Ключови фрази
лихва * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 190

град София, 09 май 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 434/ 2012 година

Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Н. И. П. против въззивно решение № 175 от 12.12.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 317/ 2011г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, който се поддържа и в съдебно заседание.Иска се намаляване на наказанието, като основно съображения се излагат по отношение на наказанието „глоба”, чиито размер касаторът счита за завишен.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че първоинстанционният съд не е изложил съображения относно индивидуализацията на наказанието, преди редукцията на чл.58а от НК, което налагало връщане делото за ново разглеждане.Алтернативно се предлага въззивното решение да бъде изменено, като при условията на чл.55, ал.3 от НК не се наложи наказанието „глоба”.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Софийският апелативен съд с решение № 175 от 12.12.2011г. по в.н.о.х.д.№ 317/ 2011г. е потвърдил присъда № 58 от 07.03.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 5531/ 2010г. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимите Н. И. П. и П. М. Т. са признати за виновни в това, че на 18.06.2010г. в гр. С., в парк Докторска градина, в съучастие, като съизвършители , без надлежно разрешително, на публично място са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана и амфетамин на обща стойност 394,32лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2 изр.2 вр. чл.20, ал.2 чл.58а ал.1от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода и глоба в размер по 4000лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено за срок от три години и наказание пробация, изразяваща се в задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Единственият довод, който се прави и е предмет на разглеждане в настоящото производство е за явна несправедливост на наложените наказания.
Съображенията, изложени в подкрепа на касационния довод, че поради липсата на доходи подсъдимият бил сериозно затруднен да изплати сумата от 4000лв. и това обосновавало явна несправедливост на наказанието.Тези съображения не се споделят от настоящия състав.
Развитието на процеса по реда на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” ,при условията на чл.371, т.2 от НПК , е позволило налагането на наказания почти към минималните допустими по закон.При индивидуализацията на наказанията съдилищата са отчели в достатъчна степен всички смекчаващи отговорността обстоятелства.В определена степен дори относителната тежест на тези обстоятелства е била надценена, с оглед на отчетените и отегчаващи обстоятелства.Размера на глобата също не е завишен.Подсъдимият е млад човек, при желание може и трябва да работи.Освен това когато за съответното престъпление кумулативно са предвидени повече от едно наказание, при преценката кое наказание е справедливо винаги се съобразяват видовете наказания в тяхната съвкупност.В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да позволяват по- голямо смекчаване на наказанието, поради което и то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато соченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 12.12.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 317/2011г. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: