банковите служители при задължаване/ разпореждане с парични средства по сметка на стойност над 10 000 лв. / или равностойност във валута/да се извършва всяка едно от действията: 1. Индентификация по реда на гл.І, раздел ІІІ, т.3 / идентификация на физическото лице чрез представяне на официален документ за самоличност, като служителят извършва проверка на представения документ със специално техническо средство – леща, сверяване на личните данни на документа с тези регистрирани в информационната система, внимателно сравняване на подписа и лицето на клиента със снимката върху представения документ за самоличност/ ; 2. изискване на допълнителен документ за индентификация / изброени в указанието/; 3. да изисква разпечатка на сканиран документ за самоличност от клиентското досие в офиса, в който е открита сметката, като върху разпечатката служителят изписва „ документът е проверен с технически средства за автентичност, име и номер на картата съвпадат”, имена и подпис. Съдът не е обсъдил чл.7 от договора за свободен депозит от 10.11.2009г., който има пряко отношение към задълженията на банковия служител. Клаузата на договора задължава банката при извършване на действия на разпореждане със суми от депозита или начислените лихви да изисква от вложителя да представи освен документ за самоличност и договора. Св. Л., която е извършила превода на сумата от 18 300 евро от депозитната сметка на ищеца по сметката на Й. И. на 26.11.2009г. от офиса на банката в [населено място], не установява да е извършила проверката, предписани в Указанията: да изиска от наредителя допълнителен документ за индентификация, да изиска разпечатка на сканиран документ за самоличност от клиентското досие в офиса на банката в [населено място] и поставяне на заверка „документът е проверен с техническо средство за автентичност и име и номер на картата съвпадат”. Свидетелката не твърди в показанията си да е задължила лицето, което е наредило превода на сумата, да представи договора от 10.11.2009г. Необоснован е изводът на съда, че ищецът лично се е явил в банката и е направил разпореждане със средствата си от депозитната си сметка в полза на Й. И.. Несъстоятелността на този извод следва от приетото от първоинстанционен съд заключение на вещото лице графолог. Ищецът е оспорил автентичност на подписа на „клиент” върху платежното нареждане за превод от 26.11.2006г. и Декларацията по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМПИ, възражение което също не е обсъдено от решаващия съд. Заключението на експерта е, че ищецът не е полагал подпис на „клиент” върху двата документа и писменият текст в декларацията не е писан от него. Това доказателствено средство оборва изводът на апелативния съд за личното явяване на ищеца Д. в клона на банката в [населено място]. Не е обоснован и изводът на въззивния съд за съществуването на облигационни отношения между ищеца Д. и третото лице Й. И., на основания приложения към ДП №ЗМ-173/2010г. по описа на ОД Полиция, В. Т. запис на заповед. Съдът не е обсъдил устното заключение на в.л. Х. Б., дадено в открито съдебно заседание, че лицето, което е подписало записа на заповед е подписало и документите, които са предмет на експертизата, а за същите е установено, че не са подписвани от ищеца и той не е изписал ръкописния текст върху декларацията „ наследство”, следователно след като двата документа не са подписани от ищеца, той не е издател на записа на заповед. От обсъдените доказателства следва категоричен извод, че е оборено твърдението на ответника за добросъвестно изпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор от 10.11.2009г., при извършения на 26.11.2009г. превод на сумата от 18 300 евро от сметката на И. Д. по сметка на Й. И.. Ищецът не е подписал документите, въз основа на които се извършва заверяване на сметката му, поради което той не се явява наредител на плащането. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се яви овластено да получи изпълнението. Когато длъжникът лично или чрез лицата, на които е възложил извършването на определена работа, не е спазил разработените от него вътрешни правила за работата, в случая за идентифициране на физическото лице при разпореждане със суми над 10 000 лв., както не е спазил клауза на договора, която по силата на чл.20а ЗЗД е закон за страните, не обосновава извод, че длъжникът е изпълнил добросъвестно задължението и че извършеното плащане има погасителен ефект. Неизпълнението на задължението по т.12, раздел ІV на ОУ към договора за свободен депозит от 10.11.2009г., плащане от сметката да се извършва от [фирма] само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра на сметката, или от упълномощено от него лице с изрично нотариално заверено пълномощно, има за правна последица възстановяване на неправилно извършено плащане от сметката на ищеца на трето лице, без негово съгласие и разпореждане, в размер на 18 300 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по касация ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 7808 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1, пр.2 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 85 от 10.04.2013г., постановено по в.т.д.№41/2013г. на Великотърновския апелативен съд, търговско отделение, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на И. П. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 18 300 евро, представляваща неправилно изплатена от депозитна сметка № IBAN BG 47FINV91502004172831 сума по договор за свободен депозит от 10. 11. 2009г. на трето лице чрез банков превод на 26.11.2009г., ведно със законната лихвата върху сумата, считано от 16.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 7808лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: