Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 21.06.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4795 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 25128943/12.08.2021г. от Е. Л. М., уточнена с молба от 14.09.2021г., за отмяна на влязлото в сила решение №265244/05.08.2021г. по в.г.д.№5340/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 176124/25.07.2019г. по г.д.№19242/2018г. на Районен съд – София. Молителката твърди, че след влизане в сила на решението, на 14.07.2021г. е постановено решение № 264749 по в.г.дело №7347/19г. на Софийски градски съд, с което, Административен съд София град е осъден да заплати на З. К. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№6621/2014г. на Административен съд София – град, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. С друго решение №265436/16.08.2021г. по в.г.д.№941 на Софийски градски съд е осъден и втория ответник – Върховен административен съд да заплати на З. К. С. обезщетение за забава при разглеждане на адм.дело №582/2017г. по описа на ВАС. Излага, че с постановяване на посочените решения на Софийски градски съд е налице противоречиво решаване на идентични дела по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява. С писмена молба поддържа искането си за отмяна на влязлото в сила решение. С определение №110/24.03.2022г. към настоящото производство е присъединена за общо разглеждане молба вх.№ 25119710/19.07.2021г. от Р. Д. Ц. и Д. Р. Ц., уточнена с молби от 10.08.2021г., 18.08.2021г. и от 01.11.2021г., за отмяна на влязлото в сила решение №3709/24.06.2020г. по в.г.д.№1034/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 214492/11.09.2019г. по г.д.№21000/2018г. на Районен съд – София. В същата са изложени твърдения за наличие на противоречиво решаване на идентични дела по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска е в противоречие с по-късно постановените: 1. решение № 264749 по в.г.дело № 7347/19г. на Софийски градски съд, с което, Административен съд София град е осъден да заплати на З. К. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№6621/2014г. на Административен съд София – град, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 2. решение №265436/16.08.2021г. по в.г.д.№941 на Софийски градски съд, с което е осъден и втория ответник – Върховен административен съд да заплати на З. К. С. обезщетение за забава при разглеждане на адм.дело №582/2017г. по описа на ВАС. В съдебно заседание молителите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът Върховен административен съд с писмени отговори оспорва молбите като неоснователни. Излага, че не е налице твърдяното от молителите основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, изискващо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая, влезлите в сила решения не са със субективен и обективен идентитет. По същество моли исканията да бъдат оставени без уважение. В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Ответникът Административен съд София град, чрез С. К., е депозрал писмен отговор по молбата на Е. Л. М., с който оспорва същата като нередовна, а в условие на евентуалност като неоснователна. Излага, че в случая не е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата, по които се твърди да са постановени противоречивите решения. По същество, ако съдът приеме молбата за допустима, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С писмено становище оспорва и двете подадени молби като неоснователни. Върховна касационна прокуратура чрез прокурор Р., изразява становище за неоснователност на исканията. Излага, че не са налице предвидените в чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предпоставки, а именно пълен обективен и субективен идентитет по делата, който да обуслови необходимост от отмяна на решенията като противоречиви едно с друго. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбите са подадени в срок – решение № 264749 по в.г.дело №7347/19г. на Софийски градски съд е влязло в законна сила на 14.07.21г., решение №265436 по в.г.д.№941 на Софийски градски съд е влязло в законна сила на 16.08.2021г., а молбите са депозирани, както следва: на 12.08.2021г. от Е. Л. М. и на 19.07.2021г. от Р. Д. Ц. и Д. Р. Ц., което е в рамките на изискуемия срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК. Молбите изхождат от легитимни страни и съдържат минимално необходимото съдържание за редовност. Разгледани по същество, молбите за отмяна са неоснователни. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК изисква между влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и друго, постановено преди него и влязло в сила решение, да има идентичност по страни, искане и основание, като предпоставки на отмяната, което означава пълно субективно и обективно тъждество на правния спор. Съгласно разясненията дадени в ППВС 2/1977г. и в т.5 на ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, субективен идентитет между делата, в хипотезите когато липсва припокриване на ищците по тях, е налице, когато положението им на „същите страни“ се извежда от качеството им на необходими другари, претендиращи едно и също право, породено от един и същи факт или основание. Такова е налице и когато: искът е предявен от процесуален субституент или прокурора; ако по някое от делата са участвали другари; наследници на страните или приобретатели на спорното право. Наличие на обективно тъждество между делата е налице, когато същите имат еднакъв спорен предмет или когато предметът на едно от тях е част от предмета на другото. Различието в решенията следва да е налице в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. От приложените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства: С влязло в сила решение №265244/05.08.2021г. по в.г.д.№5340/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 176124/25.07.2019г. по г.д.№19242/2018г. на Районен съд – София са отхвърлени предявените от Е. Л. М. искове, както следва: 1/ срещу Административен съд София – град за заплащане на сумата от 3500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№6621/2014г. в разумен срок и 2/ срещу Върховен административен съд за заплащане на сумата от 1500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№528/2017г. по описа на ВАС в разумен срок. При постановяване на решението съдът е обсъдил продължителността на производството по делото пред всяка инстанция по отношение на ищцата от датата на конституирането ѝ като страна /след присъединяване на адм.д.6621/2014г. на АССГ/, извършените процесуални действия, периода на спиране на производството, броя на участвалите в същото жалбоподатели, въз основа на които е намерил предявените искове за неоснователни. С влязло в сила решение №3709/24.06.2020г. по в.г.д.№1034/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 214492/11.09.2019г. по г.д.№21000/2018г. на Районен съд – София са отхвърлени предявените от Р. Д. Ц. и Д. Р. Ц. искове, както следва: 1/ срещу Административен съд София – град за заплащане на сумата от 3500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№6621/2014г. в разумен срок и 2/ срещу Върховен административен съд за заплащане на сумата от 1500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, резултат от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.д.№528/2017г. по описа на ВАС в разумен срок. При постановяване на решението съдът е обсъдил продължителността на производството по делото пред всяка инстанция по отношение на всеки един от ищците – датата на подаване на жалбата от Д. Ц. и последващото конституиране на Р. Ц., въз основа на молба от 19.02.2016г., извършените процесуални действия, периода на спиране на производството, броя на участвалите в същото жалбоподатели, въз основа на които е намерил предявените искове за неоснователни. След влизане в сила на посочените решения са постановени две влезли в сила съдебни решения, както следва: 1/ по в.г.дело №7347/19г. на Софийски градски съд, с което Административен съд София град е осъден да заплати на З. К. С. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ, на основание чл. 2б ЗОДОВ, като искът за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв. е отхвърлен. 2/ по в.гр.д.№ 941/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което Върховен административен съд е осъден да заплати на З. С. К. сумата от 250 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС в разумен срок, на основание чл.2б ЗОДОВ, като искът за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. е отхвърлен. С оглед на горното, съдът намира, че макар делата, по които се претендира отмяна на влезлите в сила решения, да имат за предмет заплащане в полза на всеки един от молителите Е. Л. М., Р. Д. Ц. и Д. Р. Ц. на обезщетения за нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№6621/2014г. на Административен съд София град и на адм.д.№582/2017г. по описа на Върховен административен съд, между тях и исковете, предмет на разглеждане по в.г.д.№ №7347/19г. и по в.г.д.№941/21г. на Софийски градски съд, по които ищец е З. С., не е налице нито субективен идентитет /идентичност на страните/, нито обективен такъв. Фактите, от които всяка една от страните в отделните производства черпи права са различни, като: време на присъединяване в производството, продължителност на разглеждане на делото по отношение на нея, брой на отложените съдебни заседания и извършени процесуални действия. Претенциите на всеки един от ищците не са взаимно обусловени. Различните правни изводи на съдилищата за наличие или липса на забавяне при разглеждане на двете административни производства само по себе си не е основание за отмяна на влезлите в сила решения, при липса на посочените по-горе предпоставки /обективен и субективен идентитет между делата или обусловеност на претенциите/. Липсата на обективно тъждество на правните спорове, обуславя извод за липса на предвидените в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предпоставки за уважаване на подадените молби. В заключение, не са налице основания по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения по в.г.д.№5340/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 176124/25.07.2019г. по г.д.№19242/2018г. на Районен съд – София и по в.г.д.№1034/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 214492/11.09.2019г. по г.д.№21000/2018г. на Районен съд – София, поради което молбите следва да бъдат оставени без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Е. Л. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, уточнена с молба вх.№25138675/14.09.2021г., за отмяна на влязлото в сила решение №265244/05.08.2021г. по в.г.д.№5340/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 176124/25.07.2019г. по г.д.№19242/2018г. на Районен съд – София. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р. Д. Ц., ЕГН [ЕГН] и Д. Р. Ц., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес]0, уточнена с молби вх.№ 25128364/10.08.2021г., вх.№ 25130697/18.08.2021г. и вх.№ 25158502/01.11.2021г., за отмяна на влязлото в сила решение №3709/24.06.2020г. по в.г.д.№1034/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 214492/11.09.2019г. по г.д.№21000/2018г. на Районен съд – София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: