Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                           № 65   София 14.04.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 08.04.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Лилия Златкова изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 589/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С оплакване за нарушения на материалния закон и необоснованост П. г. по л. и винарство “А” гр. П. е подала касационна жалба против решение № 457/10.07.2008 год., постановено по търг. дело № 395/2008 год. на Плевенския окръжен съд, в частта с която насрещният му иск против Н. Н. Т. , Е. с фирма “Н” от гр. П., предявен като частичен за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорни задължения, се отхвърля над сумата 1 510,00 лв. до размера на 8 000,00 лв. Жалбоподателят моли за отменяване на въззивното решение в обжалваната му част и вместо него се постанови друго, с което се уважи иска в предявения му размер, ведно със направените разноски. Ответникът по касация - Н. Н. Т. , Е. с фирма “Н” от гр. П., чрез пълномощника си адвокат В. Н. , заявява становище за неоснователност на жалбата и счита че въззивното решение като правилно и следва да се остави в сила. Съображения са развити и подадения по реда на чл. 287 ГПК писмен отговор. ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел насрещния иск на ПГЛВ “А” гр. П., предявен като частичен за заплащане на неустойка в размер на 8000,00 лв. поради неизпълнение на задължения по наемен договор от 15.06.2003 год. за основателен – според съда са нарушени чл. 10, ал. 10 и чл. 12, което е установено от доказателствата по делото, и за което се дължи съгласно чл. 13 неустойка в размер на двадесет и четири месечни наемни вноски, а в чл. 2 страните са договорили месечен наем от 1000,00 лева. Същевременно ПОС е приел, че претендираната сума е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди като е счел, че в случая следва да се приложи чл. 92, ал. ІІ ЗЗД и същата се намали до размера на сумата 1510,00 лв., която е равна на размера на реално претърпените от кредитора вреди, но не излага съображения защо отговорността за неустойката следва да бъде равна по размер на действителните вреди. ВКС, ІІ т. о. приема следното: Спорът е изяснен от фактическа страна и е безспорно установено, че ответникът по насрещния иск е незправна страна по договора за наем. При прекратяване на действието му в нарушение на чл. 12 от договора той е демонтирал и взел различни части от съоръжението на бензиностанцията на стойност 1510,00 лв. / вж. закл. на в. лице С. на лист 2-ри, раздел V, т. 1 и т. 2 и казаното от него в с. з. на 06.03.2007 год./. Обосновано е прието от въззивния съд, че неизпълнението на договора налага извод за дължима неустойка съгласно чл. 13, която е посочена в размер на 24 месечни наемни вноски, при договорен месечен наем от 1000,00 лв. в чл. 2. Обосновано е прието от ПОС, че претендираната сума е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди и, че в случая може да се приложи чл. 92 ал. ІІ ЗЗД - не е налице хипотезата на чл. 309 ТЗ, тъй като ищецът не притежава качеството на търговец. В нарушение на процесуалните правила, обаче /чл. 236 ал. ІІ ГПК/, въззивният съд не излага съображения защо приема, че отговорността за неустойката следва да се редуцира до размера на претърпените от ищеца вреди. Въпросът за прекомерността на неустойката, който е свързан възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92 ал. ІІ ЗЗД, с оглед съотношението й с претърпените от кредитора вреди от неизпълнение на договорни задължения е съществен материалноправен въпрос, но липсва законово определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма изработени единни критерии, поради невъзможността по принцип да съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността – в едни случаи тя ще е налице когато неустойката надвишава вредите десетки пъти, а в други случай ще има прекомерност дори неустойката да надвишава вредите само с няколко процента. Настоящият състав счита, че когато следва да се приложи правилото на чл. 92 ал. ІІ ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случай неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Съгласно чл. 92, ал. I ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се ингорирала наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на самата неустойка – защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с по-големи трудности при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се търси границата от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. Както бе посочено и по-горе липсва общовалиден критерии за прекомерност, но настоящият състав счита, че при прилагане на чл. 92 ал. ІІ ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин /чл. 83 ал. ІІ ЗЗД/, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид. В процесния случай размерът на неустойката е 24 000,00 лева /1000,00 лв. е месечната наемна вноска х 24, съгласно клаузата на чл. 13 от договора/, частичният иск е предявен за 8000,00 лева, а вредите са в размер на 1510,00 лв. Очевидно е, че в процесния случай неустойката е прекомерна – тя превишава 16 пъти претърпените от ищеца вреди от неизпълнението на договора, а като абсолютен размер е равна на цената на договора за две години, при договор със срок три години. ВКС ІІ т. о. приема, че искът следва да се уважи за сумата 4 500,00 лв., при което неустойката освен че ще обезщети кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди ще изпълни и наказателната си функция спрямо длъжника. Над сумата 4 500,00 лв. до размера на 24 000,00 лв. неустойката би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип в правото и поради което е въведено правилото на чл. 92 ал. ІІ ЗЗД. На ищеца следва съгласно чл. 78 ал. І ГПК да се присъдят и направените разноски съобразно уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд второ търговско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 457/10.07.2008 год., по търг. дело № 395/2008 год. на Плевенския окръжен съд, в частта с която насрещният иск на П. г. по л. и винарство “А” гр. П. против Н. Н. Т. , Е. с фирма “Н” от гр. П., предявен като частичен за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорни задължения, се отхвърля над сумата 1 510,00 лв. до размера на 4 500,00 лв., и вместо него постановява: ОСЪЖДА Н. Н. Т. , Е. с фирма “Н” от гр. П., ж. к. “С”, бл. 39, вх. “Б”, ап. 11, да заплати на П. г. по л. и винарство “А” гр. П. сумата 2 990,00 лв. /две хиляди деветстотин и деветдесет лева/, ведно със законната лихва върху нея считано от 05.10.2007 год. до окончателното й плащане и 659,60 лв. /шестотин петдесет и девет лева и 60 ст./ съдебни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457/10.07.2008 год., по търг. дело № 395/2008 год. на Плевенския окръжен съд, в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: