Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 23.10 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1337/2017 г. Производството е по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА. Образувано е по искова молба на К. П. Л. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за обявяване за нищожно и евентуално за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие, [населено място] решение № 470 от 18.12.2015 г. по арбитражно дело №[ЕИК] г., с което ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2 620.56 лв. по договор за потребителски кредит № [ЕГН], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от постановяване на арбитражното решение, както и направените по делото разноски за държавна такса 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 413.4436 лв. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА като постановено по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. При условията на евентуалност се иска отмяна на същото с твърдението, че: решението е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, доколкото между страните не е сключвано арбитражно споразумение, нито са налице хипотезите на чл. 7 ЗМТА; нарушено е правото на ищцата на участие в арбитражното производство, тъй като не е уведомена за образуването му и не е надлежно призована за разглеждането на делото; арбитражната клауза, обективирана в процесните Общи условия, е неравноправна и поради това нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 143, т. 16 и т. 18 З.. Във връзка с твърдението за нищожност на арбитражната клауза ищцата моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с конкретно поставени въпроси. Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. за неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на производството поради пропускане на установения в закона срок. От представената по делото товарителница № 5100014923754/22.01.2016 г., издадена от куриерска фирма [фирма], се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на К. П. Л. (ответница в арбитражното производство) на адрес: [населено място], [улица]. В посочения документ е отразено, че след две посещения от страна на куриера на датите 04.01.20016 г. и 13.01.2016 г. пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. Между страните не е спорно, а и от договора за потребителски кредит е видно, че адресът, на който е изпратен преписът от арбитражното решение, е посочен лично от клиента-кредитополучател К. П. Л. като адрес за кореспонденция. Независимо от това обаче, не може да се счете, че за връчването на преписа е приложима фикцията, установена в чл. 14.4. от Общите условия към договора за потребителски кредит, според която, „Връчването на документите по делото в арбитражното производство поражда всички правни последици, свързани с фактическото им получаване и в случаите, когато не са получени, например поради това, че: са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, не живее на посочения адрес или отсъства, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен, друго лице живее на адреса и други“. За да бъде приложена посочената фикция, необходимо е да са предприети действия за връчване на арбитражното решение на всички известни адреси на клиента, а не само на посочения от него адрес за кореспонденция. Това следва от изричната уговорка между страните в чл. 14.4. от Общите условия към процесния договор, че арбитражният съд връчва документацията по делото на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Тази уговорка е изцяло в съответствие и с императивната норма на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, предвиждаща като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможността да бъдат намерени седалището, местопребиваването, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. В случая, в процесния договор за потребителски кредит, в раздела, индивидуализиращ клиента-кредитополучател, са попълнени данни за: адрес за кореспонденция, постоянен адрес и настоящ адрес на същия, като в графите „адрес за кореспонденция” и „настоящ адрес” е вписан адрес: [населено място], [улица], а в графата „постоянен адрес” – [населено място], [улица]. С оглед наличието и на друг известен адрес на ответницата, различен от посочения адрес за кореспонденция, арбитражният орган, в изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 14.4. от Общите условия и чл. 32, ал. 1 от ЗМТА, е следвало да изпрати препис от решението и на този адрес. Неизпълнението на това задължение налага извод за неспазване на процедурата по връчване на акта и съответно за неприложимост на фикцията за редовно връчване. Ето защо, за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се счете не твърдяната от ответното дружество дата 13.01.2016 г., а датата, на която е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от изпълнителния лист – 02.05.2017 г. Спрямо тази дата предявените на 17.05.2017 г. искове по чл. 47 ЗМТА се явяват допустими, тъй като по отношение на тях е спазен установеният в закона 3-месечен преклузивен срок. По основателността на исковете: Отмяната по реда на чл. 48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, Върховен касационен съд е длъжен служебно да извърши проверка за валидността на решението Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (ЗИДГПК), обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (З.). Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т. 5 ЗИДГПК е изменена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., са приложими и за висящите пред Върховен касационен съд производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т. 3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИДГПК защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховен касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховен касационен съд следва да прогласи нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА. Правомощието на Върховен касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал. 5 на чл. 405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С чл. 405, ал. 5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховен касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл 47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. С постановеното от Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие, [населено място] решение № 470 от 18.12.2015 г. по арбитражно дело №[ЕИК] г., е разрешен спор за дължими от ищцата суми по сключен с ответника договор за потребителски кредит № [ЕГН]. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховен касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба при условията на евентуалност основания за неговата отмяна и без да се произнася по искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с твърдението за нищожност на арбитражната клауза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на ищцата разноски за настоящото производство в размер на сумата 726.56 лв., включваща: 126.56 лв. – държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се доказва от представения договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие, [населено място] решение № 470 от 18.12.2015 г. по арбитражно дело №[ЕИК] г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на К. П. Л. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 726.56 лв. (седемстотин двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: