Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 09.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурор АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 869 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.С. Н., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Н., против въззивно решение № 232/20.07.2022 г., постановено по внохд № 20211000600782/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Посочено е, че съдът е постановил решението при неспазване правилата, касаещи процеса на формиране на вътрешното убеждение, в отклонение на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Според защитника съдът е надценил достоверността на показанията св.С. и значението на косвените доказателства, от които не следвал единствения логичен извод за подкрепа на заявеното от пострадалата, без по свой почин да извърши необходимите действия за преодоляване на противоречията в доказателствената съвкупност, изразяващи се в извършването на очна ставка между нея и св.С.. Не се отрича телесните наранявания на пострадалата да са следствие от съприкосновението с подсъдимия, но не бил установен точния момент на причиняването им, което било съществено с оглед съставомерността на деянието, като преценката за достоверността на показанията на св.К. и К. следвало да бъде още по-внимателна. Твърди се, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, като наложеното наказание лишаване от свобода и определеният изпитателен срок от пет години надхвърлят необходимостта от обезпечаване постигането на целите по чл.36 от НК. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане или да се измени, като се намали наказанието. В съдебно заседание подсъдимият Д. Н. и защитникът адв.Н., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП е на становище, че решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец Й. С., редовно призована, не се явява. Преупълномощеният повереник адв.Й. Н. пледира, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 25.05.2021 по нохд № 1531/2020 г., постановена от Софийски градски, съд подсъдимият Д. И. Н. е признат за виновен в това, че на: - 13 срещу 14.02.2019 г., в [населено място], в[жк]е отвлякъл Й. С., като чрез използване на физическа сила е принудил да влезе в лек автомобил „*****“ и против волята й е отвел в[жк], поради което и на основание чл.142, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. - 14.02.2019 г., около 00,40 ч. в [населено място],[жк]противозаконно е унищожил чужда движима вещ - мобилен телефон „*“ на стойност 245,02 лв., собственост на Й. С., поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на Н. е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на С. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.142, ал.1 от НК и сумата от 245,02 лв. - за причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, както и 800 лв. разноски по производството. В тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени направените по делото разноски - 544,08 лв. по сметка на СДВР, а по сметка на СГС 510,60 лв., както и 289,80 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалба на защитника адв.Н. е образувано внохд № 20211000600782/2021 г. по описа на Апелативния съд - София. С постановеното по делото решение е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Извършената касационна проверка на атакуваното решение не налага извод за основателност на направените в жалба оплаквания, още повече че изложените в тяхна подкрепа съображения са буквално идентични с посочените в допълнението към въззивната жалба. Възпроизвеждането им за пореден път не води до желания от защитата резултат, тъй като подробният и изчерпателен отговор на апелативния съд е изцяло съобразен със закона и трайно установената съдебна практика и като такъв се споделя изцяло от настоящия състав. След проведеното съдебно следствие и последвалият детайлен и логически издържан анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд е препотвърдил достоверността на непротиворечивите показания на пострадалата, включително и в частта им относно употребената спрямо нея физическа сила от страна на подсъдимия при качването й в управлявания от св.С. автомобил. Противно на твърдението в жалба, показанията са ценени с необходимата критичност, предвид конституирането й като частен обвинител и граждански ищец по делото. Следва да се подчертае, че заявеното от св.С. е в унисон с показанията на преките очевидци на случилото се в[жк]- св.Б. И. и бившата му приятелка - св. Г. Г.. Очевидно упражненото спрямо пострадалата насилие, на което двамата са станали неволни свидетели, е провокирало мъжът да се обади веднага на тел.112. В този смисъл не може да се сподели лансираната от защита теза, залегнала единствено в показанията на св.С. за доброволното качване на С. в колата, приети в тази им част за недостоверни от предходните инстанции. Показанията на братовчеда на подсъдимия са не само в противоречие с останалите гласни доказателствени средства, но следва да се възприемат като такива, без да се пренебрегва законовата привилегия по чл. 121, ал.1, предл.1 от НПК, тъй като единствено проявената от страна на наблюдаващия прокурор пасивност не е довела до участието на св.С. в наказателното производство в друго процесуално качество - като съучастник на подсъдимия, при това не като подбудител или помагач. По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивният съд, след като е отчел наличните противоречия между гласните доказателствени средства, при спазване правилата на формалната логика ги е оценил, съобразно действителното им съдържание и е изложил подробни и убедителни мотиви във връзка с кредитирането и достоверността им. Напълно несъстоятелно е и възражението на защитника, че въззивният съд в изпълнение на правомощията си по чл.107, ал.2 от НПК, при проявената пасивност от страните, по свой почин не е поставил в очна ставка пострадалата и св.С.. В случая противоречията в показанията на двамата са убедително преодолени чрез техния изключително подробен анализ и съпоставянето им не само по-между им, но и с останалите доказателствени източници, като са изложени изчерпателни съображения кои от тях заслужават доверие, още повече че съдът не е длъжен, а може да направи очна ставка. В случая апелативният съд не е намерил за необходимо да използва визирания способ за доказване, тъй като и без него достатъчно са изяснени важните за правилното решаване на делото въпроси. Действително по делото не е установен точния момент на причинените от подсъдимия телесните увреждания на пострадалата, възприети от заключението на назначената СМЕ, но това не е и необходимо. Дали това е станало - при принудителното качване в автомобила, пред дома на св.С. в[жк], по време на самото пътуване, въпреки нейното несъгласие или при пристигането в близост до квартирата на Н. в[жк], в рамките на около половин час, е без значение за съставомерността на извършеното деяние. Не са оставени без внимание и показанията на св. К. и св.К., които независимо един от друг, след като са възприели агресивното поведение на подсъдимия и на св.С. спрямо пострадалата в[жк], почти едновременно са съобщили за това на тел.112. По изложените съображения касационният състав приема, че възведените от защитата като нарушения на процесуалните правила оплаквания не дават основание да отмяна на въззивното решение. Неоснователна се явява претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното престъпление по чл.142, ал.1 от НК, включително и за определеното му общо най-тежко такова от три години лишаване от свобода спрямо, което е приложена разпоредбата на чл.66 от НК. При индивидуализация са отчетени всички определящи отговорността обстоятелства, без да е подценено или надценено значението, на което и да е от тях, като законосъобразно същото е определено при условията на чл.54 от НК. Правилно е възприето от въззивния съд, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност, за да се приложи разпоредбата чл.55 от НК. Интимните отношения между подсъдимия и пострадалата са окончателно преустановени през м. декември 2018 г. и осъществените впоследствие действия, в навечерието на 14.02.2019 г., няма как да се ценят като опит за рестарт на връзката между тях. Емоционалният мотив при осъществяване на деянието по никакъв начин не обосновава несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото, предвидено в закона наказание, поради което определеният обем на наказателна принуда съответства на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление, като в максимална степен би допринесъл за осъществяване на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието. Потвърденото от въззивния съд осъждане за престъплението по чл.216, ал.1 от НК и уважения размер на предявените граждански искове не са оспорени и в жалбата не са изложени каквито и да било оплаквания, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 232/20.07.2022 г., постановено по внохд № 20211000600782/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: