Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 05.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Емил Марков при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3178 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу Решение № 1022 от 19.05.2015 год. по гр.д.№ 92/2013 год. на Софийски апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил частично отхвърлителното Решение № 1413 от 02.03.2012 год. по гр.д.№ 10199/2009 год. на Софийски градски съд и е уважил за сумата 31113.72 лв. предявеният от С. С. И. иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.), ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 23.10.2009 год., както и разноски в размер на 4800 лв. Касационен контрол е допуснат за произнасяне по въпроса за значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение. Производството по делото е било спряно, до приключване на тълк.д.№ 1/2016 год. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се съдържа твърдение за недопустимост и неправилност на въззивния акт – основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Конкретните доводи са за неправилна преценка от страна на САС на правното значение на постигнатото извънсъдебно споразуменение. Искането му формулирано в жалбата е за касиране на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционния акт. Ответникът по касация С. И., чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила. Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка относно допустимостта и правилността на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.229 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 52348 лв. Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 26.10.2004 год., настъпило по вина на С. С. И. в качеството му на правоспособен водач на товарен автомобил „МАН”, е била причинена смъртта на Д. П. Д. – син на С. И. Ц.-Д. и П. А. Д.. По отношение на С. И. е налице приключило наказателно производство в рамките на което наследниците на Д. са предявили граждански искове – обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на техния син и наследодател. Тези искове са били уважени за по 35000 лв. за всеки от наследниците. Безспорно е, че след приключването на наказателното производство, С. и П. Д. са сключили споразумение със застрахователя на виновния водач ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”, приемайки да бъдат обезщетени със по 20000 лв. за всеки един от тях. Независимо от това, инициирали са изпълнително производство срещу делинквента С. И. за присъденото в наказателното производство обезщетение. В рамките на изпълнителното производство, след като са приспаднати сумите, заплатени от застрахователя, за остатъка по задължението, ведно с лихви и разноски, С. И. е сключил споразумение с взискателите и е заплатил по 26174 лв. (главница + обезщетение за забава) на всеки от тях или общо 52348 лв. Предмет на настоящето производство е искът на И. за възстановяване от застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” на сумата, платена от него за обезщетяване на наследниците на Д. Д.. Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, доколкото негов предмет е възстановяването от ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” на сума, недължимо платена от С. И.. Мотивирал се е с това, че сключвайки споразумение със застрахователя, С. и П. Д. са били удовлетворени, поради което плащането от делинквента е било недължимо. Въззивният съд е приел обратната теза, а именно, че сключеното между застрахователя и увредените лица споразумение, не е обвързващо за делинквента, поради което предпоставката на чл.229 КЗ е налице. След образуването на касационното производство по жалбата на застрахователя, в ОСГТК на ВКС е инициирано тълкувателно производство обуславящо отговора на поставения от касатора правен въпрос. С Решение № 1/30.01.2017 год. по тълк.д.№ 1/2016 год. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В случай, че делинквентът е заплатил сума над споразумението ( в случая – сумата по уважените граждански искове в наказателното производство), без да се позове на изчерпване/преклудиране на правата на пострадалите лица с факта на постигане на споразумение, това плащане се счита недължимо спрямо застрахователя му по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”. От това следва, че въззивното решение е неправилно в частта с която искът е приет за основателен и то следва да бъде касирано и настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск в тази му част, ведно с присъдените лихви и разноски. С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски 1286 лв. за трите съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл.80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК в общ размер на 300 лв. и за заплатена държавна такса в размер на 986 лв. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” Решение № 1022 от 19.05.2015 год. по гр.д.№ 92/2013 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 1413 от 02.03.2012 год. по гр.д.№ 10199/2009 год. на Софийски градски съд и е уважен за сумата 31113.72 лв. предявеният от С. С. И. иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.), ведно с обезщетение за забава и разноски, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. И. с ЕГН-[ЕГН] срещу ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК-000694286 иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.) за сумата 31113.72 лв. ОСЪЖДА С. С. И. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК-000694286 сумата 1286 лв., представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.