Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр.С. 26.05.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1187/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Поделение 22220 – С. чрез командира на поделението полк. Н. Д. С., представляван от старши юрисконсулт Е. Д. К. против решение № 68/21.04.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 36/2010 г. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 170/04.02.2011 г. по материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд по делото в противоречие с постановеното по чл. 291 ГПК решение № 329/30.04.2010 г.на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 946/2009 г. Въпросът е дали в базата за определяне на обезщетението по чл. чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ се включват целевите награди и възнаграждения за конкретни резултати, които нямат постоянен характер и в частност, включва ли се допълнително възнаграждение за постигнати годишни резултати. В обжалваното решение съдът е приел, че в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ се включва и допълнителното възнаграждение за постигнати годишни резултати. Даденото разрешение противоречи на тълкуването, дадено в приложеното решение на Върховния касационен съд, че целевите награди и възнаграждения за конкретни резултати, които нямат постоянен характер, не са част от брутното трудово възнаграждение на военнослужещия и поради това не се включват в обезщетението при прекратяване на договора за кадрова военна служба. Това тълкуване на материалния закон е точно и се споделя от настоящия състав. По поставения правен проблем има постановени също така, множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК, по които възприетото разрешение е безпротиворечиво прилагано. В ЗОВСРБ, който е специален, се съдържа изрична регламентация, както за това каква е базата за изчисляване на обезщетението /полученото от военнослужещия за месеца преди прекратяването на договора за кадрова военна служба брутно трудово възнаграждение/, както и от какви възнаграждения се формира тя /основното месечно + другите допълнителни възнаграждения/. Кои възнаграждения са допълнителни е също изрично и ясно пояснено в самия закон – това са възнагражденията за продължителна служба; за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето; за заместване или съвместяване на длъжност. Ако законодателят е имал предвид и други суми, получавани от военнослужещите, е следвало изрично да го посочи в ЗОВСРБ, било като ги включи като група /напр. награди, поощрения, порциони и т.н./ или изрично като суми, определящи състава по чл. 224 ЗОВСРБ /отм./ на основното месечно възнаграждение, съответно като вид допълнително възнаграждение. Наградите и възнагражденията за годишни резултати по силата и на изрична разпоредба /чл.227 от ЗОВСРБ /отм./, не са включени заедно с основното и допълнителните възнаграждения в брутното месечно възнаграждение според чл. 230, ал. 1 от закона. Наградите и възнагражденията за годишни резултати не са определени в ЗОВСРБ и като вид допълнителни възнаграждения. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. С. Д. възразява, че жалбата е неоснователна.. Претендира съдебноделоводни разноски. С обжалваното решение съдът е осъдил поделението – касатор да заплати на Д. С. Д. сумата от 15 400 лв.обезщетение по чл. 237 ЗОВСРБ, както и лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а също и разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Д. С. Д. има прослужени 20 години на кадрова военна служба. След прекратяване на договора му поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е придобил правото да получи обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Установено е още, че в месеца преди освобождаването му от кадрова военна служба – декември 2008 г., той е бил в отпуск по болест от 05.12.2008 до 10.12.2008 г. За предходния месец ноември е отработил всички работни дни и е получил 605 лв. заплата за звание, 242 лв. за прослужено време, 30 лв. порцион. През същия месец той е получил и еднократна допълнителна заплата за 2008 г. в размер на 770 лв. съгласно заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-826/18.11.2008 г. Установено е още, че Д. е получил обезщетение в размер на 16 940 лв. При така изяснените обстоятелства, правилно въззивният съд е приел, че като база за определяне на обезщетението по чл. 237 ал.1 ЗОВСРБ /отм./ следва да се вземе месец ноември 2008 г., а не декември 2008 г., защото законодателят има предвид пълен отработен месец. Обезщетяването за временна нетрудоспособност не е трудово възнаграждение и не може да се включи в базата за изчисление на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ . В същото време, целта на разпоредбата е да се даде по една заплата за всяка прослужена година /но не повече от двадесет/, като се изхожда от брутното трудово възнаграждение, до което е достигнал служителят преди освобождаване от войнска служба. Тази цел няма да се изпълни, ако, като се изключат дните от месеца преди уволнението, през които служителят е бил в неплатен отпуск или отпуск по болест, дължимата сума се определи от полученото брутно възнаграждение за непълно отработен месец. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е посочил, че възнаграждението за годишни резултати е включено в брутното трудово възнаграждение на военнослужещия. Съображенията на касационната инстанция са изложени в отговора по чл. 291 ГПК. Решението следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от настоящата инстанция. Брутното трудово възнаграждение, получено от Д. през месец ноември 2008 г. е 847 лв. /заплата за звание + допълнително възнаграждение за прослужено време/. Както вече стана ясно, в него не се включва и еднократната допълнителна заплата от 770 лв., начислена и получена през същия месец. Следователно, дължимото обезщетение по чл. 237 ал.1 ЗОВСРБ /отм./ е 16 940 лв. То е изцяло изплатено от ответника при възникване на основанието за получаването му. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и претенцията за лихви от датата на подаване на исковата молба. Ищецът дължи на ответника сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски, които са общо в размер 823,67 лв., включително юрисконсултско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 68/21.04.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 36/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. Д. от [населено място], ул. „Д-р Г. Д.” № 16, вх. „Б”, ап. 2 против Поделение 22220 – С., [улица] за заплащане на сумата от 15400 лв. – неплатена част от обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./. ОСЪЖДА Д. С. Д. от [населено място], ул. „Д-р Г. Д.” № 16, вх. „Б”, ап. 2 да заплати на Поделение 22220 – С., [улица]1сумата в размер на 823,67 /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/., представляващи разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК, сторени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: