2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр. София, 20 юни 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора………...Петя МАРИНОВА……….изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 1225 по описа за 2013 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 04.06.2013г. на съдията - докладчик по нчд № 1278/13г. по описа на районен съд гр.Русе, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС . Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съдгр.Велинград, тъй като прекратяване на изпълнението на мярката се извършва по реда на чл.31, ал.4 от ЗБППМН. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: С протокол № 2 от 13.05.2013г. на МКБППМН Столична община, район „В.”, на основание чл.31, ал.4 от ЗБППМН е внесено предложение до Районен съд гр.Велинград за прекратяване изпълнението на наложената възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат” на А. Б. Н., наложена от Русенски районен съд по нохд № 2038/12г. и изпълнявана във Възпитателно училище – интернат „А. У.” [населено място]. С определение № 131 от 27.05.2013г., постановено по чнд № 254/13г. по описа на РС гр.Велинград, производството по внесеното предложение било прекратено, като съдията - докладчик приел, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр.Русе, който е наложил възпитателната мярка. Като аргумент за това е посочено, че след като мярката е наложена по реда на чл.64, ал.1 от НК, то процедурата по чл.31 от ЗБППМН не е приложима. С разпореждане № 1919 от 04.06.2013г., постановено чнд № 1278/13г. по описа на Районен съд гр.Русе, съдията - докладчик прекратил образуваното съдебно производство и повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени съображения, че съобразно нормата на чл.64, ал.1 от НК съдът, който е наложил възпитателната мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат”, може само да я замени с друга, а не и да прекрати изпълнението й, по аргумент от чл.395, ал.3 от НПК. При така установените обстоятелства, касационният съд намери, че компетентен да се произнесе по прекратяване изпълнението на възпитателната мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат” е Районният съд гр.Велинград. Това е така, тъй като процедурата по прекратяване изпълнението на тази мярка е уредена ЗББПМН, като в чл.31, ал.4 от същия нормативен акт е изрично посочена компетентност на съда по местонахождението на възпитателното заведение, което се намира в [населено място]. Не могат да бъдат споделени доводите, че съществува различен ред за прекратяване изпълнението на тази възпитателна мярка в зависимост от това дали тя е наложена с решение на районния съд по реда на чл.24 а от ЗББПМН или с присъда при условията на чл.64, ал.1 от НК. Съгласно нормата на чл.28, ал.2 от ЗБППМН във възпитателните училища – интернати се настаняват както непълнолетни, за които наложените по - леки възпитателни мерки са се оказали недостатъчни, така и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по реда на чл.61 и 64 от НК. След привеждането на мярката „настаняване във възпитателно училище – интернат” в изпълнение, основанията и редът за прекратяването й се уреждат единствено и само в специалния закон – ЗБППМН, който изрично сочи като компетентен за разглеждането на делото районния съд по местонахождението на възпитателното заведение. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА чнд № 1278/13г., по описа на районен съд гр.Русе за разглеждане от районен съд гр.Велинград. Копие от определението да се изпрати на районен съд гр.Русе. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: