О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
[населено място] , 29,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 670 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч.гр.д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – Велико Търново , с което е потвърдено определение № 421 / 06.07.2012 год. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 1351 / 2011год. , за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Софийски градски съд . Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода за несъобразяване въззивния съд с правилото на чл. 120 ГПК , че измененията във фактическите обстоятелства обуславящи местната подсъдност , след завеждане на исковата молба , не са основание за препращане на делото . Обуславя основание за допускане на касационното обжалване във всяка от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК, по процесуалноправният въпрос относно приложението на чл.120 вр. с чл.107 ал.2 вр. с ал.1 ГПК и конкретно - към кой момент - подаването на исковата молба или отговора на ответника , в срока за който последният следва да упражни и възражението си за неподсъдност на делото пред съответния съд , на основание чл. 119 ал.3 ГПК , следва да се съобразява наличието на фактически обстоятелства, обуславящи различна местна подсъдност . Настъпилата промяна в същите между тези два момента ирелевантна ли е по смисъла на чл. 120 ГПК.
Ответната страна - В. Ш. - оспорва частната жалба , с довода , че липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и следователно не е покрит общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване . Същевременно и по основателността на жалбата сочи обстоятелството за налично доказателство за упълномощаване на процесуалния му представител , чийто адрес е обусловил препращането на делото на основание чл.107 ал.2 вр. с ал.1 ГПК , преди , а не след датата на завеждане на исковата молба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна , обуславяща интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, въззивен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Правният въпрос с преждепосоченото съдържание е конкретизиран , като ясно изводим от изложението по чл.284 ал.3 ГПК, в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР№ 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Необосновани са хипотезите за допускането му по чл.280 ал.1 т.2 - с позоваване на противоречието между постановените по делото първоинстанционно и въззивно определения - и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. със задължителните указания по т.3 и т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Противоречивите разрешения на въпроса, предприети в рамките на инстанционния контрол по делото , не формират съдебна практика , тъй като самите определения не са влезли в сила . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е от естество да обоснове допустимост на касационното обжалване, доколкото не е посочена противоречива съдебна практика по приложението на чл.120 вр. с чл.107 ал.2 вр. с ал.1 ГПК , обусловена от непълнота или неяснота на процесуалната норма , нито наличие на непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед изменение в законодателството или обществените условия и в осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото .
Хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК е обоснована с противоречие между атакуваното определение и дадения според жалбоподателя отговор на идентичен процесуалноправен въпрос, в определения , постановени по реда на чл.274 ал. 3 ГПК , съответно : опр.№ 474 от 28.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 470/ 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС, ГК и опр. № 127 / 09.03. 2010 год. по ч.гр.д.№ 16 / 2010 год. на ВКС , ІІІ гр. отд. . Във всяко от посочените определения , касационното обжалване не е допуснато по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК . Действително е налице идентитет между обстоятелствата, породили спор относно местната подсъдност в производството , по което е постановено опр. № 474 / 28.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 470/2011 год. на ІІІ г.о. и настоящото : неживеещ на регистриран постоянен адрес в страната ответник, упълномощил представител ,с местоживеене обуславящо препращане по правилата на чл.107 ал.2 вр. с ал.1 ГПК на друг местно компетентен съд , при упълномощаване извършено след завеждане на исковата молба. Такъв идентитет не е налице със спора , по който е постановено определение № 127 / 09.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 16 / 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. / промяна на седалището на ответника още преди завеждане на иска / . В опр. № 474 / 28.09.2011 год. е прието , че даденото от въззивния съд разрешение - липса на основание за промяна в местната подсъдност, предвид упълномощаване извършено след завеждането на иска, на основание чл.120 вр. с чл.107 ал.2 вр. с ал.1 ГПК - не е доказано да се явява в противоречие със задължителна съдебна практика , доколкото обжалването е предприето в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Следователно определение № 474 / 28.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 470/ 2011 год. на ВКС, ІІІ г.о. не дава задължителен и противен на приетия от въззивна инстанция отговор на поставения процесуален въпрос . С недопускане касационното обжалване със същото , обаче, е влязло в сила въззивно определение № 292 / 08.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 76 / 2011 год. на Шуменски окръжен съд / представено от жалбоподателя / , постановено по идентичен на настоящия процесуален спор , но намерил различен отговор . Същото обуславя допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Настоящият състав споделя разрешението дадено в определението.Фактическите обстоятелства , обуславящи подсъдността,в съответствие с ясния текст на чл.120 ГПК , подлежат на съобразяване , като съществуващи към момента на предявяването на исковата молба . Последващата им промяна , какъвто е настоящият случай, не предпоставя уважаване на отвод за местна подсъдност по спора по чл.119 ал.3 ГПК . Тази разпоредба указва само преклузивния срок за предявяване на възражението, основано на съществуващи към предявяването на иска обективни предпоставки за различна местна подсъдност по спора . В случая , избраният съд кореспондира със седалището на ищеца, съгласно хипотезата на чл.107 ал. 2 вр. с ал.1 предл. второ ГПК , в съответствие с липсата на упълномощаване към момента на завеждането на иска . Не се установява твърдяното в отговора на частната касационна жалба упълномощаване , предхождащо предявяването на иска . Поради неупражнена от ищеца изборна подсъдност по чл.115 ГПК , не следва да се коментира приложението на нормата , предвид правното основание на иска - чл.45 ЗЗД .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч.гр.д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – Велико Търново .
ОТМЕНЯ определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч.гр.д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – Велико Търново , с което е потвърдено определение № 421 / 06.07.2012 год. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 1351 / 2011год. .
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Велико Търново за разглеждането на спора , като местнокомпетентен съд , компетентен и съобразно правилата на родовата подсъдност .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|