РЕШЕНИЕ № 20 София, 09.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2885/2016 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба.,вх.№11844/13.4.2016 г. подадена от адв. П. Ю. – процесуален представител на ищците М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш., против въззивно решение №302/01.3.2016 г. по гр.д.№2719/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №2190/18.6.2015 г. по гр.д.№4221/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, 17-ти граждански състав, с което са отхвърлен предявения от М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш., иск да се признае за установено по отношение на М. Д. В., В. П. Т., Е. Х. В., Г. Д. В. и В. Д. С., че ищците не дължат изпълнение по изп.д.№273/2010 г. по описа на ЧСИ А. А., с район на действие ПОС, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№3848/1995 г. на ПРС, постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС – за предаване на собствеността и владението на 600 кв.м в западната част на дворно място от 4 дка, съставляващо имот пл.№51 по плана на [населено място], местността „Т.“, кв.Х. Б. – Б., поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност, както и поради придобиване на собствеността върху имота от Л. Ш. на основание изтекла придобивна давност, считано от м. октомври 1991 г. С определение №844/22.11.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №302/01.3.2016 г. по гр.д.№2719/2015 Г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти въззивен граждански състав, по въпроса: „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК ?“. Въззивният съд е приел, че „като решава спора по същество – повторно, обжалваното решение е правилно, оттук, че трябва да бъде потвърдено съобразно мотивите – констатациите и изводите – към него/чл.272 ГПК/.“. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: По поставения въпрос е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в следните решения: решение №40/04.02.2015 г. по гр.д.№4297/2014 г., IV г.о.; решение №283/14.11.2014 г. по гр.д.№1609/2014 г., IV г.о.; решение №42/05.3.2014 г. по гр.д.№5488/2014 г., IV г.о.; решение №191/25.3.2013 г. по гр.д.№63/2013 г., III г.о.м решение №415/25.01.2012 г. по гр.д.№1332/2012 г., I г.о. и др., в които e прието, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба. В тази насока настоящия състав напълно споделя задължителната съдебна практика, отразена в цитираните по-горе съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Тази практика е в унисон с разясненията по т.2 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да не изложи свои мотиви по съществото на спора, включително и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това произтича от дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. По естеството си посоченото тълкувателно решение отвърждава прието в т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК, съгласно което „Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Н. резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението.“ По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относно последния довод се твърди, че въззивният съд не е изложил каквито и да било мотиви, както и че не е налице прилагане от него на правната норма на чл.272 ГПК. Моли се за уважаване на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представителна касационните жалбоподатели – адв. Ю. поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване, като депозира и писмени бележки. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели, изразено в съдебно заседание, писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно. С оглед отговора на поставените въпроси въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на каквито и да мотиви. Не е налице и допустимото от процесуалния закон препращане към мотивите на въззивната инстанция. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че касационната жалба е основателна, тъй-като решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал. ал.2 и 4 ГПК съдът основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като излага свои, собствени изводи в мотивите към решението. Съгласно чл.271, ал.1 ГПК въззивният съд решава спора по същество, когато потвърждава първоинстанционното решение, и в този случай е длъжен да мотивира своето решение. Тези основни правила, са нарушени от окръжния съд, който не е изложил мотиви към постановеното от него решение, както и не е обсъдил фактите и обстоятелствата, въз основа на които е направил тези свои изводи, нито наведените от въззивника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора, както е сторил в случая Пловдивския окръжен съд. Тези нарушения на процесуалните правила налагат извършването на нови процесуални действия, изразяващи се в обсъждането на всички релевантни факти и обстоятелства, наведени от въззивниците и излагане на мотиви по съществото на спора, въведени от ищците с исковата молба и с въззивната жалба. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.293, ал.3 ГПК. При постановяване на решение по съществото на спора при новото разглеждане на делото, въззивния съд следва да се произнесе и по дължимите на страните съдебни разноски, с оглед изхода на спора по същество, в т.ч. и по разноските в настоящото касационно производство. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение последно, във връзка с ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №302/01.3.2016 г. по гр.д.№2719/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти въззивен граждански състав, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: