Р Е Ш Е Н И Е № 446 София 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1220 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от проф.И.-ректор на СУ"К.О".гр.София,чрез процесуал-ния представител –юрисконсулт К. против въззивно решение от 7.05.2009г. по в.гр.д.№ 3957 по описа за 2007г.на Софийски градски съд,ІІ А гр.о.,с което е оставено в сила решение от 22.03.2005г.по гр.д. № 6089/2004г.на Районен съд София,77 състав,с което са уважени предявените от В. Б. М. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 и чл.221 ал.2 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 1283 от 22.10.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за наличие или не на виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения служител,преценено съобразно дадените от ВКС указания в отменителното решение № 1407 от 5.12.07г. В съдебно заседание страните не се явяват лично,като ответникът се представлява от процесуалния си представител,който оспорва подадената жалба и желае да бъде оставено в сила въззивното решение.Представя писмени бележки. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 1407 от 5.12.07г. по гр.д.№ 1260/07г.ВКС е отменил изцяло постановеното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за разглеждане на спора по същество и преценка-налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. Приел е,че издадената заповед е мотивирана,отговаря на изискванията на чл.195 от КТ и е спазена процедурата по чл.193 от КТ. При новото разглеждане на делото,за да постанови решението си въззивният съд е приел,че работодателят не е доказал,че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения. Настоящият съдебен състав споделя този извод и по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване за наличие на виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения служител следва да се отговори отрицателно. Същият е заемал длъжността”управител на сгради на Физически факултет” и е бил уволнен дисциплинарно със заповед № РД 22-2131 от 13.05.2004г.на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.190 ал.1 т.3 и чл.186 от КТ за допуснати три нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в следното:1.при констатирано неизпълнение на договор № 8 от 2004г.,сключен с „Я.-П. П.” ЕООД-относно количеството и качеството на извършените ремонти работи ищецът подписал констативния протокол с оглед оформяне на плащането,с което е увредил интересите на работодателя, 2.Допуснал е фирмите „Т. консулт”ООД, консорциум „Я. технологии” и „К. сервиз” ООД да ползват по-голям размер площи,отколкото са посочени в сключените с тях договори,което е довело до намаляване на приходите за У. и 3. Н. бездействие и забавяне до 24.04.2004г. при изпълнение на задължението за въвод на ЕТ”П. Л.”,спечелил конкурс за наемане на помещения, е довело до ежемесечно ощетяване на У. с разликата в наемите от около 2 000лв.Доказателствената тежест за установяването им е върху работодателя,който за установяване извършването на първото нарушение е представил два протокола,от които се установява,че извършените работи по”ремонт на дограма в сградите на корпуси”Б” и”В”на Физически факултет” са извършени от „Я.-П. П.” ЕООД „качествено и в договорения срок”, Протокол от 9.07.2004г.,удостоверяващ неудовлетворително качество и показания на разпитани свидетели-М. и Т. –в уверение на това,че протоколите са подписани без извършване на проверка,като впоследствие е констатирано „разминаване в количеството,качеството и видовете операции”. За установяване на второто нарушение-се ангажирани гласни доказателства-показанията на свидетеля М., който потвърждава констатираното в доклад от 29.03.2004г. превишаване на ползваните площи спрямо договорените,а за установяване на третото-въобще не са представени доказателства. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд,че така ангажираните доказателства не могат да обосноват наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Относно първото твърдяно като допуснато нарушение: Представеният Протокол от 9.07.2004г./подписан от ответната страна и „Я.-П. П.” ЕООД/,разминаващ се в удостовереното в двата подписани от ищеца протоколи-освен,че е с датата след датата на процесната заповед, не е достатъчен да установи отразените в заповедта за уволнение обстоятелства,че извършените от „Я.-П. П.” ЕООД ремонти работи са били с ниско качество,че не са проведени договорените операции/като не става ясно в какво се изразяват те/ и най-вече че с подписването на протоколите за приемане на извършената работа - В. Б. М.-е увредил интересите на У.. Доказателства за това- в какво се изразява увреждането въобще не са представени,а това обстоятелство е определящо за преценката на извършеното от ищеца и на съответствието между извършеното и наложеното наказание. Второто твърдяно нарушение,също е описано в обжалваната заповед като резултатно/вредоносно/,а по делото не са представени доказателства, установяващи,че извършването му е довело до намаляване на приходите за У..Размер на причинена вреда не е посочен и в доклада, изготвен от нарочно назначената от ответната страна комисия, констатирала различие в предоставената и реално ползваната от гореизброените фирми площ. Абсолютно недоказано по делото е ищецът да е допуснал бездействие или забавяне до 24.04.2004г. при изпълнение на задължението за въвод на ЕТ”П. Л.”,спечелил конкурс за наемане на помещения.От представените писма се установява –водена кореспонденция и препращане на документи между ректората и деканата, но от тях не може да се извлече конкретно виновно поведение на ищеца, още повече,че впоследствие с решение на съда е отменена заповедта за класиране на участниците в проведения конкурс,спечелен от посочената фирма. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че постановения от въззивния съд акт е в съответствие с дадените от ВКС в отменителното решение указания,поради което същия следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.05.2009г. по в.гр.д.№ 3957 по описа за 2007г.на Софийски градски съд,ІІ А гражданско отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.