Р Е Ш Е Н И Е № 546 гр.София, 19.12.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 828/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1021/ 25.09.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 828/ 2012 г. по жалба на В. П. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 116/ 20.04.2012 по гр.д.№ 102/ 2012 г., с което е обезсилено решение на Балчишки районен съд по гр.д.№ 691/ 2010 г. и е прекратено производството по предявените от касатора против Н. Д. А. искове по чл.71 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) за установяване на неравно третиране на основание „лично положение” и за заплащане на обезщетение за вреди в размер 5 000 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на процесуалноправния въпрос кой се явява надлежна страна – ответник по исковете за установяване на дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него. Отговорът на въпроса зависи от характера на отговорността, чието реализиране се търси с предявения иск. ЗЗДискр урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране (чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване (чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр, са както физически лица (чл.8 за подпомагащи извършването на акта, чл.12 и сл. за работодател физическо лице, чл.30 и сл. за ръководител на обучаваща институция, чл.35 за съставители на учебници и помагала и т.н.) така и юридически лица или неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно самоуправление - чл.10, чл.11, работодател – юридическо лице по чл.12 и сл., обучаваща институция по чл.32, синдикални и съсловни организации по чл.36 и др.). Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл.45 – чл.53 от ЗЗД следва да намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран ответник по иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр може да се яви всеки от двата субекта – по избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за установяване на нарушението. След като вредите могат да се претендират както от физическото лице – нарушител, така и от юридическото лице в чиито състав нарушителят е действал при причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на нарушението. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник. Другояче се поставя въпросът с осъдителния иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу физическото лице – пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него. След така приетия отговор на въпроса по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение за основателна. Същото е постановено въз основа на извод, че е недопустимо предявяване на иска по чл.71 ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДискр срещу лицето, сочено като пряк нарушител на правото на упражняване на труд, а легитимиран ответник по тези искове се явява само работодателят като юридическо лице. Изводът е неправилен, тъй като не държи сметка нито за характера на отговорността по ЗЗДискр, нито за основната цел на закона (осигуряване на ефективна защита срещу дискриминация - чл.2 т.3 от ЗЗДискр). Ефективна ще бъде тази защита, при която пострадалият разполага с възможност за въздействие както в правната сфера на прекия нарушител, така и в патримониума на организацията, в чиито състав той е бил включен и в чиито интерес е действал при извършване на нарушението. Следователно въпрос на избор от страна на увредения е дали да предяви претенциите си срещу някой от легитимираните ответници или и срещу двамата. Обстоятелството, че установяването на нарушението и обезщетяването на вредите се претендира единствено от физическото лице, което пострадалият сочи като пряк нарушител, не прави исковете недопустими, а същите подлежат на разглеждане по същество. Обжалваното решение, с което производството е прекратено, следва да се отмени и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на спора. При това решение на касационната инстанция произнасяне по разноските не може да има (арг. от чл.294 ал.2 от ГПК), а същите следва да се възложат след постановяване на съдебен акт по същество на спора, с оглед уважаването или отхвърлянето на иска. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Добрички окръжен съд № 116/ 20.04.2012 по гр.д.№ 102/ 2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: