Р Е Ш Е Н И Е                                                                            № 7            София, 02 февруари 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  11 януари  две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                     ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №641 по описа за 2009 година   Производството е за възобновяване на нохд. №10797/2005 г. на Софийски районен съд и внохд. №945/2009 г. на Софийски градски съд ,образувано по искане на осъдения С. К. А.. В искането ,което се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и защитник ,са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Гражданския ищец и частен обвинител е на становище производството да приключи. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни,а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 25.06.2009 г. постановено по внохд. №945/2009 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда от 9.11.2008 г. по нохд. №10797/2005 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимия С. К. А. и подсъдимите К. П. и Р. П. са признати за виновни в това на 3.03.1999 г. в гр. С.,като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 333,50 лв. от владението на св. И,с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила,поради което и на основание чл.198 ал.1НК вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 НК, А. е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,което да изтърпи ефективно. На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието, определено на подсъдимия по влязлата в сила присъда по нохд. №4373/1997 г. на Софийски районен съд, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С. А. : Доводите за съществени процесуални нарушения,според защитата са в : -неизследвани обективно ,всестранно и пълно доказателствата по делото,не разкрита обективната истина,не спазени основни задължения на съда по чл.13 и 14 НПК,не обсъдени от въззивния съд възражения и доводи на защитата,нарушен чл.305 НПК, като не са посочени, кои факти се приемат за установени ,при противоречие в доказателствата. Липсват и мотиви във въззивното решение по наказанието,което било явно несправедливо, след като е осъден невинен човек. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието. Доводите са неоснователни. В голямата си част са формални,възпроизвеждат текстовете от НПК,без да е посочено в коя част са противоречията в доказателствата,на кое точно възражение от въззивната жалба не е отговорено и по отношение на кои от фактите от предмета на доказване са налице противоречиви доказателства. Въззивното решение е изготвено в пълно съответствие с процесуалните правила. Посочено е кои обстоятелства се приемат за правилно установени от първоинстанционния съд,направен е повторен подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства ,изложени са съображения кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Особено внимание е отделено на “спорния “ въпрос за авторството на деянието /виж л.78 от мотивите/ и на възраженията по “опороченото” разпознаване. Достатъчно убедителни са и изводите по приложимия закон. Невярно е и твърдението ,че липсват мотиви за вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия А. Тук въззивния съд е приел,че не са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства ,които да доведат до приложението на чл.55 ал.1т.1 НК и че наложеното наказание в предвидения от закона минимум е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,а искането на осъдения А. изцяло неоснователно. Няма как да бъдат подминати обаче изключително грубо нарушени права на пострадалия И. Б. И. На първо място продължилото девет години съдебно разглеждане на делото,при което съдебните заседания са отлагани ,в малка част от случаите, при наличие на процесуални пречки и в голямата част без такива. На второ-установено е по делото от заключения на съдебно медицински експертизи и приложени по делото епикризи от лечение ,че пострадалия е получил диагноза параноидна шизофрения,параноидно халюцинаторен синдром,личностова промяна,което сочи на продължително разстройство на съзнанието или на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.1 НК. Въпреки това инстанционните съдилища не са поставили въпроса, налице ли е връзка на това заболяване с деянието/виж зак.според което –психозата при освидетелствувания И. дебютира през 1999 г. след психотравма грабеж/ и употребената по отношение на пострадалия сила,което би довело до съществена промяна в квалификацията на деянието. Въпроса е останал и вън от вниманието на обвинението ,с оглед възможностите на чл.287 ал.1 НПК и това ,че тези обстоятелства не са били известни на органите на досъдебното производство. Посочените по горе обстоятелства са съобразявани единствено с оглед свидетелската годност на пострадалия. Без коментар е и липсата на произнасяне по гражданския иск,който е бил уважен при първото разглеждане на делото. Горепосочените пропуски и нарушения, няма как да бъдат поправени в настоящото производство ,поради бездействието на държавното и частно обвинение. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. А. за възобновяване на внохд. №945/2009 г. на Софийски градски съд и нохд. №10797/2005 г. на Софийски районен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :