Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 04.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 687/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на частните обвинители П. Н. Н. и Н. П. Н. чрез повереника им адв. В. срещу решение № 32 от 29.02.2016 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), НО, постановено по ВНОХД № 222/2015 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на частните обвинители са релевирани възражения за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. Г., довели до явната му несправедливост. Изложени са съображения, че атакуваното решение било постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 54 от НК в разрез с установените изисквания за съответност на наложените санкции с конкретната тежест на инкриминираното деяние и личната обществена опасност на дееца, а приложението на чл. 66, ал. 1 от НК било прекомерно снизходително. Апелативният съд не оценил обективно, всестранно и пълно съгласно предписанията на чл. 14 от НПК всички релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства. При отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода въззивната инстанция пренебрегнала изключително високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпно поведение, зачестилите проявления на нарушенията на правилата за движение и необходимостта от възпитателно и предупредително въздействие на санкцията спрямо обществото. В разглеждания казус се касаело до демонстративно грубо нарушение на правилата за движение – загуба на контрол върху управлението на моторното превозно средство, което било подценено при формирането на вътрешното убеждение на съда. В аспекта на спецификата и тежестта на престъплението контролният съд не отдал нужното значение на обстоятелството, че в деянието се проявявали социалните, психологически и индивидуални качества на извършителя. Фактическите данни за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, направените самопризнания и демонстрираната критичност към случилото се не създавали наложителност за условно осъждане. Становището на апелативния съд за „не много висока степен на обществена опасност” на извършеното деяние било в пълен противовес със законодателната рамка, закриляща човешкия живот. С оглед тези съображения частните обвинители чрез техния повереник отправят към ВКС искане да увеличи размера на наложеното по отношение на подсъдимия наказание лишаване от свобода над средния, предвиден в закона, и да отмени института на условното осъждане. В съдебно заседание на касационната инстанция касаторите П. Н. и Н. Н., редовно призовани, не се явяват. Техният повереник адв. Д., преупълномощена от адв. В., поддържа изложените в касационната жалба съображения и моли да бъде уважена. Подсъдимият К. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. Д. счита, че касационната жалба е неоснователна. Представено е и мотивирано писмено възражение, изготвено от адв. Д., с което се обосновава становище за отхвърляне на подадената жалба. Представителят на ВКП дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, постановено при отсъствие на процесуални нарушения и справедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 80 от 09.09.2015 г., постановена по НОХД № 184/2015 г., Ямболският окръжен съд (ЯОС), V наказателен състав, е признал подсъдимия К. Й. Г. за виновен в това, че на 14.07.2014 г., на автомагистрала „Т.”, в посока от [населено място] за [населено място], между километър 299 и километър 300, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил м. „С.”, рег. [рег.номер на МПС] и прикачено към него полуремарке „В.”, рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 58, т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалби на частните обвинители срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 222/2015 г. по описа на БАС, като с атакуваното решение № 32 от 29.02.2016 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на ЯОС. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество касационната жалба на частните обвинители П. Н. и Н. Н. е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. Особеностите на конкретния случай законосъобразно са преценени от предходните съдебни инстанции, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът отначало е определил размера на наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, а след това го е намалил с една трета. При условията на чл. 54 от НК по отношение на подсъдимия К. Г. е отмерено наказание под средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от три години, като е отчетен превес на смекчаващите обстоятелства (стр. 11 от въззивното решение). След задължителната редукция с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието лишаване от свобода е фиксиран на две години, като изпълнението му е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Задълженията и на двете съдебни инстанции по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на БАС с въззивната жалба на частните обвинители възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения (стр. 10 – стр. 13 от ВНОХД № 222/2015 г.) е видно, че всички оплаквания на частните обвинители са били мотивирано отхвърлени след внимателното им обсъждане. Въпреки че изложената от въззивния съдебен състав аргументация по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НПК в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК, залегналите в касационната жалба на частните обвинители доводи изцяло преповтарят получилите обстоен отговор с въззивното решение възражения от въззивната жалба. След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция. Основното конкретно оплакване на повереника на частните обвинители, извън принципните разсъждения за необходимост от по-сурово наказване на извършителите на транспортни престъпления, е за недооценяване на високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление. То е неоснователно. Абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответните санкции за престъпленията по чл. 343 от НК. Ръстът на престъпленията по транспорта е безспорен факт, чието значение е отразено в мотивите на въззивния съдебен акт (стр. 10). При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието обаче се отчита не само общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, какъвто законосъобразен подход е възприел въззивният съд. Надценяването на значението на генералната превенция винаги води до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, което е несъвместимо с изискването за справедливост. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява посредством справедливостта му, а не с несъразмерна репресия спрямо конкретния подсъдим. Щом е изведен аргументиран извод за превес на смекчаващите обстоятелства и мотивирано е прието, че отмереното съгласно чл. 54 от НК преди редукцията наказание от три години лишаване от свобода в пълна степен ще допринесе за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия, недопустимо е само по съображения за генерална превенция наказанието му да се завишава, както и да се отказва приложението на условното осъждане при наличие на законовите предпоставки за това. В разглеждания случай както окръжният съд, така и апелативният, много подробно са анализирали конкретните характеристики на инкриминираното деяние и личността на подсъдимия Г.. Аргументирано е защитена тезата, че конкретното извършено престъпление и конкретният деец се отличават със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с останалите примери на транспортни престъпления. В тази насока вярно са оценени установените обстоятелства, че допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, стоящи в причинна връзка със съставомерния резултат, не могат да бъдат окачествени като груби, отличните му характеристични данни, възрастта му – близо 60-годишен, критичното отношение към случилото си и изразеното от него искрено съжаление, данните за по принцип коректното му поведение като водач на МПС. С тези факти както и с оглед субективната страна на извършеното деяние – непредпазливост под формата на небрежност, съставът на БАС убедително е обосновал извода си за липса на необходимост от увеличаване на наложените на подсъдимия наказания по размер, както и от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не може да се сподели твърдението на повереника на жалбоподателите, че загубата на контрол от страна на подсъдимия върху управлението на моторното превозно средство съставлявало „демонстративно грубо нарушение на правилата за движение”, подценено при формирането на вътрешното убеждение на съда. Напротив, въззивната инстанция много точно е анализирала относителната тежест и значение на това допуснато нарушение, като е отчела, че то не се дължи нито на превишена скорост, нито на употреба на алкохол от страна на водача. В заключение може да се обобщи, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. предходните съдебни инстанции са отчели всички индивидуализиращи особености на случая и са постигнали необходимия баланс между посочените в чл. 36 от НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието.. По изложените дотук доводи настоящият състав на ВКС прие, че атакуваният съдебен акт не страда от претендираните от частните обвинители П. Н. и Н. Н. пороци. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че конкретното искане, залегнало в касационната им жалба – да се увеличи по размер наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, поначало е недопустимо, защото касационният съд не разполага с такива правомощия, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, каквато в случая не е налице. (При наличие на съответните основания ВКС би могъл на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК да отмени изцяло или отчасти въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция). Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32 от 29.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 222/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.