Р Е Ш Е Н И Е   № 867   София, 20.11.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело  5397 /2008 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. И. и С. И. И. против решение № 536 от 22.10.2008г., постановено по гр.д. № 982/2007г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1* от 19.10.2007г., постановено по гр.д. № 865/2006г. на Плевенски РС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск. С решението на РС е отхвърлен иска, предявен от Л. Д. Д., Н. Л. Н. против двамата касатори да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 108 кв.м. в идеални части от УПИ * от кв. 85а по плана на гр. П. с площ 348 кв.м., а към настоящия момент УПИ *,5995 от кв. 85а. С определение № 58/09 от 23.01.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените в касационната жалба три въпроса на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон относно допустимостта на иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във връщане на делото за ново разглеждане от РС по иск, който след уточнението пред въззивната инстанция е недопустим и за необоснованост. Основните доводи са свързани с това, че иск за установяване на грешка в кадастралната основа, изразяваща се в незаписване на някой от съсобствениците на имота в разписния лист е недопустим, че такъв иск е недопустим и след като е отхвърлен иск за делба на същия имот от тези съсобственици с влязло в сила решение на основание чл. 224 от ГПК /отм/, защото би се стигнало до противоречиви решения. Излага се тезата, че след изготвяне на новата кадастрална карта в хода на производството не е налице правен интерес от установяване на грешка по предходния план. Касаторите молят да се отмени решението само в частта, с която делото е върнато за ново разглеждане, като вместо това производството, като образувано по недопустим иск се прекрати Ответниците по касация оспорват касационната жалба, като считат, че не записването на някой от съсобствениците на имота в разписната книга към кадастралния план съставлява непълнота, която следва да се отстрани чрез иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Излагат довод, че чрез иска за делба, който установява правото на собственост към настоящия момент не са могли да установят съсобственост, защото съдът в мотивите приемал, че е налице грешка в кадастралната основа.. По третия въпрос в касационната жалба не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Плевенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е намерил исковата молба за нередовна и я оставил без движение за уточнение по кой план ищците твърдят и искат установяване на грешка в кадастралната основа и на петитума. Направено е от тях уточнение с молба от 28.05.2008г. в смисъл, че грешката e в разписния лист към кадастралния план от 1953г. относно невписване на имената на част от съсобствениците, която е пренесена и в новия разписен лист към кадастралния план от 1985г. и защото разписния лист е неразделна част към кадастралния план, грешката в него е грешка в плана. Въззивният съд е обсъдил подробно доказателствата в решението и е приел, че ищците не са предявили иск за установяване грешка в кадастралната основа при заснемане на 108 кв.м. идеални части от УПИ * в кв. 85а по плана на гр. П., целия с площ 348 кв.м., а иск за установяване на грешка в разписната книга, която е неразделна част към кадастралния план, изразяваща се в невписване на праводатели на, а сега и на тях като съсобственици в УПИ *,5995 от кв. 85а по плана на гр. П., поради което РС се е произнесъл по непредявен иск. На основание чл. 209, ал.1 изр. последно от ГПК /отм/ е обезсилил решението и е върнал делото на РС за произнасяне по предявения иск. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е допустим ли е иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР за установяване на грешка в записването на собствениците в разписната книга за един имот. При действието на Закона за единия кадастър на Народна Република България /ДВ, бр. 35 от 4.05.1979 г., в сила от 1.01.1980 г., отм., бр. 34 от 25.04.2000г. от ЗКИР, в сила от 1.01.2001г. Единният кадастър осигурява информация за държавните граници, за административните граници на окръзите, общините, районите и кметствата; за границите на населените места, на кадастралните единици на обектите по чл. 4; за собствеността на недвижимите имоти и другите вещни права върху тях./чл.7/ Той се състои от карти, изобразяващи графически имотите и разписен лист към него, съдържащ останалите посочени данни, обединени в разписна книга. Със ЗКИР, в сила от 01.01.2001г. се даде детайлна уредба на кадастъра, който съгласно чл.2 е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Той обхваща кадастралната карта и кадастралния регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите, така и правото на собственост и другите вещни права и титуляра му. /чл.30, ал.2, т. 2 и 3 от ЗКИР/ Основната функция на разписната книга, а сега та кадастралния регистър е информационно-оповеститулна, но той не доказва и не създава вещни права. Записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост. Защитата на това право следва да стане с исковете за собственост, а не с иска за грешка в кадастралната основа, защото промяната в записването на недвижим имот в разписната книга, респективно в кадастралния регистър се извършва въз основа на документ за собственост. Не е необходимо за извършване промяна в записването да се представи влязло в сила решение за установяване на грешка, или непълнота в кадастъра, както това се изисква при неправилно заснемане на недвижим имот в кадастралния план, респективно в кадастралната карта. Решението по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР действително установява правото на собственост, но към минал момент и е основание за промяна на кадастрални планове, които се ползват за изработване на устройствени схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия, съгласно пар.6, ал.7 от ЗУТ. Разписната книга, респективно кадастралния регистър следва да отразява правото на собственост по действащия план, доказано с документи за собственост, или влезли в сила решения, с които са уважени искове за собственост именно към този момент. По тези съображения, съдът намира, че не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на грешка, или непълнота в разписната книга, респективно в кадастралната карта, когато имотът е заснет с действителните му граници, но неправилно са отразени титулярите на правото на собственост в разписната книга, защото дори да бъде уважен такъв иск, съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на кадастралния план, касаещо предвижданията по подробния устройствен план.. Ищците са поискали да се установи, че са собственици на 108 кв.м. в идеална част от УПИ * от кв. 85а по плана на гр. П. с площ 348 кв.м., а към настоящия момент УПИ *,5995 от кв. 85а, като не отричат и правото на собственост на ответниците в същия имот, т.е. те целят да се установи, че са съсобственици на посоченото УПИ. Така предявен иска е недопустим. Това е основание за прекратяване на производството поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – наличие на правен интерес. Втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е допустим ли е такъв иск и след като е отхвърлен иск за делба на същия имот с влязло в сила решение между същите страни по гр.д. № 1450/2004г. по гр.д. № Плевенски РС. С решението по допускане на делбата се разрешават със сила на присъдено нещо към момента на постановяването му въпросите за наличието на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С решението по чл. 53, ал.2 от ЗКИР се установява право на собственост върху конкретен терен към минал момент и правилното му заснемане в кадастралния план. Между тези две решения няма обективен идентитет, до колкото исковете се предявяват на различни правни основания, но те не могат да си противоречат, защото правото на собственост, като абсолютно право съществува във времето и правопораждащите го факти, ако са еднакви, следва да водят до еднакви изводи за притежанието и обема му, независимо към кой момент се установява това. Щом и по делбеното дело и по настоящия иск, ищците се позовават на едни и същи правопораждащи факти – спогодителното от 1922г., наследяване и последващите сделки, то и решенията по двата иска следва да са еднакви независимо от това към кой момент ще се установи право на собственост. Затова след отхвърляне на иска за делба с влязло в сила решение е установено, че ищците не са съсобственици в УПИ * от кв. 85а по плана на гр. П. и предявяването отново на иск за установяване на грешка в кадастралния план, изразяваща се в незаписването им като съсобственици на същия имот е недопустим.. Третият въпрос, за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване е допустим ли е иска за установяване грешка, или непълнота в кадастралния план, когато в хода на производството се приеме новата кадастрална карта. На този въпрос следва да се отговори утвърдително, тъй като съгласно пар.6, ал.7 от ЗУТ кадастралната карта е основа за предвижданията по устройствените планове за урбанизираните територии. Кадастралната карта следва да отразява действителното право на собственост. Решението по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е основание за изменение на кадастралната карта и заснемане на имота, според установеното от съда. При влизане в сила на нова кадастрална карта в хода на производството по този иск на основание чл. 188, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 235, ал.2 от действащия ГПК, съдът следва да съобрази това ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и да изследва как е заснет имота по новата кадастрална карта и дали твърдяната грешка е възпроизведена и в него. Основанието на иска е неправилното заснемане на имота в действащия кадастрален план без оглед на това кога той е одобрен.становеното действително право на собственост в производството по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР ще е основание за правилно заснемане на имота в действащия кадастър, който е основа за предвижданията по устройствените планове. Следователно отговорът на последния въпрос не формира извод за недопустимост на предявения иск, но до колкото съдът формулира извод за недопустимост на иска по първите два въпроса, производството следва да се прекрати. Решението, с което делото е върнато за произнасяне по предявения иск на РС следва да се отмени. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция е недопустим. Правилно решението на РС е обезсилено, но неправилно делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС за произнасяне по предявения иск. Освен поради изложените съображения, в тази част решението е неправилно и защото РС се е произнесъл именно по заявената претенция за установяване наличие на съсобственост за “108 кв.м. в ид. части”. Това е бил и заявения петитум.точнението на исковата молба, направено пред въззивния съд не съставлява предявяване на нов иск, а конкретизиране на становището, че не се твърди неправилно заснемане на имота досежно пространствените му предели, а неправилно вписване в разписната книга към плана от 1985г. Затова в частта, с която е постановено връщане на делото за ново разглеждане, решението на въззивната инстанция следва да се отмени, като вместо това производството по този иск се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 536 от 22.10.2008г., постановено по гр.д. № 982/2007г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която делото е върнато на Плевенски РС за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск по чл. 53, ал2 от ЗКИР от Л. Д. Д., Н. Л. Н. против Т. И. И. и С. И. И. да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 108 кв.м. в идеални части от УПИ * от кв. 85а по плана на гр. П. с площ 348 кв.м., а към настоящия момент УПИ *,5995 от кв. 85а.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: