О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №424 гр.София, 11.12.2013 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 6082/2013 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1, чл.288 ГПК и чл.69, ал.2 П.. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Л. Г. срещу определение № 269 от 05.08.2013 год. по ч.гр.дело № 604/2013 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 30.05.2013 год. по гр.дело № 450/2010 год. на Сливнишкия районен съд за внасяне на делото в архива на съда. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.19, ал.1, т.т.4 и 5 и ал.2; чл.134, ал.2, т.7; чл.200 и чл.201, ал.3 и 5 ЗУТ. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, свързани с точното приложение на ЗУТ, по които според жалбоподателката, липсва практика на ВКС, а именно: а/ в какво се състои непълнотата на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ и нуждае ли се тази разпоредба от тълкуване при делбени дела съобразно чл.46, ал.1 ЗНА? б/ как следва да процедира съдът във втората фаза на делбата на УПИ, при невъзможност да се определят минималните размери на площите на новообразуваните дялове по чл.19, ал.1, т.4 и 5 ЗУТ, когато няма решение на общинския съвет по чл.19, ал.2 ЗУТ относно характера на терена-стръмен или равнинен, за съответното населено място? в/ във втората фаза на делбата при противоречие на становището на вещото лице и главния архитект на общината за „поделяемостта” на имота с чл.19 ЗУТ и чл.200 ЗУТ за минималните площи и лица на „новите” УПИ, следва ли страните да бъдат задължавани от съда да внасят в общината проект за изменение на ПУП за делбения имот или следва производството да продължи и делбата да се извърши по чл.348 ГПК? г/ в какво производство и кога следва да възрази съделител в делбата на становище на съда за поделяемост на УПИ, което не съответства на изискванията на чл.19 ЗУТ? Ответниците по частната касационна жалба Н. Л. Г. и Л. К. Г. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С влязло в сила решение № 82 от 31.05.2011 год. по гр.дело № 450/2010 год. Сливнишкият районен съд е допуснал съдебна делба: а/ между Р. Л. Г. и Н. Л. Г., при равни квоти, върху законно изградена сезонна постройка с площ 27 кв.м., представляваща едноетажна сграда, състояща се от две стаи и коридор, находяща се в УПИ ІІ-265, в кв.27 по плана на [населено място], махала „Б.”, общ.Б. и б/ на УПИ ІІ-265, кв.27 по плана на [населено място], общ.Б., целият с площ 700 кв.м., при граници и съседи: север-ОК, ОК 126, 125, улица; изток-УПИ ІІІ-266; юг-улица ОК, ОК, 117, 118 и запад-УПИ І-264, при квоти: ½ ид.ч. за Р. Л. Г. и ½ ид.ч. общо за Н. Л. Г. и Л. К. Г.. В заседанието на 17.02.2012 год. във втората фаза на делбата, е прието заключение на вещото лице инж.Ч. Т. Я., съгласно което от допуснатия до делба УПИ ІІ-265, кв.27, могат да се образуват два отделни самостоятелни УПИ, като експертът е изготвил и скица-проект/л.131 от делото/. В същото заседание съдът е изпратил делото на [община] за становище по чл.201 ЗУТ. Главният архитект на [община] е изразил становище, според което процесният имот УПИ ІІ-265, кв.27 в м.”Б.”, [населено място] е поделяем съгласно скицата-проект на вещото лице по делото и че на основание чл.134, ал.2, т.т.6 и 7 ЗУТ е допустимо изработването на проект за изменение на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване на имота. С разпореждания от 09.03.2012 год., 10.07.2012 год., 21.08.2012 год. и от 08.01.2013 год. районният съд е указал на страните да предприемат действия по изработване на проект за промяна на ПУП и че в противен случай делото ще бъде внесено в архив. С първото съобщение на страните е било изпратено и копие от становището на главния архитект. След като указанията на районния съд не са били изпълнени, с определението от 30.05.2013 год. е разпоредено делото да се внесе в архива на съда на основание чл.69, ал.2 във връзка с ал.1 на П.. Страните са уведомени, че ако до изтичане на срока за съхранение на делото, предприемат действия по обособяване на дялове, същото може да бъде продължено. В. съд е потвърдил определението, като намерил за неоснователно позоваването на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ във връзка с довода, че планът може да бъде изменен и по искане на съда. Посочено е, че разпоредбата се тълкува във връзка с чл.201, ал.5 ЗУТ и хипотезата възниква, когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на имота /съдът се е позовал на решение № 311 от 18.12.2012 год. по гр.дело № 268/2012 год. на ВКС, І г.о./. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по следния процесуалноправен въпрос: ако във втората фаза на делбата главният архитект на общината е дал становище, че урегулираният поземлен имот е поделяем, следва ли страните да бъдат задължавани от съда да внесат в общината проект за изменение на действащия план за регулация и съставлява ли неизпълнението на това указание основание за внасяне на делото в архива на съда, съгласно чл.69, ал.2 във връзка с ал.1 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорът му би обусловил правилността на изводите на съда по процесуалноправния спор. Останалите въпроси, формулирани с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаещи приложението на чл.19, ал.1, т.т.4 и 5 и ал.2; чл.134, ал.2, т.7; чл.200 и чл.201, ал.3 и 5 ЗУТ не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите не са пряко относими към приложението на чл.69, ал.2 във връзка с ал.1 П., на който е основан решаващия аргумент на съда. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения: Съгласно чл.69, ал.2 П., „в срока по ал.1 се предават в архива и делата по делбените производства, по които е допусната делбата, ако съделителите в дадения им срок не са внесли разноски за извършване на експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете. Ако до изтичане на срока за пазене на делото страните внесат разноските, въз основа на определение на съда делото се изважда от общия архив и се докладва под стария номер за по-нататъшен ход”. Разпоредбата предвижда своеобразно спиране, респ. прекратяване на делбеното производство във втората му фаза, ако съделителите не внесат разноски за вещо лице в дадения им от съда срок. До изтичане на срока за пазене на делото съделителите могат да внесат разноските, при което с определение на съда делото се изважда от общия архив и се докладва под стария номер за по-нататъшен ход. Правилото на чл.69, ал.2 П. урежда конкретна хипотеза, при която бездействието на съделителите да внесат разноски за техническата експертиза, се презумира като своеобразно „оттегляне” на искането за окончателно ликвидиране на съсобствеността върху допуснатите до делба имоти и за уреждане на сметните отношения по чл.346 ГПК, предмет на втората фаза на делбеното производство. Нормата на чл.69, ал.2 П. не намира приложение в настоящия случай. По делото е прието заключение на техническа експертиза за оценка на имота и относно възможността за неговата реална поделяемост. Липсва посоченото от районния съд нормативно основание, съгласно което съделителите следва да бъдат задължавани от съда да внесат в общината проект за изменение на действащия план за регулация, а оттук и основание за предаване на делбеното дело в общия архив при неизпълнение на даденото им указание. С определението по чл.69, ал.2 П. се прегражда по-нататъшното развитие на производството за делба. Нормата е от процесуално естество, поради което не е допустимо приложението й по аналогия. Отделно от това, не би могло и да се приеме, че след като не са внесли в общината проект за изменение на действащия план за регулация, страните проявяват незаинтересуваност, съставляваща пречка за продължаване на производството за делба във втората му фаза. Съдът следва да продължи разглеждането на делото до окончателното ликвидиране на съсобствеността между съделителите чрез онзи способ, който е приложим в зависимост от естеството на делбените имоти, съобразно събраните доказателства. В обобщение, първоинстанционното определение и определението на въззивния съд за потвърждаването му са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото се върне на Сливнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 05.08.2013 год. по ч.гр.дело № 604/2013 год. на Софийския окръжен съд по частна жалба на Р. Л. Г.. ОТМЕНЯВА определение № 269 от 05.08.2013 год. по ч.гр.дело № 604/2013 год. на Софийския окръжен съд и потвърденото с него определение от 30.05.2013 год. на Сливнишкия районен съд за внасяне на гр.дело № 450/2010 год.н в архива на съда. ВРЪЩА делото на Сливнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/