1
10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50105
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1723 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П., последните трима в лично качество и като наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П., и Д. А. А., конституирана като наследник на починалата в хода на производството ищца М. В. П., чрез процесуален представител, против Решение № 552 от 17.04.2022г. по в. гр. д. № 2155/2021 г. на Апелативен съд - София, в частите, с които е потвърдено Решение № 261904 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 3542/2018 г. на Софийски градски съд, с които са отхвърлени предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за размера над по 100 000 лв. на Д. Т. П. и К. Д. П.; над по 150 000 лв. на М. Д. П. и К. Д. П.; над 50 000 лв. общо на М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., като наследници на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца М. В. П., до пълно предявените размери от по 250 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. К. П., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2017г., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на законна лихва, считано от 18.07.2017г. до 19.10.2017г., върху всяка от присъдените суми.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните им претендирани размери.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ищците по делото Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П., последните трима в лично качество и като наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П., и Д. А. А., конституирана като наследник на починалата ищца М. В. П., чрез процесуален представител, са подали частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отменено Определение от 26.05.2021г. по гр.д. № 3542/2018г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Вихър Н. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, и вместо него с въззивния съдебен акт е изменено решението на първата инстанция, като са отменени осъдителните диспозитиви за присъждане на разноски - от Д. Т. П. и К. Д. П. над сумите от по 3 803 лв., от наследниците на М. В. П.: М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., над общата сума от 1 901, 50 лв. и от М. Д. П. и К. Д. П. над сумите от по 5 704, 50 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответната страна по частната касационна жалбата на ищците - ЗД „Бул Инс“ АД, не представя отговор.
Частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отменено Определение от 26.05.2021г. по гр.д. № 3542/2018г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, е подадена и от ЗД „Бул Инс“ АД с искане да бъде отменено.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответниците по частната касационна жалба - Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., представят писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на същата.
С Определение № 50419 от 07.08.2023г., постановено по настоящото дело № 1723/2022г., е допуснато касационно обжалване на Решение № 552 от 17.04. 2022г. по в.гр.д. № 2155/2021 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено Решение № 261904 от 19.01.2021г. по гр.д. № 3542/2018г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за размера над 100 000 лв. до 250 000 лв. - за Д. Т. П., както и за размера над 50 000 лв. до 250 000 лв. - за К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., в качеството им на наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П.; в частта, с която са отхвърлени претенциите на всички ищци за присъждане на законна лихва, считано от 18.07.2017г. до 19.10.2017г., върху всяка от присъдените суми, както и в частта с характер на определение относно разноските, дължими за производството пред първата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
По основния спорен пред настоящата инстанция с оглед касационните доводи въпрос за размера на присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, след обсъждане на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел за доказано, че смъртта на Д. П. е довела до настъпването на значителни емоционални болки и страдания за най-близките му родственици, предявили исковите претенции: Д. П. - съпруга на пострадалия, М. Д. П. и К. Д. П. - деца и К. Д. П. и М. В. П. (починала след предявяването на иска) - негови родители.
Досежно размерите на дължимите обезщетения Софийският апелативен съд е възприел доводите на първата инстанция относно критериите за определянето им, включващ характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е споделил установеното, че приживе починалият е бил в отлични отношения с всичките си родственици. По отношение на тези от тях, по жалбите на които е допуснато касационното обжалване, решаващият съд е приел следното: Съпругата на починалия Д. Т. П., оставяйки сама с две малолетни деца, не би могла да рестартира живота си, като ще е подложена на допълнителни усилия за отглеждането в непълно семейство на децата, с които бащата приживе много се е занимавал. Въззивният съд не е изложил собствени мотиви при преценка обема на търпените от починалата в хода на производството майка на починалия – ищцата М. В. П., като в мотивите на първоинстанционния акт, към които въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК е посочено, че приложимата разпоредба на чл.52 ЗЗД изисква да се вземе предвид както естеството на фактически прекъснатите лични отношения между майката и починалия неин пълнолетен син, така и относително по-краткия период от време, в който са били търпяни неимуществените вреди, прекъснат поради смъртта на правоимащото лице. Изложено е, че в случая, поради смъртта на сина, необратимо и внезапно са прекъснати нормативно признатите основни социални функции, основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ, уважение, полагане на грижи в морално и материално отношение на възрастен родител от навършилото пълнолетие негово дете. Съобразявайки и социално-икономическите условия на живот в страната към момента на произшествието – 13.05.2017г., съставът на САС е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение на търпените от съпругата вреди Д. П. възлиза на 100 000 лв., а на майката М. П. – 50 000 лв.
По претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, Софийският апелативен съд е посочил, че първата инстанция правилно е определила момента на изпадане на застрахователя в забава, доколкото с действащия КЗ обезщетение за забава се дължи от застрахователя, в случай на непроизнасяне в тримесечен срок от заявяване на претенциите за изплащане на обезщетения. При получена от застрахователното дружество молба по чл. 380 КЗ на 18.07.2017г., тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция е изтекъл на 18.10.2017 г., след която дата, считано от 19.10.2017г. е приета за основателна претенцията за законна лихва върху присъдените застрахователни обезщетения, като съответно е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлена претенцията - за периода от датата на настъпване на процесното ПТП на 13.05.2017г. до 19.10.2017г.
Решението на Софийски апелативен съд в разглежданата част е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По първия правен въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд, препращайки към установените от първоинстанционния съд обем на претърпените от ищците неимуществени вреди, не е съобразил изцяло или в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите К. и Чунтов, близки приятели на семейството на починалия, е установено, че ищцата Д. П. и починалият й съпруг са живеели заедно, в среда на разбирателство и взаимопомощ, пострадалият имал функция на „основна фигура в семейството“, вземал важно участие в отглеждането на децата, винаги са имали топли отношения помежду си и са били едно задружно и приятно семейство; липсата на Д. й се отразява много зле, станала е по-угрижена, преживява го изключително тежко, включително и поради факта, че й се налага сама да поема грижите за цялото семейство. При обосноваване размера на обезщетението за търпените от съпругата на пострадалия неимуществени вреди въззивният съд основно е дал превес на затрудненията, които тази ищца следва да понася, отглеждайки децата в непълно семейство. В недостатъчна степен обаче са отчетени установените от свидетелите много добри и топли отношения между съпрузите, основани на обич, взаимопомощ и подкрепа, тяхната възраст – той на 37г., а тя на 34г. към датата на пътното произшествие, което неминуемо е осуетило планове, надежди и най-вече възможността да отгледат заедно децата си и което е основната причина за установеното тежко понасяне на загубата от съпругата. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на последната обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 13.05.2017г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение на тази ищца е в размер на сумата от 150 000 лв.
Въз основа показанията на същите свидетели е установено, че приживе пострадалият е поддържал добри отношения с родителите си, често ги е посещавал, помагал им е при необходимост, имали са топла и силна връзка, бил им е гордост. Майката на пострадалия приела твърде емоционално загубата на сина си, до последно не можела да повярва, че си е отишъл, здравето й прогресивно се е влошило и е починала на 23.03.2019г. Като е акцентирано на относително по-краткия период от време, в който са били търпяни неимуществените вреди, прекъснат поради смъртта на майката, без основание въззивният съд е отдал решаващо значение на продължителността на този период, който, освен, че е близо две години, не е сред посочените в практиката на ВС и ВКС критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени при загуба на близък. И по отношение на тази претенция не са отчетени в достатъчна степен възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и неговата майка, причинените й морални страдания. Следователно, и в този случай са налице допуснати нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, довели до занижаване на дължимото обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ. Предвид гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, следващо се на майката на починалия, е в размер на сумата от 100 000 лв.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска на Д. П. над присъдения размер от 100 000 лв. до 150 000 лв., и този на М. В. П., наследена в хода на производството от К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. - над присъдения размер от 50 000 лв. до 100 000 лв. Тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на съпругата и общо на наследниците на починалата в хода на процеса М. П. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.
По втория правен въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касация в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК – за момента, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение в хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г., намира следното:
Съгласно даденото тълкуване в Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, І т. о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обективираното в посоченото решение разрешение, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава, трайно се споделя в практиката на ВКС и в служебно известните на състава решения по т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о.; по т.д. 2026/21г. на І т.о.; по т.д. № 1428/21г. на ІІ т.о., по т.д. № 2530/21г. на І т.о., по т.д. № 1191/21 г. на І т.о. и др.
Предвид отговора на правния въпрос въззивното решение е частично неправилно. С исковата молба касаторът е поискал присъждане на законна лихва от датата на ПТП – 13.05.2017г. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на претенцията за периода от 18.07.2017г. до 19.10.2017г. От събраните по делото доказателства се установява, че претенцията на увредените за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото на 13.05.2017г. по вина на водача К. Лерца ПТП, е била заведена при застрахователя на 18.07.2017г., т.е. законната лихва върху обезщетенията на всички ищци следва да се присъди от тази дата. Следователно, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.07.2017г. до 19.10.2017г., вместо което се постанови присъждане на законната лихва върху обезщетенията на всички ищци за периода от 18.07.2017г. до 19.10.2017г.
По разноските:
При този изход на спора относно претенциите на съпругата Д. П. и майката М. В. П., наследена в хода на производството от К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., като съобрази уваженото от въззивния съд възражение на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна за първоинстанционното производство, намира, че след съобразяване с минималния по Наредба № 1/2004г. размер на адвокатското възнаграждение за всяка от претенциите поотделно, за първоинстанционното производство ищцата Д. П. дължи на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2 612лв., с ДДС от 522.40 лв., или 3 134.40 лв., към които следва да се прибави и следващата се част от разноските за вещо лице, възлизаща на 36 лв., т.е. общо 3 170.40 лв. Дължимото от конституираните в хода на производството наследници на ищцата М. В. П. адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от претенцията, възлиза на 3 918лв., с ДДС от 783.60лв., или 4701.60лв. към които следва да се добави сумата от 26 лв., припадащата се част от разноските за вещо лице, или общо 4 727.60лв.
С оглед допълнително присъдените с настоящото решение обезщетения на ищцата Д. Т. П. и на наследниците на М. В. П. на основание чл.38 ЗА на процесуалния им представител следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. за първоинстанционното производство.
За въззивното производство следващото се по реда на чл.38 ЗА на процесуалния представител на ищцата Д. Т. П. адвокатско възнаграждение възлиза на 3001.40лв., а на основание чл.78, ал.3 ГПК последната дължи на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 728.60 лв., с ДДС от 136.40лв., или 2 865 лв. При това положение и като съобрази подадената от ищците частна жалба, вх.№ 19303 от 14.09.2022г., по която е образувано ч.т.д. № 2574/22г. по описа на ВКС, срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1787 от 10.07.2022г. по същото въззивно дело, в частта с която Д. Т. П. е осъдена да заплати на ЗД“Бул Инс“АД разноски за въззивното производство в размер на 4 285.70 лв., следва да се отмени за разликата над сумата от 2 865 лв. По отношение на наследниците на ищцата М. В. П., следващото се по реда на чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител възлиза на 2010 лв., а на основание чл.78, ал.3 ГПК последните дължат на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 350 лв., с ДДС от 670 лв., или 4020 лв. общо, т.е. по 1005 лв. от всеки. Следователно, постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1787 от 10.07.2022г. по същото въззивно дело в частта, с която К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. /като наследници на М. В. П./ са осъдени да заплатят на ЗД“Бул Инс“АД разноски за въззивното производство всеки по 1904.73лв., следва да се отмени за разликата над по 1005 лв. за всеки.
За касационното производство искане за присъждане на разноски е заявено само от касаторите – ищци. На основание чл.38 ЗА на процесуалния представител на Д. Т. П. и на наследниците на М. В. П., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3001.40лв., съответно – 2010 лв., или общо 5011.40 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса върху допълнително присъдените обезщетения в размер на 8 000 лв.
По допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение с характер на определение относно разноските, дължими за производството пред първата инстанция по отношение на останалите ищци - К. Д. П., К. Д. П. и М. Д. П., по подадените от последните и от ответното застрахователно дружество частни касационни жалби, намира следното: След съобразяване: - с приетата от въззивния съд основателност на възражението за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; - със задължителните указания, дадени в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК, досежно възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в наредбата минимален размер и с уточнението, че от редуцираното по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение в полза на страната под формата на разноски се присъжда съответната с оглед правилото на чл.78, ал.1 ГПК или това по чл.78, ал.3 ГПК негова част, намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците М. Д. П. и К. Д. П. дължат на ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на по 2 612лв., с ДДС от 522.40 лв., или по 3 134.40 лв., към които следва да се прибави и съответната част от разноските за вещо лице, възлизаща на по 36лв., или – по 3 170.40 лв., а ищецът К. Д. П. дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 918лв., с ДДС от 783.60лв., или 4701.60лв. към които следва да се добави сумата от 26 лв., припадащата се част от разноските за вещо лице, или общо 4 727.60лв. Следователно, с обжалваното определение въззивният съд неправилно е определил дължимия от ищците размер на разноските на ответното дружество за първоинстанционното производсто, като за прецизност и яснота определението следва да се отмени изцяло, като се постанови ново, с което да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, съобразно гореприетото, включително и по отношение на ищците с допълнително присъдените обезщетения.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 552 от 17.04.2022г. по в. гр. д. № 2155/2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 261904 от 19.01.2021г. по гр.д. № 3542/2018г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за размера над 100 000 лв. до 150 000 лв. - за Д. Т. П., за размера над 50 000 лв. до 100 000 лв. - за К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., в качеството им на наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П.; както и в частта, с която са отхвърлени претенциите на всички ищци за присъждане на законна лихва, считано от 18.07.2017г. до 19.10.2017г., върху всяка от присъдените суми, вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. Т. П. допълнително обезщетение в размер на 50 000 лв., или общо 150 000 лв , и на наследниците на починалата в хода на производството ищца М. В. П. - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., допълнително обезщетение от общо 50 000 лв., или общо 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Д. К. П., причинена от ПТП на 13.05.2017г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, начиная от 18.07.2017г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. Т. П., К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и на конституираните на местото на починалата в хода на производството М. В. П. наследници - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., законна лихва върху присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за периода от 18.07.2017г. до 19.10. 2017г.
ОТМЕНЯ изцяло инкорпорираното във въззивното решение № 552 от 17.04.2022г. по в. гр. д. № 2155/2021г. на Апелативен съд - София определение в частта за разноските за първоинстанционното производство, както и постановеното от Софийски градски съд по реда на чл.248 ГПК Определение от 26.05.2021г. по гр.д. № 3542/2018г., вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ Решение № 261904 от 19.03.2021г., постановеното по гр.д. № 3542/2018г. по описа на Софийски градски съд в частта за разноските, като намалява присъдените за първоинстанционното производство в полза на ЗД“Бул Инс“АД дължими от ищцата Д. Т. П. разноски до 3 170.40лв.; от конституираните в хода на производството наследници на ищцата М. В. П. - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. до 4 727.60лв.; от М. Д. П. до 3 170.40 лв., от К. Д. П. до 3 170.40 лв. и от К. Д. П. до 4 727.60лв.
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1787 от 10.07.2022г. по въззивно дело № 2155/2021г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която Д. Т. П. е осъдена да заплати на ЗД “Бул Инс“АД разноски за въззивното производство над сумата от 2 865 лв. и в частта, с която К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. /като наследници на М. В. П./ са осъдени да заплатят на ЗД“Бул Инс“АД разноски за въззивното производство над сумата от по 1005 лв. от всеки.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адвокат Вихър Н. –САК на основание чл.38 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. за първоинстанционното производство и в размер на по 5011.40 лв. за въззивното и за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 8 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552 от 17.04. 2022г. по в.гр.д. № 2155/2021 г. на Апелативен съд – София в останалите допуснати до касационно обжалване части, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете по чл. 432,ал.1 КЗ на Д. Т. П. над сумата от 150 000 лв. до 250 000 лв. и на на наследниците на М. В. П. - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А. над сумата от 100 000 лв. до 250 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|