О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60460

София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2932 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 75 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 1389/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1164 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 456/2019 г. на Разложкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. В. В. и Я. Г. В. срещу С. А. С. и Е. Г. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място], [община], с площ от 378 кв. м., при съседи: ПИ ...., ...., ...., .....и .....
Въззивният съд е приел, че ищците Г. и Я. С. се легитимират с нотариален акт № ..... г. като собственици на имот пл. № ....от кв. ...по плана на [населено място], целият с площ от 977 кв. м., от които 660 кв. м. съставляват парцел .... от кв. ....и 317 кв. м. – извън регулация, заедно с построените в парцела къща, плевня и навес. Този имот те са закупили от А. С., майка на Г. С., която се е легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение № ..... г. Дарители са нейните родители А. и Н. С., които преди това са се снабдили с нотариален акт за собственост по покупка и давностно владение № .... г. върху парцел ..... с площ от 977 кв. м.
Ответникът С. С. се е снабдил с нотариален акт № ..... г. за собственост по давност на процесния имот пл. № ...., който към този момент е представлявал реална част от УПИ ....,....., съответстващ на имот пл. № .....по предходния план, за който в неговата цялост ищците притежават документи за собственост.
Прието е, че страните по делото са роднини – ищецът Г. С. е внук на А. С., а ответникът С. С. – син на А. С., като А. С. и А. С. са братя.
Прието е, че по първия кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1928г. за имоти пл. № .....и № .....е бил отреден общ парцел ......., ..... С последващия план от 1972 г. имоти № .....и № ....са били заснети с нов номер ....., част от който попада в парцел ....., а останалата част е извън регулация. С ПУП от 2008 г. бившият имот пл. № .....е заснет като имоти № ....и № ..../съвпадащи със старите имоти пл. № ....и № ...../ и за тях е отреден общ УПИ ....,..... Границите на имот № .....по този ПУП съвпадат с границите на процесния ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място].
Като обсъдил гласните доказателства по делото въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като изключителни собственици на имот пл. № .....по КП от 1928 г. /идентичен с процесния ПИ с идентификатор ..../ или на бившия парцел .....,.....по същия план. Не се установявало само те да са закупили имота или парцела и да са го владели, за да го придобият по давност. Прието е, че според свидетелката Н. С., съпруга на А. С. и баба на ищеца Г. С., през 1940 г. двамата братя А. и А. са купили общо имоти № .....и № ...., обединени в общ парцел ....,...., като първо купили единия имот от дядо К. К., а след това другия имот от дядо П. М.. Останалите свидетели също установявали, че процесният имот се е ползвал от ответника и неговите праводатели. Направен е извод, че този имот е съсобствен.
Прието е за неоснователно поддържаното от ищците, че те са изключителни собственици на този имот, „като се съобрази продължителния период от време, през който те се дезинтересирали от него“. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката Н. С., че имотът бил даден от А. на А., за да може той да си направи градина. Тези показания се потвърждавали и от другия свидетел К. С., който сочи, че от 1952 г. А. и жена му не са работили спорната площ, че след смъртта на съпругата на А. през 1977 г. А. и жена му не са търсили този имот и той продължил да се обработва от семейството на А.. Това сочел и свидетелят И. В..
Не е възприет доводът на ищците, че не е доказана промяна в намерението за своене по отношение на спорния имот. Съдът се е позовал на продължителния период, през който е осъществявана фактическата власт върху имота от А. и съпругата му, а след това от наследниците на А.. Освен това не се установило ответникът С. С. да е знаел, че имотът е предоставен от роднини на родителите му да го ползват, за да демонстрира по друг начин намерението си за своене, освен чрез фактическото му ползване. Направен е извод, че презумпцията на чл.69 ЗС не е опровергана.
В заключение е прието, че ищците не са собственици на процесния имот въз основа на покупко-продажбата по нот.акт № .... г., тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Г. В. и Я. В..
Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд за придобиване на спорния имот по давност от ответниците. Считат, че съдът не е приложил правилно чл.68, ал.1, чл.79, ал.1 и чл.108 ЗС. Позовават се на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който техните праводатели са били признати за собственици на целия парцел ....., включително и на спорната част от него. Позовават се и на свидетелските показания, че праводателите им дали тази реална част за ползване на А. и че не може той и наследниците му по скрит начин да придобият собствеността върху тази реална част. А. и наследниците му не били владелци и не могли да придобият по давност спорната реална част от парцел. Праводателите на ищците не се били дезинтересирали от тази реална част, напротив, през 1992 г. се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на целия парцел, включително и на спорната реална част. Ответниците и техните праводатели не са отблъснали владението на ищците, затова не може да се приеме, че са придобили собствеността по давност.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. Следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, II-ро г.о. и ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС.
2. От момента на смъртта на наследодател, на който имотът е бил даден за ползване, неговият син, който се намира в имота заедно с наследодателя си както преди, така и след неговата смърт, придобива ли това лице качеството на владелец, упражняващ фактическа власт лично, без да е доведено до знанието на собствениците намерението за своене – както от наследодателя, така и от наследника.
По този въпрос въззивното решение противоречало на решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на ВКС, I-во г.о.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси:
1. От момента на смъртта на наследодател, на който имотът е бил даден за ползване, неговият син, който се намира в имота заедно с наследодателя си както преди, така и след неговата смърт, придобива ли това лице качеството на владелец, упражняващ фактическа власт лично, без да е доведено до знанието на собствениците намерението за своене – както от наследодателя, така и от наследника;
2. След смъртта на наследодател, имащ качеството на държател, и когато наследникът му продължи да ползва имота, следва ли да се обсъжда въпросът за отблъскване на владението на собствениците, по какъв начин е манифестирано намерението за своене и доведено ли е до знанието им това намерение;
3. Когато след смъртта на наследодател, имащ качеството на държател, и ако наследникът му продължи да ползва имота, и това ползване на имота е такова, каквото е уговорено преди това, за преценката кой има качеството на владелец релевантно ли е поведението на държателя, получил ползването на имота от наследодателя си;
4. Когато собственик е предал държането на имота на едно лице, след смъртта на което наследникът му продължи ползването, при спор за правото на собственост следва ли собственикът да установи знание у наследника на факта, че наследодателят е имал качеството на държател, а не на владелец.
Ответниците С. А. С. и Е. Г. С. оспорват жалбата. Считат, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивното решение е правилно. Поддържат, че ищците /жалбоподатели в настоящото производство/ никога не са придобивали собственост върху спорния имот, тъй като той никога не е бил част от техния имот или от имота на праводателите им. Считат, че предметът на сделката по нотариалния акт, от който черпят права ищците, е по-широк от правата, които са имали техните праводатели, което личало от съпоставката в описанието на имота по нотариалните им актове. Отделно от това поддържат, че в частта за онези 317 кв. м. от имот пл. № ...., които са били извън регулация по плана от 1972 г., нотариалният акт на ищците е нищожен поради противоречие със закона и неспазване на предвидената от закона форма. На последно място твърдят, че след неформалната сделка, с която двамата братя А. и А. са закупили два имота, обединени в общ парцел, те се разделили през 1950 – 1955 г. и оттогава всеки от тях е ползвал отделните части самостоятелно, съобразно постигнатото споразумение. Процесният имот бил поставен в дял на А. С., баща на С. С.. Двете части били разделени с ограда и ищците никога не са оспорвали владението на ответниците и техните праводатели.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол без оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросите, които са поставени в касационната жалба, са свързани с решаващ извод на въззивния съд, че ответниците по предявения иск са придобили по давност спорния имот. Следователно е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях. Тези въпроси обаче изместват същинските правни проблеми, които се поставят по настоящото дело. Затова настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на въззивния съд, че единият съсобственик може да придобие по давност идеалната част на другия съсобственик, без да демонстрира промяна в намерението, с което я държи, както и поради необходимостта да се изложат съображения по въпроса в кои случаи е възможно да се придобие по давност реална част от парцел /УПИ/ и дали тези условия в случая са налице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 1389/2020 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: