Ключови фрази
Възнаграждение * договор за услуга * договор за изработка * заместване в дълг * договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс * нищожна клауза-неустойка


1

Р Е Ш Е Н И Е

№49
гр. София, 20.06.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 16 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. В. В. А. срещу решение от 12.02.2010г. по гр. дело № 11122/2009г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, с което след отмяна на решението от 07.08.2009г. по гр. дело № 16462/2008г. на Софийски районен съд, 29 състав са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Н. Д. К. от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 21.04.2008г., и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по чл. 22 от договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 21.04.2008г. като неоснователни.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд необосновано е приел, че по отношение на процесните вземания настъпилото на 22.03.2007г. заместване в дълг не поражда правни последици, тъй като нямало за предмет правата на [фирма] по договора от 26.01.2007г., а само негови задължения. Неправилно са приложени чл. 102 и чл. 99 ЗЗД и в противоречие на чл. 20 ЗЗД е тълкувана общата воля на страните относно прехвърлянето на правата и задълженията по договора от 26.01.2007г. от [фирма] на [фирма]. Касаторът моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски.
Ответницата Н. Д. К. от [населено място] чрез особения представител адв. Н. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на въззивното решение. Излага съображения, че с анекса към договора не е заменен кредиторът по паричното задължение на ответницата, а само е направено заместване в изпълнение съгласно чл. 63 ЗЗД – [фирма] замества [фирма] в качеството му на длъжник, но не и на кредитор. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че по силата на договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г., сключен между [фирма] и Н. Д. К., [фирма] е поело задължение срещу договорено възнаграждение да поддържа и извършва организационно, техническо и административно управление на[жк], в който се намира жилището – собственост на ответницата. С подписания на 22.03.2007г. между страните по спора и [фирма] анекс /споразумение/ съконтрахентите постигат съгласие, че ищецът [фирма] замества [фирма] на основание чл. 26 от договора за поддръжка и управление от 26.01.2007г. и чл. 102 ЗЗД по изпълнението на горецитирания договор. Решаващият съдебен състав е приел, че анексът съставлява заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, по силата на него длъжникът по договора [фирма] е заместен от нов длъжник – ищеца, който става единствен субект на задълженията, произтичащи от договора от 26.01.2007г., като заместеният длъжник се освобождава от отговорност.
За да отхвърли предявените искове, въззивната инстанция е изложила съображения, че по отношение на процесните вземания настъпилото на 22.03.2007г. заместване в дълг не поражда правни последици, тъй като няма за предмет правата на [фирма] по договора от 26.01.2007г., а само неговите задължения. Въззивният съд е приел, че субект /кредитор/ на процесните вземания е неучастващият в процеса правен субект [фирма], а не ищеца, поради това, че в анекса не се съдържа волеизявление за цедиране на вземанията на [фирма] на ищеца.
С определение № 714/03.11.2011г. по т. дело № 16/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно характера и значението на тристранно споразумение, с което страните се уговарят трето лице да поеме задълженията по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител.

По релевантния материалноправен въпрос:
Облигационното правоотношение е правно отношение между две лица, кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу длъжника, която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД. По силата на постигнато между носителя на едно вземане и трето лице взаимно съгласие кредиторът по правоотношението прехвърля вземането си на трето лице и новият кредитор разполага с правото да го събере от длъжника. Цесията има действие за длъжника, ако му бъде съобщена от цедента.
Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, трето лице встъпва като съдлъжник. При заместването в дълг трето лице /нов длъжник/ замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга, като в този случай е необходимо изрично съгласие на кредитора.
Общото между цесията и заместването в дълг е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. В този смисъл е допустимо да се прехвърли едно цяло правоотношение върху трето лице със съгласието на страните по него и на третото лице и основание за този извод дава разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД, съгласно която новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Допустимостта да се прехвърли цялото правоотношение може да се изведе и от режима на цесията и заместването в дълг. След като вземанията и задълженията могат да се прехвърлят поотделно, няма пречка това да стане едновременно. Когато страните по едно облигационно правоотношение /договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс/ сключат с трето лице тристранен договор, с който се уговарят третото лице да поеме задълженията по договора за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител, е налице хипотезата на заместване в дълг, при която досегашният длъжник се освобождава от дълга и се замества с нов длъжник. Ако в споразумението между страните по облигационното правоотношение и третото лице /новия длъжник/ е постигнато взаимно съгласие насрещното вземане на длъжника да се заплаща на новия длъжник, се касае до прехвърляне на цялото правоотношение върху третото лице. При договор за изработка в неговата разновидност на договор за услуга могат да се прехвърлят правата и задълженията на изпълнителя на друго лице със съгласието на възложителя, като заместването на изпълнителя с друго лице прави последното титуляр на правото на вземане на уговореното възнаграждение и има за последица придобиването на активна процесуална легитимация.

По същество на касационната жалба:
В настоящия случай страните по договора за поддръжка и управление на[жк]в раздел III, т. 26 са постигнали взаимно съгласие [фирма] да прехвърля дейността по договора на трето лице, което да извършва цялостната дейност по управлението на жилищния комплекс при спазване на условията на договора. На основание посочената договорна клауза съконтрахентите са сключили с [фирма] на 22.03.2007г. анекс, с който са се споразумели, че [фирма] се замества от [фирма] по изпълнение на договора от 26.01.2007г., като сумите по договора за поддръжка и управление се заплащат в евро или български лева, изчислени по фиксинга на БНБ за евро към датата на плащане в брой или по банков път, срещу което изпълнителят издава съответните счетоводни документи.
Анализирайки клаузите в анекса, качествата на съконтрахентите в него и разпоредбата на чл. 26 от договора за поддръжка и управление на[жк], настоящият съдебен състав счита, че с процесния анекс е направено изменение на една от страните в правоотношението по договора за поддръжка и управление на [жк], като на новия изпълнител са прехвърлени, както задълженията по поддръжка и управление на жилищния комплекс, така и вземанията, произтичащи от договора и изпълнение на задълженията по него.
Като е приел, че субект /кредитор/ на процесните вземания е неучастващият в процеса правен субект [фирма], а не ищецът, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Съображенията, че настъпилото на 22.03.2007г. заместване в дълг има за предмет само задълженията на [фирма] по договора от 26.01.2007г., са необосновани. Общата воля на страните относно прехвърлянето на правата и задълженията по договора от 26.01.2007г. от [фирма] на [фирма] е тълкувана в противоречие с чл. 20 ЗЗД, съгласно която разпоредба при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната взаимна връзка и с оглед смисъла и целта на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Анализирайки клаузите в анекса в тяхната взаимна връзка, с оглед разпоредбата на чл. 26 от договора за поддръжка и управление на[жк], съобразно смисъла на договора и анекса и в съответствие с правилата на чл. 20 ЗЗД, се налага изводът, че след като страните са постигнали взаимно съгласие изпълнител по договора да бъде [фирма] вместо [фирма] и сумите да се изплащат на изпълнителя, който да издава съответните счетоводни документи, то с анекса е прехвърлено цялото правоотношение и заместването на стария изпълнител [фирма] с друго лице - [фирма] прави последното титуляр на правото на вземане на уговорената в договора за поддръжка и управление на[жк]годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на комплекса. По делото е установено, че изпълнителят /ищецът/ е осъществявал възложените му от ответната страна задължения – извършвало се е видео-наблюдение на комплекса, осъществявано е поддържане на техническите съоръжения в сградата, имало е денонощна физическа охрана, полагани са грижи за двора и градината /почистване, поливане, окосяване, изчистване на снега през зимата/. Съобразно уговорения размер на годишната такса и периода на изпълнение на възложената работа, дължимата такса възлиза в размер общо 265,53 евро или 519,33 лв.
За да бъде уважен иска за заплащане на претендираната неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено; 3/ неустойката да е уговорена между страните. В настоящия случай е налице непогасено от ответницата задължение в размер 265,53 евро или 519,33 лв. и в чл. 22 от договора за поддръжка и управление на[жк]– при забава за плащане на таксата по чл. 3 от договора собственикът /възложителят/ дължи обезщетение /неустойка/ в размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден, а ако изпадне в забава за плащане на таксата с повече от един месец, дължи таксата за съответната година в петорен размер заедно с лихвите.
Възражението на ответната страна за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с разпоредбата на чл. 86 ЗЗД е неоснователно. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От законовата уредба на отговорността при забава на изпълнението на парично задължение в чл. 86 ЗЗД не следва изводът, че страните не могат да уговарят неустойка за забава на парично задължение над законната лихва /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/, както по същество поддържа процесуалният представител на ответната страна. Законът не е установил ограничения върху размера на неустойката, а правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага, когато не е уговорено друго. Поради това не може да се приеме, че клаузата за неустойка в договора е нищожна поради противоречие със закона, тъй като с нея е уговорена неустойка в размер над законната лихва.
Възражението за противоречие на клаузата на чл. 22 от договора с добрите нрави е основателно, но само по отношение на изр. второ на чл. 22. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009г., ОСTK нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани различни критерии, част от които са примерно изброени в посоченото тълкувателно решение. В настоящия случай задължението, което е обезпечено с уговорената между страните неустойка, е парично и представлява възнаграждение за извършени услуги по поддръжка и извършване на организационно, техническо и административно управление на жилищен комплекс, а уговорената неустойка е мораторна – за забава на плащане на възнаграждението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат не само от нейните функции, но и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Видно от чл. 22, изр. първо и второ от процесния договор, принципът на справедливост при определяне на неустойка в размер 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден /за първия месец забава/ не е нарушен, но този принцип е нарушен при определяне на петорен размер на таксата за съответната година заедно с лихвите по изречение първо на чл. 22 от договора при забава на плащане на възнаграждението с повече от един месец. Налице е несъответствие между размера на уговорената неустойка, когато длъжникът изпадне в забава за плащане на таксата с повече от един месец и очакваните при сключване на договора вреди за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретното парично задължение. Уговорената неустойка в петорен размер на таксата за съответната година заедно с лихвите по изречение първо на чл. 22 от договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Нищожността на неустоечната клауза в посочената й част изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца вземане на неустойка за забава в претендирания с исковата молба двукратен размер. Следователно искът за заплащане на неустойка в двоен размер на главницата за сумата 1 038 лв. е неоснователен, поради което решението в посочената част трябва да бъде оставено в сила.
Основателен е искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 78 лв., представляваща неустойка за първия месец на забавата, тъй като са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по посочения законов текст: 1/ ответницата дължи заплащане на възнаграждение за поддръжка и управление на[жк]в размер 265,53 евро или 519,33 лв.; 2/ изискуемостта на вземането е настъпила на 23.09.2007г., предвид чл. 4 от договора и издаденото разрешение за ползване № ДК-07-446/20.09.2007г.; 3/ страните са уговорили клауза за неустойка в чл. 22, изр. първо от договора, която не е нищожна – при забава за плащане на таксата по чл. 3 от договора собственикът /възложителят/ дължи обезщетение /неустойка/ в размер на 0,5% върху главницата за всеки просрочен ден.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Софийски градски съд е неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Н. Д. К. от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 519 лв. - дължимо възнаграждение по договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 21.04.2008г., и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 78 лв. - договорна неустойка по чл. 22 от договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 25.10.2007г. В посочената част обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца посочените суми и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 316,10 лв. - разноски по делото за всички съдебни производства съобразно уважената част на предявените искове. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 12.02.2010г. по гр. дело № 11122/2009г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Н. Д. К. от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 519 лв. - дължимо възнаграждение по договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 21.04.2008г., и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 78 лв. - договорна неустойка по чл. 22 от договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 25.10.2007г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Н. Д. К. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 519 лв. /петстотин и деветнадесет лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 21.04.2008г., и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 78 лв. /седемдесет и осем лева/– договорна неустойка по чл. 22, изр. първо от договор за поддръжка и управление на[жк]от 26.01.2007г. за периода 25.09.2007г. – 25.10.2007г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 316,10 лв. /триста и шестнадесет лева и десет стотинки/ – разноски за всички съдебни производства.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.02.2010г. по гр. дело № 11122/2009г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.