Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София , 19 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 152/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от служебния защитник и лично от подсъдимия Л. Л. К. срещу решение №195 от 07.01.2016 г., постановено по внохд №244/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. В жалбата на адв.П., оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с твърдение за това, че въззивната инстанция не е извършила обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото; че разпита на св. И.И.-служител на МВР, е недопустим, тъй като същият е извършвал действия по разследването и за него важи забраната по чл.118 ал.2 от НПК; че съдът не е прочел и приел експертизата, изготвена от вещото лице Д. К., нито пък я е заличил, като въззивната инстанция не е отговорила на това оплакване в съдебния си акт. В жалбата се посочва, че съдът не се е съобразил със здравословното състояние на подсъдимия, нито пък с поведението на жертвата на престъплението- твърдения, които жалбоподателят не е отнесъл към конкретно касационно основание, но същите биха могли да се свържат с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се решението на АС-Бургас да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В жалбата, подадена лично от подсъдимия К. се твърди ,че присъдата е „незаконосъобразна, при досъдебното производство са допуснати съществени грешки, обвинението е неоснователно, обстоятелствата са непълни и неточни и се основават на хипотези“. Посочва се, че наложеното наказание е несправедливо. Прави се искане в условията на алтернативност- присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан, или делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия-адв.П. поддържа жалбата срещу решението на Бургаски апелативен съд по изложените в нея съображения за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3, като не поддържа оплакването за нарушение на материалния закон. Моли тя да бъде уважена. В представената писмена защита се излагат идентични съображения с тези, релевирани в касационната жалба. В допълнение се посочва, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК да посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и да изложи правните си съображения за взетото решение, както и че не е спазил изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, а именно- да посочи основанията, поради които не възприема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, когато потвърждава присъдата. Акцентира се и на влошеното здравословно състояние на подсъдимия, като се твърди, че същото не е обсъдено задълбочено от въззивната инстанция, както и на поведението на жертвата към момента на извършване на престъплението. В лична защита подсъдимият К. заявява, че обвиненията срещу него са неверни и не е извършил инкриминираното му престъпление. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Посочва, че липсват съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, които да са допуснати от съдилищата. Пледира за неоснователност на възражението на защитата срещу допускането в качеството на свидетел на полицейския служител И., тъй като той не е участвал в друго процесуално качество в настоящото наказателно производство и не е осъществил действия по разследването. Приема ,че материалния закон е приложен правилно, а наложеното наказание-справедливо. В последната си дума подсъдимият Л. Л. К. моли да бъде отменено атакуваното решение и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №89 от 02.10.2015 г.,постановена по нохд №292/2015 г., Ямболски окръжен съд е признал подсъдимия Л. Л. К. за виновен в това ,че на 20.03.2015 г.,около 22.00 часа,на първи етаж в дом №/номер/, находящ се на [улица]в [населено място],/област/, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, умишлено умъртвил баща си-Л. К. Г.,като залял със запалителна течност тялото му и го запалил, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 пр.1 ,т.6 пр.2 и пр.3 във вр.с чл.115 и чл.54 от НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода,при първоначален строг режим в затвор. С присъдата подсъдимият е оправдан за това да е извършил деянието по начин опасен за живота на мнозина- чл.116 ал.1 т.6 пр.1 от НК. Зачетено е предварителното задържане и са възложени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалби на подсъдимият К. и защитника му адв.П., пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №244/2015 година, приключило с решение №195 от 07.01.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. ВКС намира, че не са налице претендираните от подсъдимия и защитата му съществени процесуални нарушения. На първо място следва да се отбележи, че относимата разпоредба към съдържанието на решението на въззивната инстанция е чл.339 ал.1 и 2 от НПК и в този смисъл оплакването, че мотивите на атакувания съдебен акт не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, е лишено от основание. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. В конкретният случай апелативната инстанция е възприела описаната в мотивите към присъдата на ОС-Ямбол фактическа обстановка, солидаризирала се е с анализа на доказателствата, преповтаряйки го, и е отразила правните си съображения за взетото решение, поради което въззивното решение като цяло удовлетворява изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. Отговорено е и на възраженията, направени от защитата на подсъдимия, с едно изключение /досежно твърдението за допуснато нарушение във връзка с неприемането на ДНК експертизата/, което обаче не води до такава промяна на качеството на решението в съдържателно отношение, че да налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. На следващо място е необходимо да се посочи, че в касационното производство, съдът не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По настоящето дело, такъв порок не се констатира. Въззивният съд е обсъдил обективно и детайлно доказателствата по делото, като е изложил съображения относно тяхната достоверност. Кредитирането на показанията на св.И. е обосновано с наличието на корелативна връзка между данните, съдържащи се в тях и тези, изводими от други доказателствени източници. Въззивният съд подробно е посочил от кои други доказателства се потвърждава всеки един факт,съобщен от св.И. .Подложил е на аналитична оценка и останалите гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Щ. и К.; данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства-протоколи за оглед на местопроизшествие и тези от изготвените по делото експертизи- физикохимически, съдебно-техническа, пожаротехническа, СМЕ на труп. Липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на второинстанционния съд във връзка с оценката на обясненията на подсъдимия, които са били възприети като израз на защитната му позиция досежно твърдените от него обстоятелства, че баща му се е самозапалил и че пред полицейските служители не е разказвал какво точно се е случило. Пред касационната инстанция се навежда довод за недопустимост на разпита на полицейския служител И.И. в качеството на свидетел , поради наличие на забраната по чл.118 ал.2 от НПК. От материалите, събрани в кориците на делото, както и от показанията на този свидетел е видно ,че той не е извършвал действия по разследването . Св.И. е бил изпратен от ОДЧ при РУ –С. /в което е работел/ на местопроизшествието в [населено място] във връзка с постъпило в управлението съобщение за възникнал пожар в частен дом и пострадало от пожара лице. Провеждането на оперативни беседи не представлява действияе по разследването, поради което и не съществува забрана полицейският служител да бъде разпитван в качеството на свидетел. По-нататък, действително на досъдебното производство е била изготвена ДНК експертиза ,която видно от протокола от проведеното съдебно заседание пред ОС-Ямбол, не е била приета. Изготвилото я вещо лице Д. К. е била редовно призована и не се е явила,а защитникът на подсъдимия не е дал съгласие за приемане на заключението по реда на чл.282 ал.3 от НПК. Последното обстоятелство е било отчетено от съда, който е отразил в съдебния протокол ,че не са налице основания за приемане на заключението, но не е отложил делото за изслушване на вещото лице, а го е приключил в същото съдебно заседание, нито пък е ревизирал становището си, чрез заличаване от доказателствения материал на коментираната експертизата. Доколкото съдът в мотивите си не се е позовал на тази експертиза, а и връзката подсъдим –пострадал в посока квалификация на деянието „убийство на баща“ не изисква установяване на биологична връзка между двете лица, какъвто е бил предмета на експертното заключение, то същото не е било необходимо за решаване на релевантните за делото въпроси. От друга страна, нито защитникът ,нито подсъдимия са направили искане за изслушване на тази експертиза от въззивния съд, с каквато процесуална възможност са разполагали. Ето защо, непроизнасянето на съда по ДНК експертизата, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е довело до накърняване правото на защитата на подсъдимото лице. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия не поддържа оплакването за нарушение на материалния закон, а и по отношение на това касационно основание в жалбите не се съдържат конкретни съображения, по които настоящият състав да вземе отношение. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години не е явно несправедливо. В принципен план степента на обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК е изключително висока ,тъй като с него се засяга най-ценното човешко благо- живота. Степента на обществена опасност на конкретното деяние също е висока и тя е изводима от наличието на три квалифициращи обстоятелства „убийство на баща“, „убийство, извършено по особено мъчителен за убития начин“ и „с особена жестокост“. Начинът на извършване на престъплението / заливане на човек с бензин и неговото запалване, още повече ,че се касае за родния баща на подсъдимия/ следва да бъде причислен към отегчаващите отговорността обстоятелства. Това обстоятелство не следва да се разглежда изолирано от личността на дееца, тъй като пряко резонира в степента на обществената опасност на подсъдимия К.. Не по-малко значим фактор, обосноваващ завишената обществена опасност на подсъдимия, са и данните, съдържащи се в СППЕ, за това, че за него насилието е средство, чрез което може да добие мощ и влияние- да отмъсти за наслоените негативни преживявания през годините, за преживяното субективно страдание; че подсъдимият е склонен към реактивност и импулсивност, със слаб контрол над импулсите, егоцентричен, неглижиращ чувствата и преживяванията на другите, емоционално лабилен, което предопределя неговата слаба устойчивост и непостоянство в поведението.Изведените по експертен път личностни качества на подсъдимия намират своето потвърждение и в гласните доказателствени източници, в които се съдържат негативни характеристични данни за него. Допълнителен индикатор за завишената лична обществена опасност е и отношението на подсъдимия към смъртта на баща си, изводимо от репликата „дъртака получи възмездието“ ,за която е свидетелствал св. И.. Действително, от обстоятелството ,че подсъдимият не е критичен към деянието, не могат да се правят изводи в негова вреда, но в конкретния случай става въпрос не за липса на критичност, а за приемане смъртта на родител с положителни чувства. Ето защо, настоящият касационен състав не се съгласява с преценката за невисока степен на обществена опасност на подсъдимия, направена от въззивния съд. ВКС констатира неправилност в извода на апелативната инстанция, че подсъдимият К. следва да се счита за осъждан. Данните по делото сочат, че по отношение на осъжданията му по нохд №129/2001 г. и по нохд №1703/2004 г. на РС-Ямбол е настъпила реабилитация по чл.88а ал.1 във вр.с чл.82 ал.1 т.4 от НК. По-нататък, решаващият съд не е подценил влошеното здравословното състояние на подсъдимия и именно то е повлияло на решението му да избере най-леката от трите възможни алтернативи на наказанието, предвидено за инкриминираното престъпление, а именно лишаване от свобода. Не се споделя доводът на защитата, че при отмерване на наказанието съдът не се е съобразил с поведението на пострадалия, който е следвало да направи само крачка назад ,за да не може да бъде настигнат от подсъдимия. Поведението на пострадалия би имало значение за реализация на наказателната отговорност, само ако то е предизвикало по някакъв начин действията на подсъдимия или ако е съпричинило съставомерния резултат, което при умишлените престъпления е невъзможно. Съвкупната преценка на тежестта на извършеното и личността на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, мотивират настоящият съд да приеме, че наложеното на подсъдимия Л. К. наказание от двадесет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Именно това по вид и размер наказание в най-пълна степен би спомогнало за осъществяване на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №195 от 07.01.2016 г., постановено по нохд №244/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/