Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна по молба на трето лице

Р Е Ш Е Н И Е


№ 171


София, 05. 07. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря В.П.
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3152/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 304 ГПК.
Подадена е молба от М. Р. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Асеновградския районен съд № 482 от 12.11.2012г. по гр.д.№ 2269/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. К. Х., Й. К. Г. и И. А. Г. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС.
Молителката твърди, че е съпруга на ищеца по делото Й. К. Г. , който се е позовал на изтекла придобивна давност и поради това е следвало да участва като страна по делото.
Ответниците не са изразили становище по молбата.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за подадена в срок поради липса на данни молителката да е узнала за решението повече от три месеца преди депозирането й в съда.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С влязлото в сила решение , предмет на молбата за отмяна е разгледан ревандикационен иск, ищец по който е бил Й. К. Г. . Решаващият съд е приел за доказани твърденията в исковата молба, че спорният имот представлява внесена в ТКЗС земеделска земя, но въпреки това наследодателите на ищците са го владяли от 1962г. до настоящия момент. Правните изводи на съда са, че имотът попада под режима на ЗСПЗЗ , подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и при непровеждане на предвидената в закона административна процедура, ищците не могат да защитят правата си директно чрез предявяване на ревандикационен иск. Прието е също така, че при наличие на решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността на друго лице от 27.04.2010г. , приложима е разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, която не зачита изтеклата придобивна давност.
От представеното с молбата за отмяна удастоверение се установява, че Й. К. Г. и М. Р. Д. са сключили граждански брак на 05.07.1980г.
Съгласно ППВС 2/77г. т.12 при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 216 ал.2 ГПК. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл.304 ГПК . За да се допусне отмяната обаче е необходимо да има сигурни доказателства по делото или такива да се представят в производството за отмяна , че имотът да е придобит по време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, защото само тогава би могло да се приеме, че е нарушено правото на участие на съпруга, който не е конституиран като страна по делото.
В разглеждания случай ищците по делото, включително и съпругът на молителката Й. К. Г. са се позовали на придобивна давност в периода след 1962г., но от това не следва, че имотът е станал съпружеска имуществена общност, защото бракът му с М. Р. Г. е сключен през 1980г. С ТР 4/2012г. на ВКС, ОСГК е прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно в случая няма принципно основание да се приеме, че давността е изтекла по време на брака след като десетгодишния срок по чл.79 ал.1 ЗС е изтекъл преди това. При липса на изрично позоваване на давността преди предявяване на ревандикационния иск и с оглед наследствения произход на имота, молителката не може да се легитимира като съсобственик на основание ч 21 СК и не е обвързана от решението, следователно по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл. 304 ГПК. Ето защо молбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. Г. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение на Асеновградския районен съд № 482 от 12.11.2012г. по гр.д.№ 2269/2011г..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: